или си ударил с длан върху иглата. Ст. Волев, МС, 106. Претрошен е десният му крак — /и сабя счупена острилото си вбо-ла / в разръфано бедро... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 251. вбождам се, вбода се страд.
— Друга (диал.) форма: в б а ж д а м.
ВБОЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вбождам и от вбождам се.
— Друга (диал.) форма: вбаждане.
ВВЕДА. Вж. в в еж дам.
ВВЕДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въведение.
ВВЕЖДАМ, -аш, несв.; введа, -еш, мин. св. введох, прич. мин. св. деят. ввел, се., прех. Остар. Книж. Въвеждам. Среща те почетният старец-игумен и след първите поздравления бърза да те введе в черквата. Ив. Вазов, Съч. VII, 55. Гавазина .. почна да възлиза по стълбите, като кроеше в главата си план как да устрои срещата .. и реши да почука на вратата и да введе бащата без предварителен доклад. А. Константинов, Съч. I, 288. И в подземията на голямата преславска тъмница введоха сетния апостол. Н. Райнов, КЦ, 80. Във времето на Султан Селима IIIкойто най-напред начна да ввежда реформи в Турция, по сич-ката държава настана таквоз разстройство, щото чудно е даже как можа османското царство да претърпи такваз опасна криза. Г. Бенев, БК (превод), 12. Растящата любов на народа към тези представления ввела в обичай да представят на един път не една трагедия, но три трагедии една подир друга. Н. Михайловски, РВИ (превод), 129. ввеждам се, введа се страд.
ВВЕЖДАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от ввеждам и от ввеждам се.
ВВЕРЯ. Вж. вверявам.
ВВЕРЯВАМ, -аш, несв.; вверя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Поверявам, доверявам. Позволете да вверя вам мое мъничко сокровище, то у вас ще бъде по-добре запазено, нежели нейде другаде. С. Радулов, ГМП (превод), 205-206. Египтените мислели за разумно да вверяват пазенето на господарството на человеци земеприте-жатели, които затуй ще полагат сичкото си старание за отбрана на отечеството.
Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 29. Вверявам я [дъщеря си] на отеческото ти сърце, на вечното ти милосърдие, ти ще оо-дърствуваш над нея по-добре. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 35. По-напред — да дойде момък при него най-съкровена болка да му ввери, той ще го изпсува и ще обърне на смях. П. Тодоров, ИI, 119. вверявам се, вверя се страд.
ВВЕРЯВАМ СЕ несв.; вверя се св., непрех. Остар. Книж. Поверявам се, доверявам се. Не на камък, не на дърво, не на слонова кост, но в самаго себе си той желаял да произведе сяка красота на добродетелния живот .. и в тези, които са вверят на неговото учение и направление. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 195.
ВВЕРЯВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от вверявам и от вверявам се.
ВГАЗВАМ, -аш, несв. ; вгазя, -ши, мин. св. -их, св., непрех. Остар. С предл. в. Влизам навътре в нещо с газене; нагазвам. Като додоха до една малка речица, Татарка, която се втичаше в Днепър, вгазиха във водата с конете си и плаваха по нея много време. Н. Бончев, ТБ (превод), 19-20.
ВГАЗВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вгазвам.
ВГАЗЯ. Вж. вгазвам.
ВГЛАВЯ. Вж. вглавявам.
ВГЛАВЯВАМ, -аш, несв.; вглавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Наемам някого да работи; ценявам, главявам.
2. Сгодявам. вглавявам се, вглавя се страд. ВГЛАВЯВАМ СЕ несв.; вглавя се св., непрех. Диал. 1. Главявам се, ценя се на работа.
2. Сгодявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГЛАВЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вглавявам и от вглавявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГЛЕДАМ СЕ. Вж. вглеждам се и вгледвам се.
ВГЛЕДВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал); вгледам се, -аш се, св., непрех. Вглеждам се. Жените го харесваха и се вгледваха в него. Ив. Вазов, Съч. X, 115. Двамата се вгледват към потъмнялото прозорче и мълком се вслушват в шушненето на овошките. Ив. Кирилов, Ж, 50. Момъкът се вгледваше по надписите на дюгени от двете страни на улиците, като да търсеше нейде да спре. А. Страшимиров, А, 117.
ВГЛЕДВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вгледвам се; вглеждане.
ВГЛЕЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; вгледам се, -аш се, св., непрех. Обикн. с предл. в.
1. Насочвам погледа си към нещо и съсредоточено го гледам; взирам се. Костадин спря коня и като сложи ръка над очите си, вгледа се в жената. Беше Христина. Ем. Станев, ИК I, 163. Още петнадесет минути! Командирът потегли обратно, като продължаваше да се вглежда в лицето на войниците. Кой ли от тия, които сега виждаше.., нямаше да се върнат никога в родината? П. Вежинов, ВР, 261. Вгледах се добре. Пътят, плетищата и нивите бяха същите, но махалата не приличаше на онази махала, която бях виждал есента. Сл. Трънски, Н, 140. Децата се вглеждаха в нея, Дона улавяше втренчените им погледи, пълни с неясно съчувствие и уплаха. Д. Та-лев, И, 424. Понякога моята внучка спира
