леля му Дела. Тя не бе чувала това име. — Ами Илчовица, дето е тук в улицата — обясни Цанка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 182. — Искреността е слабост, а не добродетел. — Тъй ли? — Ами да. Ем. Манов, БГ, 154. Баба Дона: Пратим те на пазар да купиш овнешко месо, а ти купиш шаран и казваш, че и то било месо… Стоянка: Ами прости сме, госпожо. Ив. Вазов, Съч. XIX, 5. Най-добре да намери някой друг, някой врял и кипял в неволята и с него наедно да реши… „Някой! И аз се чудя кой да бъде! Ами Стефан, разбира се!“ Ст. Дичев, ЗС I, 386. — Костадине, не искаш ли да поработиш с майсторите, като захванат? Ще има тука работа цело лето и добра надница. Ще кажа аз на майстор Дуко. — Ами да поработи, защо не — отговори Траяна вместо мъжа си. — Като седи, още повеке се поболява. Д. Талев, ПК, 469.
◇ Ами сега сложна частица. За израз на двоумение, безизходност, отчаяние; какво да правя, какво ще стане. На едно място Иван спря: пътят се разделяше. — Ами сега? — каза той. — Из кой път да уловим? Й. Йовков, ПГ, 19. — Слушайте сега, портупеят ми нареди да ви предам, че капитан Стотелов е продал крайцера с екипажа заедно на англичаните .. И вие ще се биете срещу руснаците, а в България може и да не се върнем. Някой извика: — Ами сега! — и в помещението стана тихо. Д. Добревски, БКН, 171. — Бре, какво направих аз! Ами сега? Ще ми вземат имотите и ще ме изхвърлят на пътя гол-голеничък. Д. Немиров, Б, 44.
Ами че и (съкр. простонар.) амче сложна частица. 1. В реплика при изразяване на известно въздържание, страх, колебание в отговора. — Ти знаеш ли къде си бил досега? — Ами че зная! — стеснително и неуверено отговори Димо. К. Петканов, МЗК, 126. — Ами че… г-н докторе! — обади се една от жените. — Ами да беше ни прегледал, г-н докторе. Й. Йовков, ЖС, 204. — Тука ли са Георги Петров Смилашев и Райо Колев Тенишев? .. Старият общински чиновник пребледня., и заекна: — Амче… тука са… нашенци са… Г. Караславов, Избр. съч. I, 394. — Гласовете им как са? — Амче… те съвсем бяха занемели. Отначало викаха, но им запушиха устата с парцали. .. Г. Караславов, Избр. съч. II, 237. 2. В реплика при уточняване, посочване. — Кои кучета? — Ами че стражарите — наивно отговаря тя. — Така ги наричаме, синко. Те не са по-добри от кучетата… Г. Белев, КР, 12. 3. За усилване в реплика при наблягане на някакъв факт, на желание, подкана и под.; а, че. — Ами че ти влизаш ли ми в положението бе, господинчо? — избухва бащата. — Питаш ли ме ти мен как се червя аз пред бакалина и какво разправям на хлебаря? Св. Минков, РТК, 169. Един щастлив баща е открил своя син в бригадата, гледа с безкрайно умиление неговото загоряло лице, .. и дума наивно: — А че като е било за тук, амче да е казал, че кой ще да го спре… Г. Караславов, ПМ, 63. — Снощи Динчо дохожда, ти си се затворила горе, плетеш. Не слезе да го видиш. — Глава ме болеше. — Ами че слез де. Не мога цял ден сама да шетам. А. Каменова, ХГ, 35.
Ами че как. Разг. и (съкр. простонар.) амче как сложна частица. За категорично потвърждаване на нещо; не е възможно другояче; че, а. — Значи, така… — замислено продума тати и мълком направи своето заключение. — Така, ами че как… Ст. Чилингиров, ХНН, 180.
АМИА`К, мн. няма, м. Остар. Хим. Амоняк. Напр. при 10° Целзий и при 760 милиметра налягане водата поглъща от азота обем, равен на 25 хилядни от обема й, .., а от амиака — 450 свои обема. И. Гюзелев, РФ, 125.
— Рус. аммиак.
АМИА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Остар. Хим. Прил. от амиак; амонячен. Стипцата бива .., натрова и амиачна наспротив основанието, което влиза у нея. С. Веженов, X (прев.), 49.
АМИ`ГДАЛ м. Остар. Бадем; мигдал. Те послушаха, и на другия ден Аароновата тояга беше ся разцветнала и родила амигдали. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 252.
— От гр. ἀμύγδαλος.
АМИГДАЛИ`Н, мн. няма, м. Хим. Гликозид, сложно органично съединение, което се съдържа в плода на горчивите бадеми и в ядките на костилковите плодове и се употребява в медицината и др.
АМИГДА`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от амигдал.
АМИ`Д м. Хим. Съединение, което се получава чрез заместване на водородни атоми в амоняка или в първични и вторични амини с киселинни радикали.
— От гр.
АМИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който има в състава си амид. Амидна група.
АМИДО`Л, мн. няма, м. Хим. Бяло кристално вещество, лесно разтворимо във вода, а трудно в спирт и етер, което се употребява като проявител във фотографията.
— От гр. + лат.
АМИДО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който има в състава си амидол. Амидолова паста.
АМИДОФЕ`Н м. Апт. 1. Само ед. Лекарство, използвано за спадане на висока температура и др.; пирамидон.
2. Отделна таблетка от това лекарство.
— От гр.
АМИЛ-. Първа съставна част на сложни химически термини, която показва, че в състава на съединенията има скорбяла, напр.: амилопектин и др.
