Помниш ли? Ти ме бастиса. Ст. Даскалов, ЕС, 285. Като рекоха — българско, та българско! Брей, какви хора! Бастисаха Богорова. Един уж сериозен вестник даде дори цели страници с разни думи. Говорете и пишете, каже, ей с тия нашенски думи. Долу чуждиците! П. Велков, СДН, 136.
3. Печатам, щампосвам. Бастисвам басми, кърпи. Н. Геров, РБЯ 1, 26. бастисвам се, бастисам се страд.
— От тур. basmak ’настъпвам, нападам’.
БАСТИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от бастисвам и от бастисвам се. — Мислите ли, че бастисването на пощата при Арабаконак от вашия Джингиби, Левски ли, как беше. .. е някаква файда за вас? Хр. Бръзицов, НЦ, 164-165.
БА`СТИЧКА ж. Умал. от баста. Риза с бастички. Рокля с бастички.
БАСТИ`ША. Вж. бастисвам.
БАСТО`Н м. Остар. Бастун. Като се подпираше тежко на бастона си и покашлюваше, тръгваше на разходка към селото. Й. Йовков, ПК, 187. Бастон, дебела шуба, пура — всичко на место, / а в замъглените очи / банкерската душа звучи / с единствената своя струна от злато. Хр. Смирненски, Съч. I, 30
— От ит. bastone през тур. baston.
БАСТО`НЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от бастон; бастунче. И никой фехтовач не би могъл да върти тъй рапирата си, както тия млади хора умееха да въртят бастончетата си. Й. Йовков, ПК, 47.
БА`СТРОМБОН м. Муз. Меден духов музикален инструмент с нисък тембър, разновидност на тромбона.
БАСТУ`Н м. Специално изработена тояга, предназначена за подпиране при ходене, с извита, понякога украсена дръжка. — А бе, Бранков се сгодил? — каза единият от тях, който си подпираше ръката на бастун със сребърна дръжка. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 23. Като се подпираше на дебелия си чепат бастун, старецът подръпна с другата ръка полите на окъсаното си палто. Ем. Манов, ДСР, 129.
◇ <Като че ли> е глътнал бастун. Казва се за човек, който ходи с изправено, неподвижно тяло. Илия често се смееше на вървежа му? „Бастун е глътнал нашият Минчо. Дръжката му се подава през носа.“ Д. Добревски, БКН, 63.
— От ит. bastone през гр. μηαστοῦνι. Друга (остар.) форма: басто`н. — В-к Дневница, 1857, бр. 4.
БАСТУ`НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бастун. Подпира се той на бастунче, но нали е с припряно сърце, гледа весело и не ме оставя да кажа и аз нещо. Ст. Станчев, ПЯС, 23. На прага се показа и старата и като се подпираше на кривото бастунче, завлачи по земята големите си кърпени терлици. Кл. Цачев, ГЗ, 21.
2. Обикн. мн. Чертички със закривен край, подобни на бастун, които учениците пишат в началото на своето обучение. Поглъщаше жадно всичко, което изричаше младата учителка. Изписваше на плочата си с изплезено от старание езиче чертичките, ченгелчетата, бастунчетата и камшичетата, които тя задаваше на учениците си в часовете по писане. Г. Русафов, ИТБД, 267. Влезеха ли децата вкъщи .. и ние, трите майки на първолачетата, се надвиквахме. — Днес имат пет реда бастунчета. Н. Каралиева, Н, 20.
— Друга (остар.) форма: басто`нче.
БАСУРМА`НИН, мн. басурмани, м. Рядко. Остар. Неверник, поганец, обикн. мохамеданин.
— От тур. müsülman през рус. басурман. — Л. Андрейчин и др. Български тълковен речник, 1967.
БА`СФЛИГОРНА ж. Муз. Меден духов музикален инструмент, разновидност на тромпета, с тенорова звучност; тенорхорн. Разновидности на тромпета .. са флигорната, алтхорната и басфлигорната. Св. Четриков, ОУМ, 78.
БАТ м. Диал. Метален език на везни.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. - Друга форма: бът.
БАТА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Кално място, блато, мочурище, в което се затъва, когато се стъпи; тресавище. Орелът, .., теглил на високо, ракът — назад, а щуката — надълбоко и колата си оставала все в батак. • Обр. Преди години знаехме накъде вървим всички, сега — наникъде. На едно място, в един батак киснем всички. Д. Талев, ПК, 815.
2. Прен. Забъркано, безизходно положение, объркана работа; бъркотия. Най-близките му не го разбираха, не искаха да му помогнат. Гледаха с лека ръка на бъркотиите, които ставаха в живота, сами тикаха политическото положение към един батак, от който, струваше му се, нямаше вече да излязат. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 158. Уважаваха го и другите работници, защото съзнаваха, че в острия език на Пандов няма злоба, а желание да се оправи работата. А работата наистина беше батак, от който никой не знаеше кога и как ще излезе. М. Марчевски, П, 183.
3. Обикн. мн. Остар. Паричен дълг, който се влачи, не се плаща навреме. Преди девет години му беше дал Хаджията седемстотин лева да си купи телица и оттогава не го беше видял чер ли е, бял ли е. — Да ми падне, ще го науча аз тоя хайдутин! — мърмореше често Хаджи Койо, колчем разгръщаше тефтеря с „батаците“. Чудомир, Избр. пр, 95. От зори е изскочил, търчи по селените .., тази есен вече му са батак .. наблизо 5000 грошовци. А. Страшимиров, ЕД, 145. Народняшката партия остави 45 милиона летящи дългове — 45 милиона батаци
