форма. Ал. Гюровски, АЧ, 111.
— Гр. от собств. Άτλάς.*
АТЛА`СОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от атлас2.
АТЛЕ`Т м. 1. Лице, което се занимава с атлетика. Всяка предолимпийска година се характеризира с великолепни постижения, резултат на усилената подготовка на атлетите от цял свят. ОФ, 1955, бр. 3445, 4.
2. Разш. Човек с развито, хубаво телосложение и с голяма физическа сила. Боби погледна стройната фигура на лодкаря, хубавото му обветрено лице и се усмихна, като че искаше да каже: „Разправяй ми ги тия… Чакала си ме .. Докато тоя тук атлет е бил край тебе!“… М. Грубешлиева, ПП, 54.
— От гр. ἀθλήτης ’борец’ през нем. Athlet и фр. athléte.
— В-к Знание, 1875, бр. 1,10.
АТЛЕ`ТИКА ж. 1. Спорт. Спортна дисциплина, която включва упражнения за развиване на мускулна сила, ловкост и други качества.
2. Вид цирково изкуство, което включва упражнения, изискващи сила и ловкост.
◇ Лека атлетика. Спорт, който обхваща бягане, скачане, хвърляне на диск, копие, гюлле и др. Състезания по лека атлетика.
Тежка атлетика. Спорт за вдигане на тежести.
— От гр. ἀθλητικός ’атлетически’.
АТЛЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Атлетически. Чакъра изпъчи атлетичните си гърди и стисна бича. Д. Димов, Т, 294. Атлетична фигура.
АТЛЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спорт. Който се отнася до атлетика; атлетичен. Зрелището, за което бяха дошли на хиподрума сто хиляди души .. биваше винаги предхождано от атлетически игри и циркови атракции. А. Гуляшки, ЗВ, 114. Атлетически състезания. Атлетическа среща. Атлетическа писта.
2. Който е характерен за атлет (във 2 знач.); атлетичен. Поручикът го изгледа изненадан. Този четиридесетгодишен мъж с атлетическо телосложение и с русо, широко, енергично лице го порази. Г. Караславов, Избр. съч. I, 395. Какво ще й предложиш тогава, с какво ще я задържиш? С черните си очи? С атлетическата си фигура? Ем. Манов, БГ, 234. Михов бавно се обърна към жена си .. Тя беше се прилепила до атлетическите гърди на мургавия поручик. X. Русев, ПС, 114.
АТЛЕТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. атлетически; като у атлет, атлетично. Тялото му беше бяло, стегнато, атлетически развито. Никъде по него не личеше тлъстинка или отпуснатост. П. Вежинов, ДБ, 178.
АТЛЕТИ`ЧНО нареч. По начин, който е характерен за атлетиката, атлет (във 2 знач.). Двамата с Неси си приличаха по фигури, дори по начина на обличане. И двамата бяха атлетично сухи и високи, скромно подстригани, в елегантни, но малко демодирани костюми. П. Вежинов, БГ, 157.
АТЛЕ`ТКА ж. Жена атлет.
АТЛИ`ЙКА ж. Остар. Диал. Ездачка. (Н. Геров, РБЯ).
АТЛИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Диал. 1. Ездач, конник. Тежко е да чакаш, а то сичките атлии ще преминат. П. Р. Славейков, БП II, 160. До триста турци атлии, до двеста були с кочии. Ст. Младенов, БТР I, 89.
2. Като неизм. прил. За кон — който е за яздене; ездитен, яздитен. (Н. Геров, РБЯ).
— Тур. atlı.
АТМАДЖА` ж. Остар. и диал. 1. Ястреб.
2. Сокол, който е обучен за лов. Конниците отидоха подир серемите, а подир тях се зададоха петима турци .. и водеха четири бели хрътки, .., а двама носеха един сив сокол (атмаджа ..) и един бял, които бяха кацнали на ръцете им. Ц. Гинчев, ГК, 142.
— Тур. atmaca.
АТМОВИТАМИ`НИ обикн. мн., ед. атмовитами`н, м. Бот. Вещества, които растенията излъчват във въздуха, стимулиращи развитието на растителните клетки; атмосферни витамини.
АТМОСФЕ`РА ж. 1. Само ед. Газообразната обвивка на Земята. Най-после, след дълго и светкавично летене, пред тях се изпречи тя — Земята, и „Светкавица“ потъна в нейната атмосфера. Елин Пелин, ЯБЛ, 146. // Газообразната обвивка около Слънцето, планетите и другите небесни тела. „Венера е голяма колкото Земята, обикаля Слънцето за 225 дни и нейната атмосфера се състои вероятно от въглероден двуокис, малко кислород и водни пари, затова е винаги в мъгла…“ Г. Белев, KBА, 308-310. Слънчева атмосфера.
2. Само ед. Разг. Въздух. Господин Фратьо беше грабнал един голям нож и страшно сечеше атмосферата с него. Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. По пътя за бабини Сусини Свиленка усети една задуха, атмосферата беше тежка, дишането се затрудняваше. Кр. Григоров, И, 51. — Поща — отговори раздавача, влезе в стаята, прекрачи до леглото, подаде едно писмо и побърза да се избави от задушената атмосфера на непроветрената спалня. Ал. Константинов, Съч. I, 301.
3. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Среда`, обкръжаващи условия, обстановка. В тая враждебна атмосфера .. Сара още повече се прилепяше до Александра. Ив. Вазов, Съч. XIII, 111. Тук, в този дом, вашите убеждения няма да намерят подходяща атмосфера за развитие. В. Геновска, СГ, 282. — Вашата тревога ще се отрази най-зле на дъщеря ви. В къщи
