ВОПЙЮЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Въпиещ, въпиющ. Вопиющите на небо грехове са ония, които заради гнусо-тата си и заради голямата си неправда искат непосредствено отмъщение божие. X. Данов, ПНК (превод), 98. Де да се вестнеше сега из тия места талантливият родопчанин!.. Ако видеше белите пътища, за които толкова вопиющи жалби е изписал,.. — инак би нарекъл той отскоро пробудения за живота край, тая класическа земя на неволята. Н. Хайтов, ПП, 119.
О Глас вошпощи в пустиня. Остар. Книж. Напразен зов за помощ, призив, на който никой не се отзовава. Той [българският народ] е повдигал периодически мъченическия си глас, но този глас е оставал винаги глас вопиющий в пустини. НБ, 1876, бр. 45,175.
ВОПЙЯ, -йеш, мин. св. вопйх, несв., непрех. Остар. Книж. Въпия. Знайте, че праведно проляна кръв непрестанно вопие пред божите престоли и убийците немат нигде мир, нито спокойствие. П. Тодоров, МГ (превод), 30. Душата ти вопие за светлина и рай. Ем. Станев, А, 88. Отрекох те, проклех те, Господи... и ето ме сред пъкъла, и ето ме — сред пламък / вопия аз: / кажи, кажи сърцето ми да стане камък — /и нека ме приспи навеки мраз! П. К. Яворов, Съч. 1,156.
ВОПЛБН, -а, -о, мн. -и. Поет. Прил. от вопъл. Но Бог от тях лице си ще отвърне, / глух на плачът и вопления стон! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 135.
ВОПРЕКИ предл. Остар. Книж. Въпреки. Френският адмирал Дюкесн беше погнал няколко разбойнически кораби дори до пристанището на Хиос и там, вопреки бележките на Капетан паша, той бомбардира града и събори две джамии. С. Бобчев, СОЙ (превод), 129. Лютер, вопреки съветите на боязливите си приятели, реши ся да отиде там. ИЗ 1874-1881,1882, Г1.
— Рус. вопреки.
ВОПРОС м. Остар. Книж. Въпрос. В българската литература са срещат доста книги, които са занимават с вопроси и с ответи. Знан., 1875, бр. 11, 176. Само няколко младежи, с които аз са запознах в по-следньото време, заслужават някое внимание, но и тие са отбиват вече от правия път и понякогаж са занимават с такива вопроси, за които ни аз, ни вие няма да ги погладиме по главите. Л. Каравелов, Съч.
VIII, 79. Когато европейските държави видяха нашата енергия и нашето постоянство в черковния вопрос, то захванаха да об-ръишт внимание и на нашата къща и да ни предсказват добро бъдеще. Пр, СбПер. п П, 1/8. Но сега, когато восточният вопрос влазя в нова фаза.., ние .. са решихме да следваме обнародванието на това съчинение в подлистника на вестника си. Хр. Ботев, Съч., 1929, 355.
ВОПЪЛ, мн. вопли, м. Книж. Жалостен вик, плач от силна болка, мъка, скръб, отчаяние; стон. Ала гласът му, слаб и немощен, се задави в гърлото му, и в широката стая прозвуча нещо като вопъл, глухо и грозно. Елин Пелин, Съч. I, 135. Когато върху голия гръб на болярина ярко се очерта широка тъмночервена линия и надлъж по краищата й се надигнаха бели мехури, той се отпусна с глух вопъл и загуби свяст от непоносима болка. Д. Талев, С П, 79. От палатките долитаха сподавените вопли на болните. Д. Димов, ОД, 319. Мълчание! И нека само то / до гроба ме и с вази придружава. /Да няма стон и вопли зарад мен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 116. // Разш. Силен вик, обикн. за израз на някакво чувство. Затекоха като отприщен поток из устата му люти укори, негодующи вопли. Ив. Вазов, Съч. XIV, 11. Изведнъж ослепителен лъч проряза етера. Хукнах като луд. От някъде, из пустотата се носеше отчаян вопъл: "Стойте! Стойте!..." К, 1963, кн. 3, 2. Там вопли се чуват: "Темида за тях, / Темида е нужна!" Хр. Смирненски, Съч. II, 62.
— От рус. вопль.
ВОРТАЧА СЕ. Вж. вортачвамсе.
ВОРТАЧВАМ СЕ, -аш се, несв.\ ворта-ча се, -иш се, мин. св. -их се, непрех. Диал. Ставам с някого ортак, съдружник; сдружавам се. Щейновски: Единият отляво, дето е с голямата брадва, е градският доктор Пандович.. Продаде душата си на Бе-лодушкова, вортачи се във всичките му кражби и злоупотребления, преобърна се в сляпо оръдие на народния потисник. Ив. Вазов, НП, 34.
ВОРТАЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вортачвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВОРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Говоря. Сокол му лепо вореше: / "Никола море, Никола! / Подотпущи ми реме-ня." Нар. пес., СбБрМ, 465.
ВОС-. Остар. Книж. Глаголна и именна представка в думи от църковнославянски и руски произход, по значение равна на в ъ з-. Напр.: воскресявам, воскресение, вос-питавам, воспитание, воспитател, вос-препятствувам, воставам, востание, восхищавам и др.
ВОСКЛИЦАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възклицание. След няколко минути оние същи личности, които биле готови да извадят ножовете си даже против своя собствен цар, когото тие обичале от сич-кото си сърце и душа, вървеле след войската весело,.., свириле с гайди и с кавале и ог-лушале воздуха със своите восклицания. Л. Каравелов, Съч. V, 98. Щом влезе в събра
