ВАРОСВАНЕ ср. Отгл. същ. от варос-вам и от варосвам се. Обезкосмяването с гасена вар или така нареченото варосване е един от най-разпространените начини за обезкосмяване на кожите. Ст. Младенов и др., ОТК, 47. Варосване на птичарници.
ВАРОШ м. 1. Остар. Градски квартали, които се намират извън крепостната стена на селище. Отдалеко още личеше как около крепостта минава двоен ров: един — веднага пред Видинския варош .. и друг — на час път от крепостта. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 85. От 10 април [1800 г.] цялото гражданство на Одрин било изведено да копае ровове извън крепостта, преди което били евакуирани всички предградия, т.е. ва-рошът на Одрин. В. Мутафчиева, КВ, 208.
2. Диал. Останки от стар, укрепен град, станал център на нов град или на отделен квартал; вароша.
— От унг. уагоз 'град' през тур. уаго§ 'предградие'. — Друга форма: варош.
ВАРОША ж. Диал. Варош.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРОШАНИН, мн. варошани, м. Диал. Лице, което живее във варош.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРОШ АНКА ж. Диал. Жена, която живее във варош.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРОШАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до варошанин.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВАРОШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до варош. Стойне, варошко девойче, / варошка коса на тебе, / ти я дай, моме на мене. Нар. пес., СбНУ VII, 30.
ВАРТОЛОМЕЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Вартоломеева нощ. Книж. Варварско избиване на невинни хора, обикн. политически противници (от масовото избиване на хугеноти във Франция през нощта срещу празника на св. Вартоломей — 23 срещу 24 август в 1572 г., организирано от католическото духовенство и краля). Радославов пак дойде на власт. Тогава настъпи страшната "вартоломеева" нощ на отмъщение в Ловеч. ВН, 1962, бр. 3257,4.
ВАРУВАМ, -аш, несв., прех. Сел.-стоп. Подобрявам почви, като внасям в тях калциеви съединения за отстраняване или понижаване на почвената киселинност, варувам се страд. Киселите почви се варуват, внася се вар под форма на смлян варовик, негасена и гасена вар .. и др. П. Боянов, П, 315.
ВАРУВАНЕ ср. Сел.-стоп. Отгл. същ. от варувам и от варувам се. Гасената вар се използва за получаване на изкуствени торове и за варуване на кисели почви. Хим. IX кл, 1965, 26.
ВАРНИЦА ж. Разг. Умал. от вар. Малко количество вар. Трябва ми варчица да замажа и тая стена.
ВАРШАВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Варшава, столица на Полша. Варшавски улици. Варшавски университет.
О Варшавски договор. Полит. Договор (1955-1991), подписан във Варшава между бившия СССР и бившите социалистически страни — Албания (до 1968), България, ГДР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия за сътрудничество и взаимопомощ, включително и военна, като противовес на Северноатлантическия пакт НАТО (1949).
ВАРШАВЯНИН, мн. варшавяни, м. Лице, което е родено или живее във Варшава. Сутринта по варшавските улици, сред струпалото се множество от варшавяни и чужди делегации, премина пъстро весело шествие на полската младеж. ВН, 1955, бр.
187, 1.
ВАРШАВЯНКА ж. Жена, която е родена или живее във Варшава.
ВАРЪК, -рка, -рко, мн. -рки, прил. Диал. За вариво — който лесно увира, бързо се сварява. Варък боб. Варка леща.
ВАРЪНДЖА частица. Простонар. Дори, даже. Бунтовническите песни сега пеят варънджа и бабите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 127.
— Тур. уаппса.
ВАРЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех.
1. Държа нещо на огън, котлон и под. в течност, обикн. вода, която ври, кипи. На ти туй шише. В него има кумуника и овчарски босилек, варила съм ги с мляко от майка и от дъщеря. П. Тодоров, Събр. пр И, 303.
— Щом пукне зора, той е по полетата, по горите за разноцветни билки. Па после вари ги, стрива ги и такива бои добива, сякаш от самата небесна дъга ги е взел... Ст. Загорчинов, ДП, 199. Отгоре вреше котле, навярно варяха картофи. П. Михайлов, МП, 90. Варя яйца. II Приготвям храна или питие чрез варене, като поставям във вода някакъв продукт (продукти); готвя. У дома баба Цвета .. вареше от киселеца такава сладка чорба, че пръстите да си изядеш от благост! Г. Русафов, ИТБД, 170. Васил се суетеше из стаята и търсеше тенджера, за да вари фасул. М. Грубешлиева, ПИУ, 39. Варя леща. Варя кафе.
2. Държа течност на огън, котлон и под. да ври, да кипи, за да придобие определени качества или за да стане годна за пиене. В много места из отечеството ни варят виното, преди да го налеят в бъчви. Ч, 1870, бр. 3, 95. Варя мляко.
3. Добивам, произвеждам нещо чрез продължително варене на огън, котлон и под. Жените вареха мармалад, а мъжете опушваха бъчвите или стягаха казаните за ракия. Д. Димов, Т, 20. Наскоро имахме и дру
