БАЙРАКТА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар., сега простонар. Знаменосец. След него, .., ездят на хубави коне белобрадите войводи, а след тях е дружината на Индже с байрактаря Кара-Кольо. Й. Йовков, СЛ, 148. Зад него яздеха Ильо и доктор Рашко, .. Между двамата се пъчеше Стоян байрактарят с червенобяло-зеленото знаме в ръце. Ст. Дичев, ЗС I, 166. Че си на Коля думаше: / Кольо лъо, баш байрактар, / развивай, Кольо, байрака / да събереш, Кольо, отбереш / дор седемдесе юнака. Нар. пес., СбНУ XXVI, 142. Дружина вярна сговорна, / който байрако прескочи, / прескочи да го надскочи, / той ша ни стане байрактар. Нар. пес., СбНУ XXVI, 55. // Ирон. Главатар, водач. Где има листница запалена, .., где има бой по седенки — все той е начело. Все той е байрактарят. Чудомир, Избр. пр, 14. — Да беше дошла поне да го видиш на какво прилича, как са го пребили — каза примирително Кираца и веднага ядно добави: — Брат ти е баш байрактарят на тия работи. В. Геновска, СГ, 504.
— Тур. bayraktar. Друга (диал.) форма: байрякта`р.
БАЙРАКТА`РИН, мн. байрактари, м. Остар., сега простонар. Байрактар. Писале, кого писале, / най-напред викат млад Стоян, / млад байрактарин да стане / на седемдесе дружина, / на седемдесе и седем. Нар. пес., СбНУ XXV, 28.
— Друга (диал) форма: байрякта`рин.
БАЙРАКТА`РКА ж. Остар., сега простонар. Жена байрактар. Двама въстаника не закъсняха да доведат един черен като смола кон, който туриха на разположението на младата байрактарка. З. Стоянов, ЗБВ II, 60.
— Друга (диал.) форма: байрякта`рка.
БАЙРАКТА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега простонар. Който се отнася до байрактар.
— Друга (диал.) форма: байрякта`рски.
БАЙРАКТА`РЧЕ, мн. -та, ср. Остар., сега простонар. Умал. от байрактар; млад байрактар. Проговори Боне байрактарче: / — Белиградо, що се не белееш? Нар. пес., СбНУ XLIII, 547.
— Друга (диал.) форма: байря`ктарче.
БАЙРА`М м. Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества непосредствено след рамазана. От единия до другия край на пространния град тази вечер мюсюлманите празнуват завършека на рамазана и започването на тридневния празник байрам. Хр. Бръзицов, НЦ, 32. Как да се облече — за работа, или за празник? Беше първият ден на байрама. Всички българо-мохамедани щяха да празнуват. Б. Несторов, АР, 125.
◇ Курбан байрам. Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества 70 дена след байрама. Тоя месец рамазан; после байрам, след него курбан байрам и какво ли не още. Ст. Дичев, ЗС I, 333.
— Тур. Ьаугаm. Друга (диал.) форма: байря`м.
БАЙРА`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. от байрам; байрамски.
БАЙРА`МСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от байрам; байрамен. Сега аз различих ясно високо минаре на джамия! Още малко и през мрака се очерта и бялото викало, накичено с три реда старинни байрамски кандила. Г. Райчев, Избр. съч. II, 235. Но щом й потрябвали двайсет пари, боя да си купи за байрамските чорапи, изправяла се да ги изпроси от своя повелител, който държал у себе си кесията. Н. Хайтов, ПП, 141.
— Друга (диал.) форма: байря`мски.
БАЙРА`ЧЕ, мн. -та, ср. 1. Остар., сега простонар. Умал. от байрак; малък байрак, знаменце. Нанизани между стрехите пъстреят трицветните байрачета на Републиката. К. Константинов, ПЗ, 117. Малките ученици режеха къси пръчици, а ученичките поръбваха трикольорчета. По-големите деца ковяха плата върху пръчиците и купът от байрачета растеше. Г. Велев, ПЕМ, 64. Боян стана и погледна разгънатата на бюрото карта на Русия, избодена с малки книжни байрачета. М. Грубешлиева, ПИУ, 213.
2. Разг. Опашчица на нотен знак (четвъртина, осмина и др.). — Манолов пишеше върху литографската книга точките на нотите, аз им рисувах байрачетата, ключовете, диезите и бемолите, а също така и винетките по кориците. РД, 1960, бр. 7, 2.
— Друга (диал.) форма: байря`че*.
БАЙРА`ЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Простонар. Умал. от байраче; малко байраче.
— Друга (диал.) форма: байря`ченце.
БАЙРОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Литер. Прогресивно романтично литературно течение от тридесетте години на XIX в., свързано с името на английския поет Джордж Гордън Байрон, което представлява художествена изява на протест срещу робството и подтисничеството и отразява дълбокото отчаяние и гордото страдание от безсилието на човек да постигне обществена свобода и лично щастие.
2. Прен. Разочарованост, която се изразява в презрение към света и несправедливостите в него.
— От англ. собств.
БАЙТ м. Информ. Единица за количество информация, състояща се от осем съседни бита, третирани като единно цяло.
— Англ. byte.
БАЙЦ, ба`йцът, ба`йца, мн. ба`йцове, м. Спец. 1. Химическо вещество, разтвор на сол, основа или киселина, с което се оцветяват повърхностно дървени изделия, без да се скрива структурата на дървото.
