дан Йовков, който постига съвършенството на белетрист в някои свои разкази, гдето пластически вае образите на своето въображение, и в драмата успява да даде тези образи в действие. Н. Лилиев, Съч. III, 27. Образите, които майсторски ваеше на сцената, остават свежи и незаличими от времето. Ив. Димов, АИДЖ, 99. вая се страд.
ВАЯ показ местоим. Диал. Тая. — Стойно, мори Стойно, / утре ще ти дойда. / — Немой, лудо, немой, / вая вечер не иди. Нар. пес., СбБрМ, 386.
ВАЯ ж. Остар. и диал. Слугиня, бавач-ка на дете. Едва през пятий месяц му пона-якне снагата и то вече може да си крепи главата и да сяда. Затова майката, кър-милницата или ваята не би§а да силят детето без време да сяда. И. Груев, КНУ (превод), 88. Из пътя момче минова, /.. Яко я, мале, главено, / главница да си юстави, / я за му, мале, пристана; /яко я, мале, женято / за вая да ма юбцани. Нар. пес., СбНУ ХЬУИ, 103-104.
— От гр. (Зауих 'кърмачка, дойка'.
ВАЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вая и от вая се. Той [Рафаело] е .. изразил с рав-на сила онова идеално хубаво, което гърците бяха постигнали в изкуството на вая-нето. К. Величков, ПССъч. III, 176. Мраморът на Стара планина е дребнозърнест, мек за художествено ваяне. И. Радичков и др., ГСП, 11. Аз ви обадих, че изящните изкуства, поезията, живописа, ваянето са още на почит в Италия. С. Бобчев, ПОС (превод), 120.
ВАЯНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. 1. Ваяне. Нийде изкуството на ваянието не е достигнало таквози съвършенство, таквози изящество, както в древна Гърция. Н. Михай-ловски, РВИ (превод), 71.
2. Скулптурно произведение. Когато ти се мерне ваянието на Левски с примката на шия или пък над тебе се надвеси скръбната бронзова Майка-Родина, коленичила пред загиналите български войни, може да не харесаш тия паметници, но непременно ще се поклониш пред революционното минало на града. Ст. Станчев, НР, 125-126. Слонът ся намира изображен на най-старите индийски ваяния, както е и споменат в тяхното баснословие. ИЗ, 1874-1881, 106.
3. Само ед. Ваятелско изкуство; ваятелство, скулптура. Първите три изкуства — мимиката, ваянието и живописта — изобразяват предмета в пространството. Т. Шиш-ков, ТС (превод), 18. От художества в България са познати следнии, кои българи по предания си учат: дърводелие.., котлярст-во, зидарство, каменосечие и ваяние. Г. С. Раковски, П1,142.
ВАЯТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек на изкуството, който вае, който се занимава с ваятелство; скулптор. Върху каменните стени се бореха и кръстосваха мечове не обикновени бранници, а титани. В тях незнайните майстори ваятели бяха вложили своето разбиране за красотата на човешкото тяло. Д. Спространов, ОП, 203. — Ръка на ваятел изкусен нека изсече върху плочата на гроба ми образ на пепелянка, която смуче очи на орел. Н. Райнов, ВДБ, 97. Форумът бива украсен с многобройни статуи на цезари и богове — някои от тях творения на видни ваятели от класическата епоха. П. Делирадев, БГХ, 84. Пречейки ти, враждебните сили ти помагат .. Враждебните сили са нашите ваятели. Те моделират от гранит характера ни. Бл. Димитрова, Лав., 152-153. Ваятелю, желайш ли е дело сяйно, /../ да обезсмъртиш българската мощ? /.. /Извай от мрамор български селяк. Ив. Вазов, Съч. V, 62.
ВАЯТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Ваятел ски. Ваятелно изкуство.
ВАЯТЕЛКА, ж. Жена ваятел; скулпторка. Постепенно под настойчивите волеви пръсти на ваятелката глината отстъпваше и се появяваше човекът, когото аз познавах. ЖД, 1967, кн. 6, 5.
ВАЯТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ваятел и до ваятелство. Вая-телски талант. Ваятелска дарба.
ВАЯТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Вид изобразително изкуство, чиито творби имат обемна форма и се изпълняват от твърди или пластични материали; скулптура. Тая статуя се счита за едно от най-големите произведения на ваятелството. Ив. Вазов, Съч. XVI, 151. Поколения от артисти бяха изразили през вековете с архитектура, живопис и ваятелство символите на извратеното от католицизма християнство. Д. Димов, ОД, 150. — А моделирането, ваятелството е моята стихия! Д. Калфов, Избр. разк., 299. Влезли в черковата .., но не погледнали на двата реда мряморни статуи, накичени със скъпоценни венци — великолепно произведение на ваятелството. Ст. Ботьов, К (превод), 85.
ВБЕСЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вбеся като прил. 1. Който е обхванат от силен гняв, ярост. Една данъчна инспекторка трябвало да иска охрана от полицията заради вбесен търговец, който., се опитал да се саморазправи с нея. 24 часа,
2000, бр. 199, 8. Още същата вечер той разказа на майка си за срещата в кафенето, срещу което получи от вбесенаща шивачка възнаграждение десет лева. И. Попов, ИЖП, 15. Като обясни колко мрази да й се налагат, тя профуча край вбесените си родители и тръшна вратата след себе си.
2. Който изразява силен гняв, ярост. Тя посрещна спокойно вбесения му поглед, сигур-на в правотата си.
ВБЕСЕНО. Нареч. от вбесен; със силен гняв, ярост. Майката вбесено., натякваше
