2. Плодът или ядки от плода на това дърво. Слугите отново заразнасяха подноси. Сега поднасяха тахан халва и длъгнести филдишени блюдца, пълни със захаросани орехи, бадеми и фъстъци. А. Христофоров, А, 260. Между ястията, върху самия месал, бяха изсипани цели купчини лешници, сушено грозде и бадеми. Ст. Загорчинов, ДП, 126.
3. Мотив от народна шевица. Как са ги [кенетата] шили тогава? Харитина помни, баба й е разказвала. Надвесена над газеничето, .., тя е низала „паре“ по „паре“, „бадем“ след „бадем“, докато извие едни широки „кочии“. Хиляда бода за пара. А. Каменова, ХГ, 182.
— От перс. през тур. badem.
БАДЕ`М2 м. Диал. 1. Голям дървен съд, който се употребява за ферментация на вино; голяма бъчва, бадън. Пак ширата закипя в бадема. Л. Стефанова, СКО, 39.
2. Голям дървен съд, в който се съхранява ракия; каца, каче. Дуда е най-убава мома у село. Нема кръст, нема половина — от врата до доле равна като бадем за ракия. Елин Пелин, Съч. V, 104.
БАДЕ`МЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Бадемов, бадемовиден. С големи бадемени очи. Н. Геров, РБЯд, 12.
БАДЕМЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бадемлък. „Вие бягайте, аз ще остана — вика — / ще легна татък в бадемлика, / па щото Бог даде.“ К. Христов, ЧБ, 18-20.
— Тур. bademlik.
БАДЕМЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. 1. Простонар. Направен, приготвен с бадеми. Триста съм гроша разнесъл, / да ти армаган купувам, / ..: / шекери се бадемлии. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 85. Бадемлия мастика.
2. Прен. Простонар. Който има формата на плода бадем. Очите й бяха черни като две зърна череши, .., бадемлии — продълговати, с опашки. Ц. Гинчев, ГК, 20.
3. Прен. Диал. За плат — скъп, хубав (Ст. Младенов, БТР). Заспала ми назли Яна / во неделя на утрина / на постели бамбакерни, / .., / под йоргани бадемлии. Нар. пес., СбБрМ, 432.
— От тур. bademli.
БАДЕМЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Простонар. Овощна градина, засадена с бадемови дървета. Есента бе настъпила и след августовската жега, в която всичко побеляваше, керичилерските варовици си възвръщаха ръждивите петна. И бадемлъците на Коюнкьой светеха измити от първите дъждове. Ст. Сивриев, ЗСБ, 207.
БАДЕ`МОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дървото бадем и до неговия плод. Слънцето, .., хвърляше вече по-дълги сенки, които едва личеха под рехавите бадемови дървета. Ст. Загорчинов, ДП, 433. Подкара коня край плета, посегна, улови бадемово клонче и си откъсна няколко цветчета. К. Петканов, ЗлЗ, кн. II, 214. Склонът беше осеян с лозя и бадемови горички. А. Гуляшки, ЗВ, 318. Бадемови ядки.
2. Който се получава от ядките на бадема. Бадемово масло. Бадемово мляко. Бадемови трици.
3. Прен. Който има форма на плода бадем; бадемовиден, бадемен. И с тъмните бадемови очи / тя гледа мълчаливо своите братя. Бл. Димитрова, Л, 306.
БАДЕМОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на плода бадем; бадемов, бадемен. Той имаше загоряло, почти шоколаденотъмно лице с изпъкнали скули и полегати бадемовидни очи. Д. Димов, Т, 680. Тя беше малка дребна женичка, с почти детинско лице, .. Имаше мургава кожа и бадемовидни сиви очи. М. Грубешлиева, ПП, 89.
БАДЕ`МЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бадем1 (в 1 и 2 знач.); малък бадем. В градинката до оградата разперваха клони две дръвчета. Бадемчето, което едва достигаше до раменете на Мирча, се беше наклонило напред над оградата и с мъка гледаше корията. К. Петканов, ОБ, 72. Той погледна наклонената слива-афъзка, от която жена му правеше чудесно сладко, като във всяко едно зърно втъкваше бадемче. Д. Кисьов*, Щ, 252.
БАДЖ, ба`джът, ба`джа, мн. баджове, м. Нов. Картичка с име, понякога и със снимка на този, който я носи, прикрепвана към ревера на служители, посетители в някакво ведомство, участници в конференция, конгрес, изложба и др. за улесняване на контакта с тях. С нови карти и специални баджове са снабдени проверяващите [в градския транспорт]. 24 часа, 1998, бр. 312, 3.
— Англ. badge.
БАДЖА` ж. Остар. и диал. 1. Комин, отвор над огнище за излизане на дима. Стопанинът й [на къщата] се мъчи да пригоди каменната й маза на зимна стая. Но той е объркан от липсата на „баджа“ в долния етаж, което го прави почти необитаем. З. Сребров, Избр. разк., 202. Самовила говореше: .. / Ако те страх да не побегна, затворите мари врати /.. / така оро да поигра / .. / Колко оро заиграла, / излетала низ баджата. Нар. пес., СоБрМ, 2. В една широка, полутъмна стая, която наричаха хашево, беше накладен буен огън. Пламъците се виеха към почернялата баджа и стигаха чак до отвора на комина. К. Калчев, ПИЖ, 128.
2. Огнище под такъв комин. Матусале, викаше на едно человеческо кълбо, състояще се от едни гащи и една шапка .. което седеше безгласно се` в кътчето до баджата. Ив. Вазов, Съч. VI, 162.
3. Прозорче на покрив; табакера, капандура. Само една дупка има на мястото на калето,
