жат, втасали са... Хубавици са, особено малката... Капка...Ама голямата вече е намерила... Един зъболекар, червив със злато. Др. Асенов, ТК, 51. До бащината си смърт тя си беше се мома, и мома втасала и пре-втасала. Ил. Блъсков, СК, 26.
4. Диал. За ястие — ставам готов за ядене.
— Бързайте момичета, бързайте, че кача-макът втасва. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 221. Султано, втаса ли тиквенико? — Втаса, втаса. СбНУ ХЬУШ, 299.
5. Диал. За плодове и зеленчуци, житни растения — узрявам. Зеленчукът слабо става и късно втасва. Ив. Вазов, Съч. И, 29. Младежи с червени ленти по ръцете и карабини в скутовете трошаха орехи .. — Само ги зяносвате. Трябват им барем три седмици, та да втасат. Р. Сугарев, СС, 104. Един цар имал троица синове; имал и една злат-на ябълка, по пладнина цъфтяла, вечер връзвала, през нощта втасвала. Нар. прик., СбНУ XIV, 131.
6. Диал. Придобивам необходимите качества, ставам готов, подходящ за някаква обработка, използване и под. Не навсякъде царевицата едновременно втасва за прекопава-не, нито пък житото едновременно навсякъде узрява. Ив. Хаджийски, БДНН I, 35. Сега колко време ги киснат [ликата], как ги майсторят, това не зная; само това съм виждал, че като втасат ликата, извадят ги, а забичените остри коле оставят там у водата. Ил. Блъсков, ПБ III, 52.
7. Прен. Разг. Ирон. Напивам се. Наблизо до кюшето,.., беше седнал Велчо Пипона с половничка отпреде и май втасал. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 148. Моят „покровител“ втаса: клюма, очите му светят мазно, той се усмихва, но се съмнявам дали ме вижда, ръката му виси надолу под масата. П. Велков, СДН, 198. Не искам да пия повече, че лесно втасвам.
8. Само св. обикн. в мин. св. или в бъд. време. Прен. Разг. Ирон. Попадам в неприятно, трудно положение; загазвам, нареждам се, подреждам се. В село Кованлък един българин със слабо сърце като научил, че нашите скоро ще дойдат, почнал да се тюхка,..
— Сега втасахме.. Откъде ще намерим ядене да ги нагостим като света? А. Каралийчев, ПГ, 171. — То хубаво, само да не дочакаме някаква буря... Хептен ще втасаме тогава без мотор. П. Вежинов, ДБ, 257.
9. Прех. и непрех. Диал. Свършвам, привър-швам, извършвам докрай някаква работа, нещо. И на чешмата стои като гузна — .. Токо гледа, втаса ли си вечер работата, да се скрие в градинката между цветята да си поплаче. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 40. Тоя, който пръв изруга, пак надигна глас: — Всичко сме втасали!... само един наряд дето не сме предали! А. Гуляшки, СВ, 47. Щом съгледаха Минка, дъщерите на буля Костанда изтихом се прибраха вкъщи, а сама буля Костанда се приближи до тараби-те. „Е, втаса ли, Минке? Чакаш гостенина...“ М. Кремен, СС, 45-46. Втасала си ве-чера, / кадъно Алибегова? / Разсипувай си вечера, / че си пристигат аргати. Нар. пес. СбВСт, 350.
10. Само св. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Смогвам, успявам да свърша нещо. По улиците вече настъпваше обичайното вечерно оживление, когато бай Кръстьо се яви на площада гологлав и по риза. Личеше, че току-що се е върнал от къра и не е втасал да облече галонираната си куртка. Н. Хайтов, ШГ, 282. Цели четири дни им остави Байрактар, за да втасат съвсем, за да създадат в Стамбул някакво подобие на съпротива. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 575. Не можа, либе да втасам, /заран овчаре да изпращам, /.., / а вечер да ги посрящам. Нар. пес., СбНУ XIV, 43.
11. Прен. Обикн. св. Диал. Умирам, свършвам. — А бе тоя старец откога е зауми-рал!.. — Не, не, сега бере душа! Усещам как душата му излиза и отлита. — Море тоя дърт пръч се е свил като въгарец и няма скоро да втаса, ама виж там, та помогни бе, Гано! Ст. Даскалов, СЛ, 31. „Дошел съм да те обера,/ бъди така любезен..“/ И разтреперан дядо поп / от страх едва не втаса... / Извади някакъв вързоп... / иззад иконостаса. Т. Харманджиев, П, 70.
12. Диал. В достатъчно количество съм, стигам. Девойче, мори девойче!/ Ал е везана ризата? — / Юначе, море юначе! / И е везана, и не е; / мало ми свила не втаса, / сите свилари обидох, / нигде си свила не найдох. Нар. пес., СбБрМ, 461.
13. Прех. Диал. Достигам, настигам нещо, някого. Биолот, велеет, толко много можел да търчат, шчо никое животно не можело да го втасат (стигне) со търчане. Нар. прик., СбКШ, 12. Той се спущил по нея [ламята], я втасал и я заклал. Нар. прик., СбНУ IX, 154-155.
14. Диал. Идвам, пристигам; довтасвам. Та-мам се Влади издума /и са сеймене втасали, / втасали, та го фанали / да върви Влади на войска, / на войска със войскарите. Нар. пес., СбВСт, 84. Доде дума да издума, / страшна е потеря втасала, / потеря църни манафи! Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 448. втасвам се, втасам се страд. от втасвам в 9 и 13 знач.
ВТАСВАМ СЕ несв.; втасам се св., непрех. Диал. 1. Свършвам се, изразходвам се док-ай. —Ами... такова... я иди до вас, та виж али се е върнала майка ти. — Сега е. Почакай да довтасам и тие две кенета.. — А, по-скоро де! То твоите кенета никога нема да се втасат. Т. Влайков, Съч. И, 135.
2. Умирам, свършвам; втасвам. Детето беше май полумъртво. Ръчетата му бяха студени и не шаваха. — Ех, ех, то се е втасало веке, си помислих аз и погледнах със съболезнование на кака Дона. Т. Влайков, БСК I, 503.
