Page:RBE Tom2.djvu/428

От Читалие
Версия от 15:12, 15 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ВПЙСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от впиша като прил. За геометрична фигура или ъгъл — който има върхове, лежащи на дадена крива. Отвън [църквата] има правоъгълна форма, а отвътре форма-та^ на вписан кръст с равни рамена. Сг. Михайлов, БС, 125. Вписан многоъгълник. Вписан ъгъл.

В1ШСВАМ, -аш, несв.; впиша, -еш, мин. св. вписах, св., прех. 1. Записвам нещо или някого в някакъв документ (списък, ведомост и под.). Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, катд впише вещите, получени напоследък. И. Йовков, ЧКГ, 26. Понеже нямаше доверие никому, Баташки лично проверяваше теглилките и сам вписваше килограмите в книгата. Д. Димов, Т, 240. — Имам аз в дружеството един вътрешен човек, който е наредил да ме впишат в списъка на най-близкото зае-мораздаване. Св. Минков, РТК, 104. Нечия чужда ръка беше вписала в паспорта му: ръствисок. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1,44. \ ■

2. Мат. Начертавам ъгъл, окръжност или геометрична фигура в друга фигура, като спазвам определени изисквания. Вписваме в окръжността правилен дванадесетоъгъл-ник и означаваме периметъра му с Р2. По подобен начин вписваме правилен двадесет-четириъгълник и означаваме периметъра му с Р3. Алг. X кл, 105. вписвам се, впиша се страд.

ВПЙСВАМ СЕ несв.; впиша се св., непрех.

1. Включвам се, влизам в някакви представи, дадености, съображения, сметки. Между другите чудесии с княз Стефан Богориди се вписвала и следната: че през последните две столетия той бил третият гражданин на Османската империя, удостоен с титлата "княз". Хр. Бръзицов, НЦ, 80. Такова поведение не се вписва в никакви норми на приличие.

2. Съчетавам се много добре с определена група или с дадена природна среда, влизам в хармония. Архитектурата на новата част на Смолян се вписва великолепно в красивите извивки на планината около града. А Тя е интелигентен човек и много приятна жена, така че много бързо се вписа в атмосферата на новия си работен колектив.

О Вписвам / впиша в грях нещо някому. Остар. Смятам, че някой е допуснал, извършил нещо неправилно, грешно. Какво иска от нас тоя наш събрат?.. Неужели ще ни впише в грях даже ако изкажем една истина.., която истина даже той не отрича? Бълг., 1902, бр. 455, 2.

ВПИСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вписвам и от вписвам се. Той е държал, наистина, дневник, но., едва ли е можал да внесе в него къси, бегли и отривисти бележки. Повечето пъти тия бележки са се ограничавали невярно във вписване на прости дати и имена. К. Величков, ПССъч. VIII, 274. В гимназията работата, макар и без учебници, беше интересна, но тия проверки на числа и вписвания в книгите бяха наистина затъпяващи, ужасни. Б. Райнов, ДВ, 127.

ВПЙТО нареч. Индив. Вторачено. И струваше му се, че сдавен някой глас / там нейде си зове за помощ, глъхне вчас / и пак извика, —той се вслуша да го схване, /...;и поглед впито взре / той татък надалеч унесено в тъмата. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 81.

ВПЙША. Вж. вписвам.

ВПЙЯ1. Вж. впивам1.

ВПЙЯ2. Вж. в п и в а м2.

ВПИЯНЧА СЕ. Вж. впиянчвам се.

ВПИЯНЧВАМ СЕ, -аш се, несв. ; впиян-ча се, -иш се, мин. св. -их се, се., непрех. Разг. Пропивам се, ставам пияница. Хати-пов беше известно време агент на застрахователното дружество. Като застрахователен агент той се впиянчи и ръцете му трепереха. Ем. Станев, ИК I и П, 248. —Де да ми се падне на мен такъв мъж, на памук ще го направя... "Зер пък не ти се е паднал

погледна я с неприязън Милена, защото Стоянка й ставаше все по-противна с хрипкавия си наставническииглас.От хубаво не си се впиянчила яГ И. Стоянов, ПД, 53.

ВПИЯНЧЕН, -а ,-о, мн. -и. Прич. мин. страд. от впиянча се като прил. Разг. Който се е пропил, станал е пияница. Той закара козите в края на селото при пастира, кирлив и впиянчен циганин. Д. Вълев, Ж, 5. Тя се грижеше за болната си майка и впиянче-ния си брат, деградирал от алкохола.

ВПЙЯ СЕ. Вж. впивам се.

ВПЛЕТА. Вж. вплитам.

ВПЛЙТАМ, -аш, несв.; вплета, -еш, мин. св. вплетох, прич. мин. св. деят. вплел, св., прех. 1. Вмъквам чрез плетене едно нещо в друго. Малки плитки оставаха само тук-таме по гривата и при дъното на опашката, които дядо Давид умееше да прави по един майсторски начин, като вплиташе в тях по един червен ширит. И. Йовков, ПК, 181. Изправи снага, откъсна четири житни класа, вплете ги в русата си коса и излезе от нивата. К. Петканов, ОБ, 194. Караибрахимовият кон струваше поне двеста. И Караибрахим беше платил сто дуката да му напишат свещените муски, които беше вплел в гривата муда не го урочасат. А. Дончев, ВР, 37.

2. Прен. Вкопчвам един в друг (пръсти, ръце). Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила, / в ръка ми вплела пламнала ръка / и до сърце ми скръбен лик склонила. Д. Дебелянов, С 1946, 88. Дълго вървяха мълчаливо, после Горан бае-