БЕЗПЕЧА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е без печал, без тъга, без грижи; безгрижен. Веселий и поня-когаш умислений Велико напяваше с твърде жален глас една стара юнашка песен. А безпеналний Стоян играяше с кучетата си. В. Друмев, НФ, 12. Който е достигнал това състояние, е преминал вече в третата степен, де царува блаженство неизчерпаемо, живот безпечален и безсмъртен, тишина и мир, от нищо непомрачавани. Ст. Загорчинов, ДП, 291.
БЕЗПЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж., сега поет. Безгрижен. Епоха на мечти несвестни, / на златни сънища крилати, / дни юношески, дни благати — / .. / Минахте в вечността далечна, / и с вас цветята, красотите, / и радостите, и мечтите, / на моята душа безпечна. Ив. Вазов, Съч. I, 132. Обуздавай своите нечестни страсти, ограничувай своите желания, .. Това ся сдобива, доде сте млади и безпечни, доде мирски работи не са отяготили вашите чисти души. А. Хаджоглу, ББ, 113-114.
— От рус. беспечнми`.
БЕЗПЕ`ЧНО. Остар. Книж., сега поет. Нареч. от безпечен; безгрижно. Ний си бъ-бряхме безпечно / зарад бъднина благата / и блаженство безконечно. Ив. Вазов, Съч. IV, 130. Тезей, без да има нито най-малко подозрение, стоял безпечно и гледал надалеч, и тогаз Ликомед го блъснал в бездната. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 60.
БЕЗПЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от безпечен; безгрижност. За добрите забави и остроумните и сърдечни шеги допринасяха: простотата на живота, безпечността на утрешния ден, човещината и сърдечността в отношенията. Ив. Хаджийски, БДНН II, 145. Народът от туй еще роптял на царя си и на придворните му, които били упоени от византийската нега и безпечност. Т. Шишков, ИБН, 222.
БЕЗПИЛО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се движи, лети без пилот, без управление от пилот. Към безпилотните средства за нападение спадат самолетните снаряди и балистичните ракети. Н. Иванов и др., ГО, 5. Безпилотен летателен апарат.
БЕЗПИ`СМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който не знае да чете и пише, не познава писменост; неграмотен. На турските къшли въобще, гдето безписменият ага не са интересува от нищо и сичко остава на добросъвестността на своя кехая, овчерите прекарват с по-малко разноски, отколкото по котленските къшли. 3. Стоянов, ЗБВ I, 23.
БЕЗПЛА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е без определен план, който се извършва без план. Безпланово стопанство. Безпла-ново строителство.
безпечален
БЕЗПЛАНОВО. Нареч. от безпланов. Не са преодолени недостатъците в организацията на работата. Бригадите често се местят стихийно и безпланово от един обект на друг. ВН, 1960, бр. 2854, 2.
БЕЗПЛА`НОВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на определен план. Безплановост в производството. Безплановост в строителството.
БЕЗПЛАТЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Безплатен.
БЕЗПЛАТЕ`ЖНО. Остар. Безплатно. Калфи у нас наричат по-опитните и по-напредналите в занаята ученици, които зимат и плата, а чираци — първоначалните, които работят безплатежно, само за да учат занаята. К. Шапкарев, Р, 30.
БЕЗПЛА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който не се заплаща, който е без пари. Станкул дълго обмисля плана за предстоящата агитмасова работа, .. , и реши че тя трябва да се открие с едно безплатно представление. Ст. Марков, ДБ, 164. Основното образование у нас е задължително и безплатно. А Безплатна медицинска помощ. Безплатно пътуване. Безплатен билет. Безплатно лечение. Безплатни курсове.
2. За който не се заплаща, не се получават пари. Длъжността чаушин била платена, а длъжността на останалите членове от съвета, като почетна, била безплатна. Ив. Хаджийски, БДНН II, 47.
БЕЗПЛА`ТНО. Нареч. от безплатен; без заплащане. Той бе надхвърлил осемдесетте години и отдавна се беше пенсионирал, но когато започна войната, сам отишел да работи безплатно в болницата. П. Славянски, МСК, 51. Не се съмнявах — учителката знаеше как живеем с татко. И ето, тя ми предложи да се храня безплатно в ученическата трапезария. С. Кралевски, ВО, 49. Същата вечер още са разпорядих да раздам дрехите си по разни лица, съвсем безплатно. 3. Стоянов, ЗБВ I, 172.
БЕЗПЛО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не дава плод, рожба; ялов. Минали седем години, телето пораснало, станало крава, но тя излязла безплодна. А. Каралийчев, МО, 3. Безплодните дървета растат диви по горите и край реките. П. Р. Славейков, ПЧ, 7. // За човек — който не може да роди, да създаде деца; ялов, стерилен. Тя не можеше да има деца. Тя беше станала вече безплодна като камък. Д. Димов, Т, 497.
2. За земя, местност — неплодороден. — Но тия селяни не чувствуват ли, че само като секат, а не посаждат, ще направим земята си на безплодна пустиня? Ив. Вазов, Съч. VI, 206. Там [по Арнаутлука] земята е суха и безплодна, планина и камък, та като се
