рално поведение, възпитание; благовъзпитан, добронравен. Без науката остава чело-век глупав, а само с возпитанието и наставлението става разумен, благонравен и че-ловечен. К. Кесаров, ЧНУ, 56. Който., на-викнува на добри обичаи и на добри дела, той ся казува цивилизован., и благонравен. П. Р. Славейков, ПЧ, 26. 2. Който е предназначен да учи, да възпитава на добър, нравствен начин на живот. Бла-гонравни поучения.
БЛАГОНРА`ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добро, морално поведение, държание; благоприличие, добронравие. От предишното смирение, душевна чистота и благонравие на божи служител у него нищо не беше останало. Й. Йовков, Ж, 1945, 58. Заизважда, едно по едно, сички писма и книжа... Нетърпението ми бе голямо, още повече, че благонравието го изискваше да се не вгледвам в надписите на тия писма и книжа. Ил. Блъсков, ДБ, 28.
БЛАГОНРА`ВНО. Остар. Книж. Нареч. от благонравен. Децата й бяха чисто облечени, мъдро и благонравно възпитани, празна дума не излязваше от устата им. Ступ., 1875, бр. 5,39.
БЛАГООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. 1. Който е привлекателен, приятен, приличен на вид. Човекът,.., беше висок, благообразен старец с дълга сребърно-бяла брада и кротък поглед. Д. Ангелов, ЖС, 27. По благообразното му лице се разстилаше добродушна усмивка и прошарената му рошава брада му придаваше суровата прилика с някой библейски пророк. Д. Спространов, ОП, 370-371. Сам боляринът се беше пременил и натъкмил,.. Брадата и косата си беше причесал, та изглеждаше по-благообразен и укротен. А. Дончев, СВС, 583.
2. Който е внимателен, приветлив в обноските си, в държанието си с другите. Хранете са въздържано, кротко и смирено, бъдете благообразни в отговорите си, във вървежа си и в самото сядане. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 79.
БЛАГООБРА`ЗИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Добър, приятен външен вид. // Разш. Наличие на положителни качества, добър вид; издържаност. Наший новоблъ-гарский [език] .. сега е постепенно достигнал до немалко обогащение и благообразие. Ч., 1870, бр. 4, 101.
2. Добро, приветливо държание, добри обноски. В нравите, в благообразието и не-благообразието ся показва благородната и неблагородната душа. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 162.
БЛАГООБРА`ЗНО. Остар. Книж. Нареч. от благообразен (във 2 знач.); внимателно, благовидно. Българете не преставаха да изразяват благообразно на вселенската патриархия своето незадоволение от злоупотребенията и поведението на гръцките архиереи по епархиите. ПСп, 187о, кн. 11-12, 12.
БЛАГООБРА`ЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Добър, приятен външен вид, изглед; благовидност. Всичките тези гиганти по снага, но пигмеи по ум, безсъзнателно служаха като оръдия на Дика Йо-вев, който чрез тях се стараеше да даде една видима благообразност на партията. Бълг., 1902, бр. 449, 2.
БЛАГОПОЖЕЛА`ВАМ, -аш, несв/, благопожелая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. Книж. Пожелавам някому добро. — Здраве и дълъг живот благопожелавам на светлата царица! — каза Раксин със своя старчески гърлест глас. Ив. Вазов, Съч. ХП1, 118. благопожелавам се, благопожелая се страд.
БЛАГОПОЖЕЛА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благопожелавам и от благопожелавам се.
БЛАГОПОЖЕЛА`НИЯ мн., ед. (рядко) благопожелание, ср. Книж. Пожелания за нещо добро, за щастие, успех. — Добра сполука! — Таз година с булка, до година — с люлка. И веселите благопожелания нямаха край. Ив. Васов, Съч. XIV, 52. „На добър час! На добър час!“ — чувах след себе си благопожелания. М. Кремен, Б, 82. — Аз... аз от сърце им пожелавам щастие и моля Всевишния да им го даде. За тяхно здраве! Звън от чукане на чаши и шумни благопожелания. Ст. Дичев, ЗС I, 309.
БЛАГОПОЖЕЛА`Я. Вж. благопожелавам.
БЛАГОПОКО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който се покорява, приема нещо с почит, доброволно, смирено. Всяко дете трябва да е... благопокорно, благочестиво, истинолюбиво. П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 2, 32.
БЛАГОПОКО`РСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Смирено подчинение, покорство, прието с желание, ненасилствено. Не ща мога вече да ви дам позволение да идете само в двора и от тамо в градината...; зач-тото не ща мога вече да бъда уверен во вашето благопокорство. С. Радулов, НД (превод), 60-61.
БЛАГОПОЛУ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е свързан с успех, със сполука; успешен, сполучлив. „Аз съм сигурен, че това лудешко мое предприятие ще се увенчае с успех и че скоро вие, жителите на Земята, ще получите първото известие за моето благополучно пристигане там.“ Елин Пелин, ЯБЛ, 42. Откак беше се върнал от Пловдив, Иван беше станал много наперен. Дните, прекарани в участъка, срещите с разни арестанти, благополучното
