ление с вдъхновени лекции. А. Каралийчев, С, 192. В селската кръчма не стъпваше, но веднъж или два пъти в седмицата непременно се отбиваше в черквата, където отец Анастаси възнасяше със сладкозвуч-ния си глас вдъхновени химни към Бога. А. Гуляшки, ЗР, 25. Вдъхновена реч.
3. Който изразява вдъхновение. Такава горещина у всекиго другиго би се показала подозрителна, но у Кандова тя беше искрена и това ясно се познаваше по безпокойния огън на погледа му и по нервозния трепет, който играеше по вдъхновеното му сега лице. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 15. Платон, стар с бяла брада, с вдъхновен поглед, държи в лявата си ръка книга и издига дясната си ръка към небето, като че сочи идеала, към който е била устремена всичката му деятелност. К. Величков, ПССъч. III, 190. // Който е предизвикан, породен от вдъхновение. Споменът за далечното отечество .. извикваше вдъхновен пламък в черните му очи. Ив. Вазов, Съч. XII, 183. Лицето му беше изгубило всичката си кръв, но в очите му гореше пламъкът на вдъхновена смелост. Д. Ангелов, ЖС, 486. И ето, моят лодкар подхвана песен. Загорялото му лице доби някакъв вдъхновен израз. С. Кралев-ски, ВО, 24. Той заговори сега на своя език нещо неразбрано и дълго, в очите му се запали някакъв вдъхновен огън, лицето му се проясни и той се обръщаше или към свеще-никаь или продължително гледаше момичето. И. Йовков, Разк. I, 209.
ВДЪХНОВЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Състояние на душевен подем, свързано с желание за творческа дейност, за действие. Има мигове, когато вдъхновение обладава душата, сърцето тръпне в предчувствие за нещо за-гадъчно и непонятно. Г. Райчев, Избр. съч. П, 36. Всички [разкази] нямат еднаква художествена стойност .. Те всички обаче са излезли от едно искрено и топло вдъхновение и всички носят отпечатък от силен творчески талант. К. Величков, ПССъч.
VIII, 204. Душата ми, жена, душата ми бе храм / на смелите мечти и светли вдъхновения. П. К. Яворов, Съч. I, 132. На земята пролетния злак /ме изпълва с живо вдъхновение. Мл. Исаев, ЯД, 54. Говоря с вдъхновение. Д Пиша с вдъхновение. А Творческо вдъхновение. II Прен. Мисъл, чувство, образ и под., които предизвикват това психическо състояние. Език свещен на моите деди, / .. / ох, аз ще зема черния ти срам / и той ще стане мойто вдъхновение. Ив. Вазов, Съч. И, 47.
2. Остар. Книж. Въздействие, влияние върху някого. Ил. Михайловски успял .. да огласи в народно съзнание и да кали в народ-но чувство тези свои съотечественици и съученици, които в качеството си на гърци били дошли да свършат гръцкото учение и да станат съвършени гърци, а по негово вдъхновение излезли съвършени българи и добри патриоти. Лет., 1876, 36. В продължение на това време детето требува да се възпитава. Това първо възпитание требува да състои от нравствени вдъхновения, от религиозни впечатления, от полезни обучения. Ч, 1874, бр. 2, 19.
ВДЪХНОВЕНО. Нареч. от вдъхновен; с вдъхновение. Тия редове бяха написани вдъхновено. Ив. Вазов, Съч. XI, 145. Стрина Геновица издълбоко въздъхва, а мама все тъй вдъхновено продължава своя разказ... Т. Влайков, Пр I, 173. Старият певец вдъхновено започна да пее партизански песни, които сам беше съчинил. А. Каралийчев, С,
187.
ВДЪХНОВЕНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от вдъхновен. Остава ни само да общуваме с природата .., да търсим^ опора в нея, вдъхновеност и утешение. Й. Радичков, СР, 74.
ВДЪХНОВЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.
1. Човек, който вдъхновява, предизвиква вдъхновение. През това лято в Пловдив ставаше доста силна агитация за повдигане македонско въстание, вдъхновител и главатар на която беше доктор Догански. Ив. Вазов, Съч. XXV, 124. Като пиша тия редове, в главата ми възникват редица спомени за тия идилични някогашни времена, когато Т. Г. Влайков беше в разцвета на своите сили ..и .. беше крепител и вдъхновител на млади, начинаещи и проявени вече литературни сили... Хр. Цанков, СбЦГМГ, 394. За себе си спокойно мога да кажа: народът ме напъти, той бе най-добрият ми учител и вдъхновител. Ив. Димов, АИДЖ,
107.
2. Разш. Човек, който подтиква, подстрекава към злостни, престъпни действия. В управлението научи, че рано тая сутрин Панталеев си подал оставката и заминал... Жалко е все пак, че сега не го заловиха, защото той е главният виновник, той е вдъхновителят, а Станев е само едно жалко оръдие, маша... Ив. Мартинов, М, 48-49. Около полунощ минава само едно подозрително лице — куцият учител по история от мъжката гимназия. За него всички знаят, че е задкулисният вдъхновител на местните фашистки организации. Др. Асенов, ТКНП, 166-167. • Когато се разкрили зверствата, извършени от турската армия, всички прогресивни хора обвинили английското правителство като вдъхновител на турските палачи. Ист. VII кл, 81.
ВДЪХНОВЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който вдъхновява. От колко хубости би се лишил кръгозорът й [на София] от юг, хубости, каквито са натрупани сега във Витоша! От каква наслада за очите, от какви могъщи линии и багри за художника и вдъхновителни картини за поета...! Ив. Вазов, Съч. XVII, 4. Вдъхновителни идеи.
