напъстрен по полите с червеножълти и от сякакъв цвят подшити белки. Ил. Блъсков, ИС, 78.
БЕ`ЛКА2 и БЯ`ЛКА, мн. белки, ж. Малко горско хищно животно от семейство златки с ценна кафява кожа. Sciurus vulgaris. Той [Андон] се източи висок и слаб, с втренчен поглед на белка. Често суровото, рано възмъжало лице се обливаше с пот. Д. Вълев, Ж, 62. Той ходеше на лов с брадва и търнокоп. На зайци не налиташе, но за язовци, за лисици и за белки умираше. Елин Пелин, Съч. II, 101.
БЕЛКА`НТО, мн. няма, ср. Муз. Традиционен италиански стил на пеене, който се отличава с лекота и красота на звученето, с плавност на мелодическата линия и с изискана фразировка. Вестникът изтъква, че неговото пеене действа еднакво силно и в сърдечното лирично белканто, и в драматичните преживявания. ВН, 1963, бр. 3680, 4.
— От ит. bel canto ’хубаво пеене’.
БЕЛКА`НТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. Присъщ, свойствен на белканто. Белкантово изпълнение.
БЕ`ЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Беличък; белинки. Салихо, любе Салихо, / какво ми найде механа [махна`], / сакава [такава] тенка височка, / със лице белка черночра. Нар. пес. СбНУ XXXIX, 41. Некак йе [Йосинка] белка черночка, / с нарошенине золуфе. Нар. пес., СбВСт, 200.
БЕ`ЛКИ и (разш.) БЕ`ЛКИМ частица. Простонар. 1. За изразяване на предположение, допускане; вероятно, може би, като че ли, негли. — Зимас много ся мачиха да направят и мене зло и белким и в темница да ма хварлят. АНГ I, 15. Какво ще стане със скритите из село момчета? От тях белки само Тошовият и Кътьовият синове ще се потулят, а другите… Д. Марчевски, ДВ, 204. Ама чакай, коя ли ще да е тяхната порта? .. Спирам се при първата отдясно. Тя е, белким. Т. Влайков, Пр I, 325.
2. За изразяване на пожелание за осъществяване на нещо; дано. — Ха дано всичко свърши добре — въздъхна Чудото. — Белки имаме късмет! П. Вежинов, BP, 109. Повика ме в Галац и ми рече: „Стига ти толкоз учение, Сава. Ха сега върни се в наше Дряново да учиш децата. Научи ги да обичат родната земя и отечеството си. Белки пък те доживеят да го видят свободно от турско тиранство! Д. Марчевски, ДВ, 81. И в края на краищата реши — да иде до канцеларията на кооператива, белким пък случи там някого. Г. Караславов, Избр. съч. X, 89.
3. Във въпр. изреч. За изразяване на учудване, изненада, съмнение, недоверие; нима, мигар. — Време е да почнем — каза тя. — Камъните ще сваляме в дола. — Ама белким ще работим? — учуди се Къньо. А. Гуляшки, СВ, 322. Тя — моята свърши… / Ще висна обесен. / Но белким се свършва / със мен? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. Дечка: Моя дружке Еленке! Защо са са събрали тука нашите бащи, майки, роднини. .. Еленка: Хъ! Защо? Белки не знаеш. У, 1871, бр. 5, 73.
— От тур. belki, belkide. Други форми: бе`ки, бе`ким, болаки`, болаки`м.
БЕЛ-ЛАНКАСТЕ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Педаг. Бел-ланкастерски. Фотиновото училище… е било уредено по бел-ланкастеровата метода. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 633.
БЕЛ-ЛАНКАСТЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бел-ланкастерски метод. Педаг. Форма на обучение в началното училище, създадена от шотландеца А. Бел и англичанина Д. Ланкастер, прилагана у нас преди Освобождението, при която по-силните ученици подготвят по-слабите и новите под ръководството на учителя; взаимоучителен, алилодидактически.
БЕЛЛЕМЕ`, мн. -та, ср. Диал. Плъстено покривало, което се поставя под седлото на кон или друг добитък при яздене, за да попива потта му; потник. Селянинът измъкна беллемето изпод седлото. З. Сребров, Избр. разк., 29.
— Тур. belleme.
БЕЛЛИ` нареч. Диал. Явно, очевидно, известно. — Как ти се види раната? Мене ми се уплаши окото… — Има още парчета от строшения кокал, като извади всичко, ще стане белли… Ц. Гинчев, ГК, 275. „Бати Недялко — казал Тодор войвода, — не ще много разговор, белли я, гладни сме, ще ни гостиш.“ М. Кънчев, В, 39.
— Тур. belli. Друга форма: белли`я.
БЕЛМО`, мн. -а, ср. Рядко. Книж. Перде на окото; катаракта. — Хей, Твърдко, Деляне, елате тука! — обърна се към двамата хусари. — Вие бяхте ли, когато хванахме оня болярин, Севаста, с белмо на окото и дето го мъчихме в кулата му? Ст. Загорчинов, ДП, 83.
— От рус. бельмо.
БЕ`ЛО- 1. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който има бял цвят, напр.: белобрад, белокос, белоглав, белоног, белопенен, белобуз.
2. Който принадлежи към военно или политическо обединение, враждебно на съветската власт, напр.: белогвардеец, белоемигрант, белополяк.
БЕЛОБО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За домашно животно — който има бели слабини; белобочък. Кравици се изтелили / се кравици белобоки. Нар. пес., СбНУ III, 23. Баща му го гони / по белобоките овци, / по дълбоките долини. Нар. пес., СбНУ XLIV, 433.
