И все пак дядо Блъсков е пръв в нашата национална литература, който дава — макар само битописно — българското село със сватби, оран, жетва. А. Страшимиров, ЕД, 14.
БИ`ТПАЗАР, -ът, -а, м. Пазар за продажба на стари, употребявани вещи. Вътре Ана постави .. сгъваемото желязно легло, купено на вехто от битпазар. А. Гуляшки, Л, 15. Митка посегна към гвоздея на стената, на който висеше вехто палтенце, купено от битпазар. П. Спасов, ХлХ, 266. През студентството си бе носил груби шаячни дрехи или палта, купени на софийския битпазар. Ем. Манов, ДСР, 126.
— От тур. bitpazan.
БИ`ТПАЗАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до битпазар. Площадът пред околийското управление беше пълен с хора. Пълна беше и високата пътека отляво, по перилата на която се пъстрееха мнозина като битпазарски дрехи, прострени за продан. Ст. Чилингиров, ХНН, 98. По облеклото му, .., би го взел човек за софийски евреин от типа на битпазарските търгувани. Ив. Вазов, Съч. IX, 123. Битпазарски дюкян.
2. Прен. Който не е ценен, който е без особена стойност; долнокачествен. Спи тежък сън душа / (след оргия безпътна), / задавена от битпазарските парфюми / на уличната прелест. П. К. Яворов, Съч. I, 74. Другите като: „Камо грядеши“ от Сенкевича, „Макбет“ от Шекспира, .. и пр. са превождани от руски или френски битпазарски преводи и не издържат най-непридирчива критика. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 188.
БИТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Само в 3 л. Книж. Съществувам като явление, факт някъде; срещам се, има ме. През всичките тези години битуваше .. прийом за дискредитация на художественото творчество. Диал., 1990, бр. 6, 2. — Битува и още едно безумно схващане, че бедният творец е по-некадърен от богатия. ВЖ, 1999, бр. 38, 5.
БИТУ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от битувам.
БИТУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Спец. Прил. от битум. Битумни вещества. Битумно лепило. Битумни настилки.
БИТУ`МИ мн., ед. (рядко) битум м. Спец. Общо наименование на твърди, полутечни, течни и газообразни природни продукти (като нефт, асфалт и др.) или изкуствено получени продукти (като катран, каменовъглена смола и др.).
— От лат. bitumen ’асфалт’.
БИТУМИЗА`ЦИЯ ж. 1. Геол. Изкуствено запълване на пукнатини в скали за изолиране на подпочвени води.
2. Хим. Разлагане на органическо вещество с увеличаване на въглеродното и кислородното съдържание и образуване на парафин и нефтени съединения.
БИТУМИНО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който съдържа природни битуми.
БИТУМИНО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на битуминозен.
БИФОКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Опт. Който има два фокуса. Бифокални лещи. // Който има лещи, стъкла с два фокуса. Очилата ми са бифокални — стъклата са и за далекогледство, и за късогледство.
— От лат. bifocalis.
БИФТЕ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Къс опечено или изпържено говеждо месо. В картата имаше* триста работи, ама кой ги разбира! Еле разбрахме, че има супа, ростбиф, бифтек и десерт. Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. III, 41. Най-първо на масата се появи голяма паница салата с риба, .. След туй — бифтекът с пържени картофи. Б. Райнов, ЧЪ, 73.
— Он англ. beef-steak през фр. bifteck. Друга (остар.) форма: бюфте`к.
БИХ. Вж. съм.
БИХЕВИОРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Псих. Водещо направление в съвременната американска психология, според което предмет на психологията не е съзнанието, а поведението, схващано като съвкупност от реакции на въздействия (стимули) от околната среда.
— От англ. behaviorism. — Друга форма: бихейвиори`зъм.
БИХЕВИОРИ`СТ м. Псих. Привърженик на бихевиоризма.
— Друга форма: бихейвиори`ст.
БИХЕВИОРИ`СТКИ*, -а, -о, мн. -и, прил. Псих. Който се отнася до бихевиорист и до бихевиоризъм. Марксистката социология и бихевиористката психология. Според тях човекът представлява просто схема от жици, реагиращи на различни дразнители. Лик, 1991, бр. 4, 3.
— Друга форма: бихейвиори`стки.
БИХРОМА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от бихромат. Бихроматни соли.
БИХРОМА`ТИ обикн. мн., ед. (рядко) бихрома`т м. Хим. Соли на бихромената киселина, които обикновено имат характерен оранжевочервен цвят. Алкални бихромати. Калиев бихромат.
БИХРО`МЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Бихромена киселина. Хим. Киселината H2Cr2O7, която не съществува в свободен вид, а само във водни разтвори и образува редица устойчиви соли.
БИ`ЦЕПС м. Анат. Двуглав мускул между раменницата (мишницата) и лакътя, който сгъва ръката в лакътя. В районната болница .. установиха, че Криводолска има
