БИКВАНЕ, мн. няма, ср. Диал.Отгл. същ. от биквам и от биквам се; падане, ка-турване, бичване.
БИКИ`НИ само мн. Диал. 1. Дамски бански костюм с плитки гащета и сутиен без презрамки. Когато подреди всичко отново и спокойно в главата си, излезе, че дъщеря му не е искала да се покаже с друг бански освен с бикини. С. Северняк, ИРЕ, 254. 2. Плитки дамски кюлоти, пликчета.
— От собств.
БИКЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Биче. Тук крава, там крава, та в Лъката. Завари я при Узунските говеда да я гони едно бикле. Ил. Волен, БХ, 31.
БИКМЕ, мн. -та, ср. Диал. Шнур от вълна или коприна за украса на чехли, терлици, дрехи в народна носия. Баба Тонка веднага поръча на абаджи Марко да ушие елека. — Ще го изпипаш от хубаво сукно .. Ще му зашиеш и сърмени бикмета и гайтани. Г. Караиванов, ЮМ, 95. Облечена винаги в чист шаячеч сукман, по ръкавите на който се мъдреха разноцветни гайтани, а над тях се изтягаше като лента червеникаво ширит-че. От ширитчето се издигат извезани от жълтеникаво бикме малки фигурки с тънки шийки — същински човечета. Кр. Григоров, ОНУ, 178.
— От тур. biikmek ’усуквам, вия’.
БИ`КНА. Вж. биквам.
БИКОБОРЕЦ, мн. -рци, м. Участник, състезател в борба с бикове; тореадор. Като го видя — разкрачен, наклонил главата си към лявото рамо, със стиснати юмруци на хълбоците и очи, потънали в лой, той разбра, че ще го свърши бързо, но първом трябва да размаха пред лицето му червения плащ, както правят на арената испанските бикоборци. А. Каралийчев, НЧ, 145.
БИКОБОРСКИ, -а — о, мн. -и, прил. Който се отнася до бикоборец и до бикобор-ство. По „Сан Херонимо“ и „Пасео дел Пра-до“ звънтяха трамваи, претъпкани с чиновници, които отиваха на работа, след като бяха разисквали .. всички злободневни политически, бикоборски и спортни въпроси. Д. Димов, ОД, 16. Бикоборска сръчност.
БИКОБОРСТВО, мн. няма, ср. В Испания, Португалия и Латинска Америка — традиционен национален спектакъл, на който обучени пеши и конни състезатели се борят с бикове на специална арена, прилагайки различни хватки, установени от векове; корида. // Борба с бик като отделен номер в цирка. След жокейката излязоха някакви начервени палячовци с мукавени носове. И техните смехории бяха известни на по-голяма част от публиката, та затова всички с нетърпение очакваха новото. Пък новото за тази вечер беше бикоборството. Г. Караславов, Избр. съч. И, 34.
БИКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бик; би-чи. Издава [птицата] един силен звук, .. този звук може да се подоби на биково му-чение. СбНУ II, 218. Така, приведен над трапезата, полугол, с биков врат и с вълча охота, славянинът имаше вид, че започва всеки миг и не свършва никога, като животно, което преживя. Ст. Загорчинов, ЛСС, 158. Бикови рога. Бикова глава.
БИ`КВАНЕ
БИКОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. Неодобр. Твърдоглав, бикоглав. — Верно е, загинаха [ябълките], ама требеше да загинат отдавна, още кога биковити началници заповедаха да ги насадиме тука. Е. Огнянова, НШ, 219. Неколцина от нашите учени са тъй биковити в книжовните си мисли, щото не зимат никак от дума. Ив. Бо-горов, КП, 6.
2. Диал. Който трудно се огъва, пречупва; твърд, як. Чичо Малин пък, като се затопли времето, се хвана у градинския плет, .. Той се напрягаше да преплете един дебел и биковит прът, но прътът не се поддаваше. Ил. Волен, ДД, 5. Биковит кочан.
БИКОГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. За човек — който е прекалено упорит и непокорен; твърдоглав, инатлив. Сега той гледаше със завидно око на всички, що оряха и копаеха по градините си, и още повече се въсеше на баща си, който със своята старческа упоритост стана причина да се отдели от своите ниви и градини, от своето родно село. Как би работил той, ако тоя бикоглав старец го оставеше да си нареди всичко по ниви и дома, както той знаеше. Ц. Церковски, Разк. П1, 125. Напразно бяха молбите и съветите Свето-славови да не дразни Чоки: бикоглавият воевода продължаваше изтреблението на неприятелите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 159. Аз знам, че вие ме обичате като роден син, че ми желаете доброто, но аз винаги съм си бил бикоглав, затова има да патя. Сл. Македонски, ЕЗС, 135.
БИКОГЛАВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Разг. Неодобр. Бикоглав човек. Поговорил той с него като човек, като брат и страшният, сприхав и непокорен бикоглавец вдигнал бялото знаме — признал си греха. А. Гуляшки, ЗР, 297.
БИКОГЛАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на бик; бикоглав. Милъо го наричаше презрително „комита“ и, покрай него, не можеше да гледа и Младена, наследил с юначеството и бикоглавския характер на баща си. Ив. Вазов, Съч. VII, 125.
БИКОГЛАВСТВО ср. Качество или проява на бикоглав; бикоглавщина, упоритост, твърдоглавие, инат. Препирнята изведнъж се прекрати и Хаджи Смион си излезе из кафенето, учуден от бикоглавството на Алтъпармака, който, без да е видял нещо, приказва. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16.
БИКОГЛАВЩИНА ж. Разг. Бикоглав-ство.
БИКОГЛАВЩИНА
