коха вадички. Д. Талев, И, 592. По челото на Боян не можеха да се различат отделни капки пот. Цели вадички се стичаха по него. В. Райков, ПВ, 124. Тя утихна. Сега сълзите бликнаха от очите, мокреха на вадички лицето й. А. Гуляшки, Л, 263. Пенлива вадичка.
ВАДИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Корито на някогашна, пресъхнала вада.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ВАДОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който се отнася до подземни води от атмосферен произход в порите, пукнатините и празнините в горните пластове на земната кора. Вадозни води. Минерални извори от ваоозен произход.
— От лат. уасюзиз 'плитък'.
ВАДУЛЙЦА ж. Диал. Тънка струйка, обикн. вода, потекла по някаква повърхност.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАДУЛЙЧКА ж. Диал. Умал. от ваду-лица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАДЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех.
I. Вземам и изкарвам навън нещо от някъде, от вътрешната част на някакъв предмет; изваждам. Бръчков стана полека; отвори ковчега и зе да вади едно по едно нещата, които съдържаше. Ив. Вазов, Съч. VI, 33. Непознатият господин приближи до нас, сложи сандъчето на земята, отвори го и почна да вади отвътре разни клещи, щип-ци. Ал. Константинов, Съч. I, 21. — Чакай, що е това, Войхна> що е това? — пресече приказките си Райко, като втренчи погледа си във вързопа, който Войхна съвсем развърза и вадеше нещо от него. Ст. Загор-чинов, ДП, 482. После сгъна писмото, тури го в джоба си и заходи из стаята. Още няколко пъти той вади писмото, прочиташе същите редове иислед туй пак започваше да се разхожда. И. Йовков, ЧКГ, 24.
2. Издърпвам, изкарвам обикн. със сила навън нещо от място, където е закрепено или от естественото му място; изваждам. На балдъзата й се заклатил мъдрец, тук ще иде да го вади. Чудомир, Избр. пр, 186. Вадя гвоздей с клещи.
3. Изкарвам от земята навън; изкопавам, изваждам. Георги беше заминал рано сутринта с каменарската бригада на кариерите — вадеха през зимата камъни да строят нови къщи на кооператорите. П. Велков, СДН, 303-304. Най-напред бяха се поскарали, когато Консула беше го подмамил да идат да вадят имане в един чужд двор в Чамурлий. Й. Йовков, ЖС, 162. — То сядането лесно, Тино, ами гледам хората всичките се пръснали по къра, по нивите, вадят картофи, обират граха,.. Не взехме и ний да посадим нещо. А. Каменова, ХГ, 234. Вадя хума.
/I Изкарвам навън от земните недра, черпя от дълбочина (вода, руда, нефт); изваждам. От един старинен кладенец вадеха вода с дъх на отровни билки., Ст. Загорчинов, ЛСС, 29. — Де е по-чиста водата, дядо Христо? — попита Хубен, като водеше конете... На кой улук да ги напоя? — На който щеш, на който щеш, водата е чиста, сега сме я вадили. Й. Йовков, ЧКГ, 56. С една от тези сонди бригадата на чичо Стойо вадеше дълбоко от земята нефт. П. Сла-вински, МСК, 96. В Норвегия има рудници, от които вадят сребро, мед и куршуми, но повече тя е богата с желязо. Ив. Богоров, ВГД (превод), 122.
4. Разг. Накарвам някого да излезе навън или пред някого; изваждам, изкарвам1. Той вадеше сред конашкия двор малките длъжници на царщината и заповядваше да им ударят по двайсет и пет дряновици по краката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 70. После пак го вадиха пред изпитовачите три пътя; но и трите пътя остана ням и безгласен на всичките им питания. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 22. // Стесн. Остар. Извиквам ученик да излезе обикн. пред черната дъска в класна стая, за да го изпитам; вдигам, изкарвам1. Вадя на урок.
5. Разг. Получавам, сдобивам се с нещо (документ, билет и др.) от някъде след направени постъпки; изваждам, изкарвам1. — Сега е хукнала: ще пътува и тя, госпожата. Тича, паспорти вади, не пита ни баща, ни майка. М. Грубешлиева, ПИУ, 125. — Тая година ще вадя патент, пушка вече намерих — хвалеше се козарят. Ем. Станев, ЯГ, 101. Гледам на гарата пристигна трен. Затичвам се аз, вадя билет обратно за София. Елин Пелин, Съч. IV, 231. Тие [турците] не хващаха никаква работа и по цял ден крояха планове по кавенетата, като кое село ще са удари, кой бей или султан отишъл в Стамбул да вади ферман за уничтожение-то на няколко български села. 3. Стоянов, ЗБВ III, 216-217. Вадя свидетелство. А Вадя документи.
6. Разг. Получавам парично възнаграждение обикн. срещу извършен труд; печеля, изкарвам1. — Нашият доктор — заговори Давидко — ..в село лекуваше добитъка на хората, ходеше и из другите села. Аз му бях каруцар. Добри парици вадеше човекът. Н. Кирилов, ПД, 114-115. Ще се вдигнат от село, ще отидат там, в града, и ще заживеят спокойно. Ще работят, ще вадят сухи пари и никой няма да им виси на главата, както тук. И. Петров, МВ, 186-187 .И така, от една стаичка Киро вадеше на годината по 350-400 лева. Г. Караславов, ОХ I, 20-21.
7. Разг. Произвеждам, добивам, като отглеждам растения или преработвам някакъв продукт; изваждам, изкарвам1. — Селото ли? — ококори се старият. — не го бива. Преди вадехме тютюн, анасон .. Сега всич
