ленията в Спарта са много смалило, защо-то и разбойниците, и влъхвите не показвали охота да добиват такиз пари. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 149.
2. Човек, който напада пътници и други и ги обира с насилие; разбойник, хайдук. Ивика стихотвореца уловиха влъхви (хайдути), и като щяха да го заколят, той не имаше никого да му помогне. П. Берон, БРП, 86. Отваряме и просекът влиза задихан и известява братовчеда ми, че преди няколко часове съгледал в шумака двама влъхви, които ся сговаряли да дойдат през нощ да запалят обора. С. Радулов, НД (превод), 116.
3. Хитър, находчив човек; хитрец. Стар влък е тоя лаком чорбаджия!.. И не ще остави той плячката да избяга от ръцете му. Неговият побратим, какъвто е хитър плъх, не за добро се вмъкна в съвета.. Ще искат да го изиграят него, тия влъхви. Т. Влайков, съч. 1П, 299-300. • Обр. Един змей имал съкровище и го криел в една дупка, която вароил деня и нощя. Две лисици, и двете големи влъхви, сполучили най-после да станат приятелки на змея и да се вмъкнат при него. Т. Икономов, ЧПГ, 15-16. // Остар. Ирон. Хитър политически деец; демагог. Министрите в правителството на Мура-виев начело със старите влъхви Мушанов и Буров бяха англофили. П. Илиев, ЛВ, 256-257. Ясно е, че под думите „Млада Франция“ Левски не можеше да разбира партията на стария влъхва Тиер. Г. Бакалов, Избр. пр, 102.
ВЛЪХВАРИН, мн. влъхвари, м. Про-стонар. Влъхва2. Кога си юмра, Радо ле, /.., / баща си в очи не гледай, / че баща ти кур-варин, / курварин, Радо, влъхварин. Нар. пес., СбНУ XIV, 65.
ВЛЪХВЕШКИ1, -а, -о, мн. -и. Прил. от влъхва1.
ВЛЪХВЕШКИ2, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от влъхва2. И отчаяният гос-тинник,.., отиде да служи за безопасността на къщите пампелунски, като хвърляше тъжен и боязлив поглед към своята, която оставаше на влъхвешкото разположение на настойника си. Н. Михайловски, ПА (превод), 30.
ВЛЪХВУВАМ1, -аш, несв., непрех. Остар. Гадая, врачувам. Тя баеше и влъхву-ваше кой ще й ся падне на честта и опису-ваше от глава до пята Самуила. Е. Мутева, РБЦ (превод), 15.
ВЛЪХВУВАМ2, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Занимавам се с грабежи, обири; крада, обирам.
2. Занимавам се с разбойничество; разбой-ничествам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛГЬХВУВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от влъхвувам1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛЪХВУВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влъхвувам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛЪШБА ж. Остар. Магия, магьосничество. Той [Боян] е изкусен чародей,.. Заради това хората казват какво с влъшба мъртви въздигал от гроб и живи омайвал. Д. Войников, РК, 8. Самуил послуша бабата, защото нему беше се едно с какво било да било, само да добие съгласие Райнино, та че ако ще би с взаимна любов или с ба-бешки влъшби и баяне. Е. Мутева, РБЦ (превод), 16.
ВЛЮБВАМ СЕ, -аш се, несв.; влюбя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Бивам обхванат, завладян от чувство на любов към лице от другия пол. Още като видя Нонка, той се влюби в нея с чистата и нежна любов на своята артис-тична душа, но нямаше кураж да й се изповяда. И. Петров, НЛ, 57. Помнеше как си размениха къси погледи, помнеше и трепета, който мина по тялото му,.. От тоя ден Костадин се влюби. Ем. Станев, ИК I и И, 11. Бях решил даже да се оженя, защото се влюбих. Елин Пелин, Съч. IV, 130.
2. Разш. Бивам обхванат от чувство на възхищение, обич и всеотдайност към някого или нещо. Заспалото му досега народно чувство,.., растеше с нова сила; всеки ден той повече се влюбваше в България. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 53. За мене бе донесъл подарък току-що излезлите два тома от Хюговата книга „Ьа 1е%еп(1е д.ез нес1ез“, след жедното прочитане на коята аз още повече се влюбих във великия поет. К. Величков, ПССъч. I, VIII.
О Влюбвам се / влюбя се до уши. Разг. Силно се влюбвам.
— Друга (остар.) форма: влйбвамсе.
ВЛЮБВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от влюбвам се. Той се бои като огън от влюбването... Чудак. Ив. Вазов, Съч.
XXIV, 144. Влюбването не е дълбоко чувство, макар че то може да бъде силно. Псих.
X кл, 76. — На тоя свят има симпатии, има увлечения, има влюбвания, а любовта е нещо по-друго, по-висше! К. Георгиев, ВБ, 37. Между две влюбвания се сближаваше временно с други жени, по които не страдаше. А те го харесваха и той ги търпеше физически и духовно, докато траеше болката по последната възлюблена. Д. Вълев, Ж, 133.
— Друга (остар.) форма: влйбване.
ВЛЮБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който изпитва чувство на любов към лице от другия пол. И тя,.., ще мине сред всички, под ръка с любимия си човек,.., щастлива и влюбена. Елин Пелин, Съч. II, 113. Главният герой е твърде влюбен, лудешки, безумно, безнадеждно влюбен в една личност, която се обича с другиго. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 108. — Момичето е влюбено и все си
