Page:RBE Tom2.djvu/539

От Читалие
Версия от 15:17, 15 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ка с войниците.? По лицето на войника се мярна за миг колебание, после чертите отново се втвърдиха. П. Вежинов, ВР, 242-243.

5. Прен. Нов. Обикн. за партия, политически деец и под. — ставам по-твърд, по-неотс-тъпчив в схващанията и поведението си, без склонност към компромиси, споразумение и под. Г-н Божков опроверга прогнозите, че БСП ще се втвърди и ще предприеме реван-шистки действия. ДТ, 1998, бр. 16, 2.

ВТВЪРДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втвърдявам и от втвърдявам се. Прехода от твърдо състояние в течно наричаме топене, а обратния процесвтвърдяване или замръзване, ако произлиза при ниска температура. Физ. X кл, 1951, 73

ВТЕГЛЯ. Вж. втеглям.

ВТЕГЛЯМ, -яш, несв.; втегля, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Вкарвам някъде с теглене някого, нещо. Когато нововенчаната двойка, водена с шум и песни, се спре пред къщния прагнасреща им излиза свекърът с оглавници в ръка, които туря на главите им, както се туря оглавник на добиче, и с тях ги втегля вкъщи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35. втеглям се, втегля се страд.

ВТЕГЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втеглям и от втеглям се.

ВТЕКА. Вж. втичам.

ВТЕКВАМ СЕ, -аш се, несв.; втекна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. и диал. Спускам се, втурвам се; втирвам се, втирям се. Всякий народ славянский ще ръ-коплещи от радост и ще ся втекне да принесе своята жъртва за възстановление на една щастлива бъдащност за цял род славянский. ДЗ, 1868, бр. 18, 70. Дали не ще ся втекнат те [съотечествениците ни в Румъния и Русия] в помощ на невинното българско юношество, за да го запазят от ужас-ната пропаст. ДЗ, 1867, бр. 5, 18.

ВТЕКВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втеквам се.

ВТЕКНА СЕ. Вж. втеквам се.

ВТЕЛЕСАМ. Вж. втелесвам.

ВТЕЛЕСАМ СЕ. Вж. втелесвам се.

ВТЕЛЕСВАМ, -аш, несв.; втелесам, -аш, се. Остар. и диал. 1. Прех. Навличам си, докарвам си нещо, обикн. неприятно, някаква беля. Не ходи нощя, че ще си втеле-саш някоя беда. Н. Геров, РБЯ I, 173.

2. Непрех. Попадам, оказвам се в неприятно положение, в затруднение, в беда; закъсвам. Пътищата ще бъдат схванати! Портите ще бъдат затворени! Вижте да не втелеса-ме. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 138. // С предл. на, в. Попадам, налитам на нещо (обикн. на беда, неприятност). Е, газда Джу-ро, как ти се хареса? / Каквото дирина таквоз втелеса! / Не даде нашето ти със добро — / как да оставим и едно ребро / не-потрошено? К. Христов, ПП П, 73. Той ся радваше за благополучното изкарвание на съгледателството си, ..; но завчас ся усети, че с този товар и с този каяфет можеше да втелеса в друга по-голяма беда. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 188. втелесвам се, втелесам се страд. от втелесвам в 1 знач. втелесва се, втелеса се безл. от втелесвам във 2 знач. Кога се най не чака, / виж, че се в пропастта втелеса с двата крака. П. П. Славейков, Мис., 1910, кн. 11, 19

— Вер. от гр. теХесо 'давам, доставям, причинявам' (вж. Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951, 366).

ВТЕЛЕСВАМ СЕ, -аш се, несв.; втелесам се, -аш се, се., непрех. Остар. Втелявам се; втилявам се. Буря зла не престава. Друг се конник задава. Ала веч се Будрис не втелесва, а им казва: "Честито!” К. Христов, Кр, 42. А ето низ баиря / и Българина се задава най-подиря, / нехайно замотал един през други крак, / .. / Дохожда, спира се и все се пак втелесва, / и гузно по тилът с два пръста се почесва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72.

— Друга (диал.)форма: втелясвамсе.

ВТЕЛЕСВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втелесвам и от втелесвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТЕЛЕСВАНЕ^ ср. Остар. Отгл. същ. от втелесвам се; втеляване, втиляване.

— Друга (диал.) форма: втелясване.

ВТЕЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; втеля се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Разг. Давам вид, че не разбирам, не чувам нещо и се помайвам съзнателно, не правя това, което е нужно. — Понеже господа защитниците се втеляват и публично показват, че не знаят най-елементарните неща, то аз ще им прочета 33 член от Закона за печата. Ив. Вазов, Съч. IX, 95. — Ставай, глупчо, ставай! Виж слънцето грее!Слънцето ли?Тъй, а? Ама как то смее без мене да грее!Я не се втелявай, а по-скоро ставай! Ран Босилек, Р, 86. — Лукане, поразе-нико! Какво се втеляваш такъв!схока той пазача на портала.Тичай за отца Захар ия, стария, дето знае да намества счупено и да лекува рани! Д. Рачев, СС, 286. // Давам вид, че не схващам, не разбирам нещо, правя се на глупак. — Островът е държавен и не може да бъде наш!Какво се втеляваш бе!опъна се Сашо, все още въодушевен.И без това никой не го използува, значи може да бъде наш. С. Чернишев, ВМ, 20. Хари .. разопакова картината .. — Всъщност какво представлява? Кентаври пасат зеле?Не се втелявай!каза мра-чно художникът.Това са берачки на лавандула. П. Вежинов, НБК, 137-138.

— Друга (остар.) форма: втилявамсе.