6. Пре'х. Обикн. с отриц. н е. Имам предвид; държа сметка за нещо; смятам. Стру'ва ми се, че самите моряци не помнят и не броят тия успехи и че всеки един от тях, веднъж постигнат, като че изчезва в паметта им. Й. Йовко'в, Разк. III, 116. И до днес на български не е излязла друга литературна история на Възраждането, като не броим записките на Б. Пенев, които покрай ценните материали — съдържат и редица недостатъци като всяка недовършена и недооб-работена книга. Ив. Богда'нов, СП, 63.
7. Прех. Със следв. местоим. всеки. Водя много точна сметка за нещо (обикн. за пари, когато не достигат, или за време, когато проявявам нетърпение). Ни'ма щеше да си остане все същия беден занаятчия, който брои всеки лев и постоянно мисли как да посрещне утрешния ден? Ем. Ста'нев, ИК III-IV, 112. Султана броеше и преброяваше всяка аспра, която трябваше да похарчи. Д. Талев, ЖС, 62. Броеше всяка минута до завръщането му от фронта.
8. Пре'х. Остар. Опреде'лям продължителността (дълж'ината) на нещо от даден момент или от дадена точка; измервам, меря. Смок е засмукал живот народен, / смучат го наши и чужди гости! / А бедният роб търпи, и ние, / без срам, без укор броиме време, / от как е в хомот нашата шия, / от как окови влачи народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 11. Различни народи начинащ от различни епохи да броят годините. Й. Груев, КВИ (превод), II. // Прес'мятам. На Изток смятат (броят) времето другояче, а не както на Запад в Европа. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 83. Има двояки години, по които различни народи броят и мерят времето. Й. Груев, Лет., 18о8, 1.
9. Прех. Съществ'увам определено време от даден момент. Българският революцио'нен комитет броеше вече пет години от своето съществувание. 3. Стоянов, ЗБВ I, 163. Когато израилскийт народ потегли от Египет, Китай'ското царс'тво бр'оеше седемстотин години от сво'ето основ'ание. ИЗ, 1874-1881, 1882, 66.
10. Прех. Ж'арг. Внимателно наблюдавам и проучвам някого; бройкам. Какво ме броиш? броя се I. Страд. от броя във 2-10 знач. Водата [в реката] е тъй бистра,че ка мъчетата се броят на дъното. К. Петк'анов, СВ, 69. — А туй, туй, — каза Пищялов и замърида два пръста, както се броят пари. Й. Йовков, ПГ, 272. О, дните и нощите сред бедата / най-трудно се броят! М. Петканова, ЦТ, 63. На 1887 г. в Каменица вече се брояха до 150 ученика. Ив. Вазов, Съч. XVI, 48. Освен тях за велики боляри се брояха князете на смоляните и драгови-чите. А. Дончев, СВС, 138. Избитите зъби и счупеното коляно на дяда Коля бяха едни от по-видните му телесни недост'атъци, наистина изкуствено спечелени, но се се броят за кусури. М. Георгиев, Избр. разк., 155. И. Възвр. от броя в 1 и 5 знач. Брой се и ти, та да станем четирима. А Имаше голямо мнение за себе си и сам се броеше за голям поет.
БРОЯНКА
О Броим се на пръсти сте на едната ръка>.
Разг. Ма'лко сме на брой, в м'алко к'оличество сме. И тука, както във всеки град, старите ергени се брояха на пръсти. Д. Калфов, Избр. разк., 62. — Какво да ти кажа, братле,.. Там все пак е по-друго — имате интелигенция, работ'ници... А ние тука се броим на пръсти. К. Калчев, ЖП, 72. Броя броеницата си. Разг. Премятам зърната на броеницата. Тоя достоен за уважение и почитание човек почти сякога, когато отива в кръчмата, държи ръцете си отзад и брои една твърде д'ълга кехлибарена, без кръст, броеница. Л. Каравелов, Съч. VII, 46. Броя броениците. Диал. Не работя, безделнича и гладувам. Броя дните на ня'кого. Разг. С нетърпение очаквам смъртта на някого. Броя залците (хапките) някому. Разг. 1. Гледам някого, като яде. Нали знаеш, че когато спя или ям, не искам да ме гледат. Не ща да ми броят залците. Г. Караиванов, ЮМ, 50. 2. Свиди ми се и правя сметка на това, което яде някой, което се харчи за някого. Броя звезд'ите. Разг. 1. Държа се надменно, затова ходя с вдигната глава. Кормите им са празни, краката им се гръчат от студ, а главите им броя'т звездите. Ето какви са вашите кокони. Знан., 1875, бр. 6, 93. 2. Мръзна, като стоя на открито и на студено. Ако много знаеш, ще броиш звездите. А Цяла нощ броихме звездите в тази късна есенна нощ в гората. Броят ми се ребрата (кокалите). Разг. М'ного съм слаб физически. Бях ваш ученик в учителския институт — разбир'а се, не можете да си спомните, тогава аз бях кльощав, ребрата ми се брояха като на умрял кон, а сега съм, както виждате, доста понапълнял. Г. Караславов, Избр. съч. II, 171. Пилците (пилетата) се броят наесен. Употребява се, когато трябва да се подчертае, че резултатът се вижда в края на работата. — Трябваше да работя и с тях, и у дома. Нищо не губех. А сега — пак в отрядния съвет. Но нека ме викат. Нека м'и се карат! „Пилетата се броят наесен.“ Когато им занеса парната машина, ще ахнат. П. Проданов, С, 42.
БРОЯНКА ж. Диа'л. Игра броеница.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БРОЯЧ1 м. 1. Броец. 20-стотинковите монети от обществените телефонни апарати се преброяваха досега ръчно. С тази работа бяха ангажирани специални броячи. ВН, 1961, бр. 2970, 1.
2. Жарг. Човек, който следи какво правят другите и доносничи за тях. Той е един брояч! Пази се от него!
БРОЯЧ2 м. Техн. Уред, който се прикрепва към различни инсталации, машини,
БРОЯЧ2
