и с нея лепяха нощем афишите високо по богаташките къщи, за да не могат да ги късат. П. Здравков, НД, 49.
АФИ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни. Прил. от афиш. До афишния стълб група опърпани бедняци коментират манифеста по случай сключването на мира. Л. Стоянов, X, 163. Афишна хартия. Афишна пъстрота.
◇ Афишна буква. Печат. Дървена или метална едра буква, която се употребява главно при печатането на афиши.
АФИШИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Рядко. Обявявам нещо с афиш; съобщавам, разгласявам. Концертът беше афиширан и разгласен по всички възможни начини на съвременното организаторско изкуство. Г. Узунов, СБХС, 108. Парижкият му помощник помисли малко и навъсен каза: да не афишираме много. Може би балът няма да се състои в салон „Генуа“. Хр. Смирненски, Съч. Ill, 182.
2. Прен. Проявявам, показвам, изтъквам. Във Варна митрополит Симеон, който бе афиширал своите симпатии за преврата, биде поруган от своето паство. С. Радев, ССБ II, 271. Може би и тя имаше своите приключения, но никога не ги афишираше. Д. Димов, Т, 56. афиширам се страд. — Да не искаш да си окача черна лента или да си пусна брада? Това не бих сторил даже при смъртта на най-близкия ми човек. Истинската скръб не се афишира! М. Кремен, РЯ, 451.
АФИШИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. Книж. Самоизтъквам се, старая се да се натрапя на вниманието на околните. Волов също има голям дял в агитацията [на въстанието], но по-затворен по характер, скромен и погълнат от работата си, нямаше време да се афишира, оставаше някак в сянка пред по-буйния и неукротим Бенковски. Л. Стоянов, Б, 57.
— От фр. afficher.
АФИШИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от афиширам и от афиширам се.
АФИ`ШЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от афиш. В тия афишчета се казваше всичко хубаво за международния език. Говореше се за конкретната полза от него, за лесната му граматика. П. Велков, СДН, 83.
АФОРЕ`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от афоресам като прил. 1. Църк. Който е отлъчен от църквата. Афоресан поп.
2. Прен. Остар. Който е прокълнат, заклеймен. „Мехмед ага, виж, за бога, този афоресан български миллет иска с дървени топове да съсипе великата османска държава.“ К. Странджев, ЖБ, 17. Афоресани хора.
АФОРЕ`СВАМ, -аш, несв/, афоре`сам, -аш, св., прех. 1. Църк. Отлъчвам, изключвам от църквата. Като видял, че Симеон не рачи да направи мир, патриархът най-сетне му казал в писмата си, че ако не ще да направи мир, ще го изключи (афореса). Др. Цанков, КБИ, 52.
2. Прен. Остар. Проклинам, заклеймявам. Никифор скочи с огромния си търбух. — Хей, дебелоглавци! Ще ви анатемосам, ще ви афоресам! Цв. Минков, МЗ 125. Някои представители на тогавашната интелигенция бяха афоресали това „театро“ [на Ибиш ага] като школа на лош вкус. В. Богданов, СП, 29. афоресвам се, афоресам се страд. Сетне Андрейчин се опита и да теоретизира в полза на модернизма .. Обяви се поход срещу старото, афореса се цялата дотогавашна литература. Ив. Богданов, СП, 23. В 1520 издаде една була, чрез която Лютер ся застрашаваше да ся афореса, ако той не ся покае в разстояние на 100 деня. ИЗ 1874-1881, 11.
— От гр. ἀφορίζω ’отстранявам’.
АФОРЕ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от афоресвам и от афоресвам се. Читателите .. бяха объркани от декадентските веяния, от проповедите за „значителното“ в изкуството, от афоресването на реализма. М. Кремен, РЯ, 240. Дописката пишеше за афоресването на Динката. Цв. Минков, ВЗ, 144.
АФОРЕСИ`Я ж. Остар. и диал. Афоресване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
АФОРЕ`СНИК, мн. -ци, м. Рядко. 1. Човек, който е отлъчен от църквата.
2. Прен. Човек, който е изключен, отхвърлен от дадена среда.
3. Прен. Простонар. Проклетник, калпазанин. Цанко наш каза веднъж, че да му даде едната [от момите] да я ухапе за гушата, ще й хариже памидовото лозе на Малтепе, затуй го пернах с ръжена тогава… афоресникът. Ив. Вазов, Съч. XXII, 176-177.
АФОРЕ`СНИЦА ж. Рядко. Жена афоресник.
АФОРИЗМО`, мн. -а, ср. Рядко. Остар. Отлъчване, изключване от църквата*; афоресване. Сконфузи се [Никифор] и за да заглади неприятното впечатление, закани се отново на попа: — Афоризмо ще ти извадя, така да знаеш, храненик на лоши нрави и пороци!… Цв. Минков, МЗ, 33.
— От гр. ἀφορισμός.
АФОРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Книж. Кратко изречение, изразяващо житейска мъдрост; сентенция. Той беше възрастен човек, имаше голяма житейска опитност и аз обичах да слушам афоризмите му. Й. Йовков, Разк. II, 44-45. Има дълбока правда в известния афоризъм на Иля Еренбург за Бешков — „Злият добряк“. Е. Каранфилов, Б III, 110. В това той само потвърждава известния афоризъм на Уайлда:
