съчет.: Аглутиниращ език. Езикозн. Език, в който формообразуването се извършва чрез аглутинация1; аглутинативен език.
АГЛУТИНОГЕ`Н м. Мед. Реактив на аглутинини, който се съдържа в червените кръвни телца. В еритроцитите на човека се намират два различни аглутиногена. М. Василев и др., ВБ, 473.
— От лат. agglutino ’прилепвам’ + гр. γένος ’род’.
АГНА`ТА, ж., мн. -и, прил. Диал. Агнитна. Агнати му овчици, ройни му пчелички! Н. Геров, РБЯ V, 610.
— Друга (диал.) форма: ягна`та.
А`ГНЕ, мн. -та, ср. Малкото на овца. Едно стадо овце с агнетата си, доста големички вече, пасяха край пътя. Й. Йовков, ПГ, 141. Отдалеч се чуеше реването на един бик .. ; после блеянието на агнета. Д. Попов, СбРС (превод), 80. Днеска слънце е огряло, / пойно птиче е запяло, / агне радостно забляло. Ран Босилек, Р, 34. Агнето го гледай по опашката, а ерето по гърдите. П. Р. Славейков, БП I, 1. Коза агне не кози. Послов. Агне отдели ли се от стадото, вълците го изядат. Послов. Вълкът варди агнето от лисицата да го изяде той. П. Р. Славейков, БП I, 85. Кроткото агне от две майки бозае. Послов. И вълкът сит, и агнето цяло. Погов. Печено агне. Агне сукалче. Гергьовско агне. Прен. Разг. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към любим, близък човек. Мила дружка ми заспала .. Спи ми, пиле, спи ми, агне, спи, почивай. П. Р. Славейков, В, 23.
◇ Кротък като агне. Разг. Много кротък. На ти, вълко, агне. Разг. За нещо, дадено или получено наготово, без труд.
— Друга (диал.) форма: я`гне.
А`ГНЕНЕ ср. Отгл. същ. от агня се. Много от тях [овцете] измрели веднага, .. Пък за агнене и дума да не става — до една ще се изяловят. Ст. Марков, ДБ, 28.
— Друга (диал.) форма: я`гнене.
А`ГНЕНЦЕ, мн. -а, ср. Агънце. В агъла блееха малки агненца. Г.* Райчев, ЗК, 228. Там се родила, живяла, / мамина мила Гергана / Гергана пиле шарено / Гергана кротко агненце. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.* 10, 936. Язи ща да та прегърна / като агненце, байну, гергьовско, / като пиленце петровско. Нар. пес., СбНУ, XV, 26.
— Друга (диал.) форма: я`гненце.
А`ГНЕЦ м. 1. Смн. агънци`. Голямо агне. — Че как ще взема да се сърдя и горча, когато цялата душа ми се смее, като гледам как се озъбил зачервеният агнец в тепсията? Д. Немиров, Б, 34.
2. Само ед. Агне, което се принася като жертва. Татко, от една страна, Момчил, от друга, а пък аз помежду тях като жертва, като агнец. Ст. Загорчинов, ДП, 442. Агнец заколения.
Прен. Само ед. Изкупителна жертва (обикн. за Исус Христос). А Исус, като се връщаше от Галилея, понеже мина оттам Йоан, като го видя, рече на двамата си ученици: „Ето агнецът божий, който отнема греховете на света“ Н. Михайловски, ССИ (превод), 111.
3. Само ед. Църк. Хлябът като Христово тяло в безкръвното християнско жертвоприношение. Дискос е свещен танир, на когото ся полага агнецът, или тялото Христово. З. Петров и др., ЧБ (превод), 47.
4. Само ед. Църк. Изображение в средата на кръста върху просфората.
А`ГНЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на агне, който е от агне. Агнешките кожи повече на пазар от овчите. Погов. Агнешки крачета. Агнешко бутче. Агнешко месо. Агнешки дреболии.
2. Като същ. агнешко, мн. няма, ср. Агнешко месо. Агнешко печено. Агнешко с ориз. Агнешко със спанак.
— Друга (диал.) форма: я`гнешки.
А`ГНИЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Агнене. В същото стопанство една овца доби 5 агнета през годината при две агнила. ОП, 358-359. • Нар.-поет. Агня агнило. Най-додох, Ганке, най-додох, / да питам, Ганке, тейно ти, / де щем агнило да агнем? /Де щем агъли да вийме? Нар. пес., СбГЯ, 236.
2. Място, където се агнят овце.
3. Само ед. Време, когато се агнят овце. По агнило беше, овцете пасяха ей там, на поляната .. Като се оягне овца и остане назад да ближе агнето си, те [кучетата] ще легнат до нея и ще я пазят. Й. Йовков, ЧКГ, 225-226.
— Друга форма: ягни`ло.
АГНИ`ТНА ж., мн. -и, прил. Диал. За овца — която често се агни. Овчици агнитни. Н. Геров, РБЯ V, 610.
АГНИ`ЦА ж. Диал. Млада овца, която още не се е агнила.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник,.., 1951. — Друга (диал.) форма: ягни`ца.
АГНОСТИ`К, мн. -ци, м. Филос. Последовател на агностицизма.
АГНОСТИЦИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Философско идеалистическо учение, което отрича възможността да се опознаят обективната действителност и нейните закономерности.
— От гр. ἀ ’без’ + γνω̄σις ’знание, познание’.
АГНОСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от агностицизъм и от агностик. Агностически възгледи. Агностически позиции.
А`ГНЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Агня се.
А`ГНЯ СЕ несв., непрех. За овца — раждам. — На бея бяха овцете. .. Ама овце без брой, момче! Вълци налитат, агнят се — кой ще ти държи точна сметка? Б. Несторов, СР, 133.
