цал твърд като дърво. За консервната промишленост подхождат сортове със средни лмста на зелката, без дебели и вдървени ребра. П. Даскалов и др., ТК, 61. Разглеждахме вдървените стъбла на доматите.
X За човешко или животинско тяло, крайници и под. — който е неподвижен, безжизнен или е загубил чувствителността си поради смърт, парализа или друго заболяване, студ, уплаха; вцепенен, схванат, вкочанен. Янко и Кольо гледаха със страх мъртвите зверове — вкочанелите им тела .. Изправе-,.ци пред тая купчина от вдървени тела, д&амата усещаха леки тръпки да лазят по ■ гърбовете им. Ем. Станев, ПЕГ, 75. Пренесоха героя на върха на хълма, положиха го набелената трева — студен, неподвижен, прекрасен. Над него блестеше нежно и пе-!-чдлно синьо чистото унгарско небе, слаб ветрец галеше вдървеното лице. П. Вежи-
I нов, ВР, 279-280. На две крачки едно полу-парааизирано момиче, крепено от стара мещ, плачеше, тътрейки накриво своя вдървен крак. К. Константинов, ПЗ, 79. Искаше да каже нещо на сеймените, но езикът н& го слушаше, нито се превърташе в устата му, сух, вдървен и тръпчив като въглен. А?Христофоров, А, 111-112. Ледената вода , веднага го прониза целия .., но той не излезе Ьт водата, продължи надолу с вдървени крака. П. Вежинов, НС, 163.
3. Прен. За стойка, поза, походка и др. — кдйто е прекалено скован, стегнат. Тя погледна угриженото лице на майка си, погледна баща си, взел малко вдървена, тържествена поза на другия край на масата, и се усмихна на себе си. Ем. Манов, ДСР, 174. Тя се поклони величествено и с вирната глава, с изправена и вдървена стойка на тялото си тръгна към рояла. Д. Димов, Т, 190. Старостта не обича да вижда себе си, угасналите си очи, вдървената си походка. П. Вежинов, НБК, 13. Алеите бяха тук-таме заледени и той трябваше да върви внимател-нЬ, с вдървено тяло, цял нащрек, за да не се НЬдхлъзне. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 43*.
ВДЪРВЕНЕЯ. Вж. вдървенявам2.
ВДЪРВЕНО. Нареч. от вдървен (във 2 и 3 знач.); неподвижно, схванато. Той облиза почернелите си, вече напукани устни и остана да лежи вдървено и мълчаливо. Д. Ангелов, ЖС, 167. На коженото канапе сър Елиот пушеше цигара, а срещу него, като (държеше главата си изправено и малко вдървено, говореше граф Игнатиев. Ст. Дичев, ЗД II, 790. Очаквах той да продължи или, най-малкото да се спре при мен, но Стефан не каза нищо повече, отминавайки "в/сак вдървено нататък. Л. Станев, ПХ, 49-50. Мавруд стана, изправи се вдървено опг болестта. С. Северняк, ИРЕ, 36.
-г ВДЪРВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вдървен; вцепененост. Щом се възвърна способността ми да мисля, .. видях пак опушения таван на килията и себе си, легнал възнак на одъра. Тогава телесната вдървеност изчезна и първата ми мисъл бе: „Това ли е Таворската?“ Ем. Станев, А, 106. Сега Мария носеше замърсен пеньоар от дебела розова коприна, .. Секунда подир това Ирина различи кухия блясък в очите й — .. безумни очи .. и вдърве-ността на тялото, изпънато в поза на надменно величие. Д. Димов, Т, 188.
ВДЪРВЕНЯ. Вж. вдървенявам1*
ВДЪРВЕНЯВАМ1, -аш, несв.; вдървени, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Вдървявам. вдървенявам се, вдървени се страд.
ВДЪРВЕНЯВАМ СЕ несв.; вдървени се
св., непрех. Рядко. Вдървявам се; вдървенявам2. Стъблото на... ябълката израства високо и се вдървенява. Нарича се дърве-нисто стъбло. Бнт, VI кл, 41-42.
ВДЪРВЕНЯВАМ2, -аш, несв.; вдърве-нея, -ееш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вдървенял, -а, -о, мн. вдървенели, се., непрех. Рядко. Вдървявам се.
ВДЪРВЕНЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вдървенявам1 и от вдървенявам се; вдървяване.
ВДЪРВЕНЯВАНЕ2 мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вдървенявам2; вдървяване.
ВДЪРВЯ Вж. вдървявам.
ВДЪРВЯВАМ, -аш, несв.; вдървя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. 1. Правя нещо да стане твърдо като дърво. Те [усойниците] изпускали през езика си отрова, която вдървявала човека моментално. К. Момчилов, ЗК, 60. Снегът и студът вдървиха обувките ми.
2. Ставам причина, правя нещо (обикн. човешко или животинско тяло, крайници) да стане неподвижно, сковано, да загуби подвижността или чувствителността си; сковавам, вцепенявам, вкочанявам. Дядо Лулчо понякога ще влезе в кръчмата и ще се свие зад печката; седи, мълчи, гледа и току изведнъж ще рипне и ще си тръгне, поизкривил глава настрана — някаква болест беше вдървила врата му. И. Волен, МДС, 142. Страхът вдърви краката му. Кл. Цачев, СШ, 38. вдървявам се, вдървя се страд. ВДЪРВЯВАМ СЕ несв.; вдървя се св., не-прех.1. Ставам твърд като дърво; вкоравя-вам се. Обувките ми се вдървиха от студа. 2. За човешко или животинско тяло, крайници и под. Ставам неподвижен, безжизнен, безчувствен поради смърт или парализиране. На заранта намерихме Ваклушка просната на земята и подута .. Стрина Здравка я побутна оттук, побутна я оттам, но овцата бе се вдървила вече. И. Волен, БХ, 91-92. Като усети в отпора на старческите твърди колена, че мъртвата бе започнала да се вдървява, Дора отново почув
