шаха^едки залпове. А. Страшимиров, Съч.
ВЪЗВЙЯ. Вж. възвивам.
ВЪЗВОДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. 1. Възвеждам; възвождам. В ово време архиепископ българский бил независим (..) що събор българских епископов го избирал изсред себе си и що, с утвърждение българскаго царя, го възводил на архиепис-копский чин и престол. БКн, 1859, кн. 1, 154. Постепенно [представите] възводят нашето „мислене на по-висок степен за развитие. И. Груев, КЛ (превод), 16.
2. Отнасям. Историографията обикновено възводи християнството на българете кам кръщението на цар Бориса-Михаила. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 70.
— Друга форма: в о з в о д я.
ВЪЗВОЖДАМ, -аш, несв., прех. Остар. Възвеждам; възводя. Той възвожда на чин сичките ходжи и дервиши по джамиите, той сваля сичките кадии или съдии. С,
1872, бр. 43, 344. И полага закони на живота и на действия на съдниците .. възвожда от по-долня степен на по-горня, сиреч от епископства на митрополии; или доблестта на един человек, или град привиле-гирува .. и тъй да речем освен едното свещенодействие, сичките други архиерейски качества са съсредоточени в царя, поради които той действува и законно, и канонически. Н. Михайловски, ИИ (превод), 51.
— Друга форма: возвождам.
ВЪЗВОЖДАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възвождам; възвеждане. Той бе писал втори път Андронику да му иска военна помощ за възвождане на трона Михаила, когато сгодният случай настане. Ив. Вазов, Съч. XIV, 145.
ВЪЗВРАТ, мн. няма, м. Остар., сега поет. Връщане в предишното или първона-чалното състояние; възвръщане. На 1 септември 1911 г. Столипин бива убит. Идва редът на четвъртата Дума, чиито представители са посочени отгоре лица, и тя завършва с пълен възврат към абсолюти-зъм. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 70. О, ясни дни, тям няма веч възврат! /А как тогаз,— /.., бе светъл и приветен /пред моя поглед тоя тъмен свят! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 64. Какво ще стане, знай той и обади: / "То свършено е! Без възврат!" К. Христов, ЧБ, 286.
ВЪЗВРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Рядко. Който отново, обратно се възвръща. 'Дали пък най-после не се сбъдва от-давнашната ми мечта да създам такъв сорт пшеница, който да не страда нито от зимните мразове, нито от възвратните пролетни студове?" — мислел си ученият. Сл. Петров, РКХО, 31.
2. Чрез който някой или нещо се връща отново, обратно някъде. Когато нападат на някое неприятелско село, то убиват и старците, и децата, и жените, на които главите са длъжни да украсят възвратния поход на победоносното войнство. Знан., 1875, бр. 16, 246. Възвратно движение.
О Възвратна клапа; възвратен клапан (вентил). Техн. Приспособление, което пропуска автоматично или чрез ръчно задвижване потока на дадена течност, пара или газ в тръбопровод само по посока на движението. За да не изтича водата от бойлера обратно във водопроводната мрежа, когато бъде спряна, се поставя възвратна клапа. НТМ, 1962, кн. 1, 31. В долната част на смукателната тръба е монтиран един възвратен клапан с гумен уплътнител, чието предназначение е да задържа налятата вода в помпата при пускането й в действие. Р. Ранков и др., М, 162. Възвратен вентил. Предназначението му е да не пропуска водата в обратна посока, а само към котела. Р. Ранков и др., М, 54. Възвратен глагол. Грам. Глагол с възвратно местоимение се или си, при който субектът е същевременно и обект на действието. Възвратно лично местоимение. Грам. Местоимение, означаващо субекта на действието, който е същевременно и обект на действието. Възвратно притежателно местоимение. Грам. Местоимение, което означава, че обектът в изречението принадлежи на субекта.
ВЪЗВРАТЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се възвърне. Докато при движението на течността превръщането на един вид механична енергия в друг вид механична енергия представлява възвратим процес, то превръщането на механичната енергия в топлинна,.., се явява от гледище на хидравликата, като един невъзвратим процес. Ст. Станчев, X, 121.
ВЪЗВРАТЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възвратим. И отново двете думи "... шумен листопад..." със своя прост и неотразим ритъм и със скритата си мелодия, в която има и есен, и тъга, и предчувствие за преходност, и надежда за възв-ратимост. С. Северняк, ВСД, 46.
ВЪЗВРАТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Възвратен. "Как ся делят местоименията? На указателни, относителни, възвратителни, притяжа-телни, въпросителни, определителни и не-определителни." Т. Хрулев, БГ, 31. Планетите са подложени на две движения: едното е движение възвратително, около оста им,..; а другото, движение врътително, около Слънцето. Ив. Богоров, КГ, 23.
ВЪЗВРАТКИ само мн. Диал. Повратки. Ега в петък вечерта / Тодора са калесали, / на възвратките да дойде. / Та е Тодора тръгнала / с неното малко деверче. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 31.
ВЪЗВРАТНО-ПОСТЪПАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Обикн. в съчет.
