Page:RBE Tom1.djvu/471

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


яните и да палят селата им... Б. Несторов, СР, 185. И по облеклото мъчно можеш да познаеш кой е местен човек, кой пришелец. Само старите ахряне и турци личат. П. Велков, СДН, 295. Свива се като ахрянин. Погов., П. P.,Славейков, БП II, 107.

_Вер. от гр. собств. — Друга форма: ахренин.


АХРЯНКА ж. Диал. Среднородопска българомохамеданка. _Друга форма: ахренка.


АХТАПОД м. Простонар. Октопод.

— В една капка само от тая вода., се виждат да бъкат милиарди микроби.. Други като ахтаподи с дълги пипала и на върха на гпия пипала — куки, остри като въдици. Й. Йовков, М, 33-34. Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообра-зна и по-богата: Босната.. (ядки)..: Моще-то — няколко ахтапода.., накиснати във вино и печени на пепел. Ст. Чилингиров, ПЖ, 186. Докато влезем в града гьонът на едина Икономов пантоф се отпра съвсем, а на моите носовете зяпнаха, като на ахта-под устата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 221.

— Други форми: ахтопод и охтопод.


АХТАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Търговец на дребни стоки за домашни потреби; ахтарин, ахтарджия. През 1842 година Фотинов преседял няколко дена и в Търново. Ние не знаем подробно какво е вършил и проповядвал той там, но от едно писмо с дата 13 октомври, подписано от някой си Стефан Пенъович, ахтар, се вижда, че ще е говорил и заради някаква обща полза. Йв. Шишманов, СбНУ XI, 670. Та си станала майкя му, / накръст чаршия удари, / редом ахтаре попита, / та тражи биле омразно / да си омрази Петкана / са свойго сина Сто-яна. Нар. пес., СбНУ XLIII, 279.

— От араб. през тур. aktar, attar.


АХТАРДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн.Остар. и диал. Прил. от ахтарджия.


АХТАРДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Ахтар; ахтарин. Другите членове на теферича бяха повечето изнежени бейски синове, някои търговци, ахтарджии.. и най-после слугите за авджийските кучета и соколи. Ц. Гинчев, ГК, 145.

— От тур. aktarci.


АХТАРИН, мн., ахтари, м. Остар. и диал. Ахтар; ахтарджия. Сянка на униние помрачаваше челата и на българи, и на турци, заживели отколе като побратими в схлу-пените си къщурки от долния до горния край на селцето, гдето и бунарите бяха общи, и кдзите стада смесени, и ахтаринът един за всички. А. Христофоров, А, 112. Те [туркините] излизаха само до лозето или отиваха понякога до праматарските дюкяни за басма или до дядо Данаил ахтарина за къна. К. Константинов, ППГ, 23.


АХТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до ахтар. Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам: на града отсам реката ли., или на оня чудесен мост с покрив,.., с малки, като клетки, одайчета-дюкяни от двете му страни, дето се продаваха вечни календари, мъниста и ахтарски стоки. К. Константинов, ППГ, 300-301. Ахтарска чаршия.

471


АХРЯНКА


АХТАРСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Занятие на ахтар.

А-ХУ междум. Разг. За наподобяване на звук, издаван при кашлица. Но изведнъж нещо захриптя в широките гърди на заспалия, наду го внезапна кашлица. Размърда се той, избухна: —А-ху! А-ху! Д. Талев, И, 27.


АХУ-ИХУ междум. 1. Подвикване при игра, танец.

2. Като същ. Веселие, веселба, развлечение. Младите ходят повече за аху-иху, а не за работа. Т. Панчев, РБЯд, 8.

— Друга форма: ахо—йхо.


АХЧАК, мн. няма, м. Диал. Сгъстено чрез изваряване овче мляко; овченик. И всякога зимно време покрай другото едене тя ще извади се и по един сахан гъстък и мазен ахчак и по една паница хубава туршия от жълти теменки-круши [тамянки]. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164.

— От тур. ajj ’ястие’.


АХЧИБАШИЯ, -йята, мн. -йи, зват. ах-чи`баши, м. Остар. и диал. Главен готвач.

— Аз защо казах, че ти си ахчибашия, а пък сега видях, че си бил и фурнаджибашия! Ц. Гинчев, ГК, 64. — Без селям влязохте, чен-генелер! — им извика ахчията Мустафа. — Вахтън хаир олсун — отговориха циганите, — сбъркахме, ахчибаши. залисахме се у беевете и агаларите... — и взеха да си говорят цигански. Ц. Гинчев, ГК, 231.

— От тур. a§?i ’готвач’ + Ьа§ ’глава’.


АХЧИ`ИКА ж. Остар. и диал. Готвачка. Някои от ахчийките вече са захванали да кълцат пресол и да режат лук. Т. Влайков, Пр I, 232. Той мръона вежда и страхотно повиши тон: — Ще си промениш ли та-бихета? — Полусмела, полуплаха, тя троснато отвърна: — Намери си ахчийка! Д. Немиров, Д № 9, 45. Тогай замина Неделчо, / та отиде Стояново село, / виде Стояно-вите дворове, / девет му слуги по двор сдея, / а десетата му е ахчийка. Нар. пес., СбНУ XLIII, 319.


АХЧИ`ЙНИЦА ж. Остар. и диал.

1. Готварница. Отишъл в ахчийницата, дето готвиле за царската сватба. Нар. прик., СбНУ XIV, 135.

2. Гостилница. Като всеки сам човек, обядвах навън из разни ахчийници. В. Мутафчиева, СД, 389. Преди малко Казмата се отби в ахчийницата на Стоян Лисицата да изпие чаша ракия. Г. Караиванов, ЮМ, 69. На един от ъглите [на пазара] имаше голяма джамия.., няколко ахчийници, кафенета.. К. Константинов, ППГ, 13. Разтичаха се прес-


АХЧИ`ЙНИЦА