около 30 км. Гр. Николаев и др., ОГ, 164.
АРХА`НГЕЛ м. 1. В християнската религия — главен, пръв ангел. Образите на четирите архангела изглеждаше, че пазят вратите за вътре: Михаил, с бляскав огнен меч, и сребърен шлем, Гавраил, с белия крин на благовестта, Рафаил, .., и Уриил. Ст. Загорчинов, ЛСС, 51. И в тая чудна предвечерна тишина те долавяха сякаш и летенето на архангела, който пренася горе на небето душите на божите праведници. Т. Влайков, Съч. II, 304.
2. Прен. Разг. Ирон. Стражар, полицай. Дойдоха след малко двама архангели от полицията и го отведоха. Т. Харманджиев, KB, 38. Аз се потаих под завивката, но през една дупчица на палтото, с което се завих, видях как двама агенти и един мустакат архангел нахълтаха в стаята. Хр. Радевски, Избр. пр., кн. III, 8. Насядахме на първите пейки, а зад нас — архангелите (полицаите) с натъкнати ножове. К. Митев, ПБ, 336.
— От гр. ἀρχάγγελος. — Друга (простонар.) форма: араха`нгел.
АРХА`НГЕЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архангел.
— Друга (простонар.) форма: араха`нгелов.
АРХА`НГЕЛОВДЕН, мн. няма, м. Църковен празник в чест на архангел Михаил, честван на 8 ноември.
— Друга (простонар.) форма: Араха`нгеловден.
АРХА`НГЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архангел.
— Друга (простонар.) форма: араха`нгелски.
АРХЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение ’древен’, напр.: археология, археоптерикс.
— От гр. ἀρχαῖος ’древен’.
АРХЕОГРА`Ф м. Специалист по археография.
АРХЕОГРА`ФИЯ, мн. няма, ж. Помощна историческа дисциплина, която се занимава с методите за публикуване на архивни материали.
АРХЕОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист по археология. Археолозите правят разкопки, откриват и почистват веществените паметници, определят от кое време и от кои народи са останали. Ист. V кл, 1980, 5. — От милицията ли сте? — Не. Археолог. Нали знаеш, от тия, дето проучват старините: крепости, паметници, потънали старовремски кораби, котви. .. Тези, които изучават миналото. П. Бобев, ГЮМ, 87. Голямата пещера е от малкото природни обекти, които представляват интерес не само за спелеолози и туристи, но и за археолозите. Е, 1979, бр. 20.
АРХЕОЛОГИ`ЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил. Археологически.
АРХЕОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от археолог и от археология. Тук [на могилата] са правени големи археологически разкопки и са намерени много археологически материали, които ни запознават с културата на първобитното общество. Ст. Михайлов, БС, 261. Панагюрското съкровище се намира в Археологическия музей в София. △ Археологически институт. Археологическа експедиция.
АРХЕОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Дял от историческата наука, който въз основа на достигналите до нас древни паметници на материалната култура изучава историческото минало на човечеството. Класическа археология. Средновековна археология. // Този дял от историческата наука като учебна дисциплина, специалност, изучавана във висше учебно заведение. Следвам археология.
— От гр. ἀρχαιλογία.
АРХЕОЛО`ЖКА ж. Жена археолог.
АРХЕОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Археологически. Археоложка експедиция. Археоложки конгрес.
АРХЕОПТЕ`РИКС м. Палеонт. Изкопаема птица от юрския период, на големина колкото врана, съчетаваща белези на влечуго и птица. Палеонтологията ни учи, че птиците са произлезли от влечугите и че първите птици-влечуги, например археоптериксът, са имали вече пера за хвъркане, но в устата са имали още зъби, те постепенно са изчезнали по-късно и са били заместени от човката. ПН, 1935, кн. 8-9, 114.
— От гр. ἀρχαῖος ’древен’ + πτέρυξ ’крило’.
АРХЕТИ`П м. 1. Филос. Във философията на късната античност (Филон Александрийски) — първичен образ, идея. Бих пожелала на всички деца да имат такъв сладкодумен Вергилий [учителят] — да ги въведе в тайнствения свят на народното въображение*, а може би и по-дълбоко, .. при древните символи и „архитипове“ както сега се казва за по-научна убедителност. Бл. Димитрова, ОтО, 14.
2. Филос. В аналитичната философия на К. Юнг — вродени психични структури, образи (мотиви), съставящи съдържанието на т. нар. „колективно безсъзнателно“, които са в основата на общочовешката символика, залегнала в митовете, вярванията, съновиденията, художествените произведения.
3. Литер. Най-старият текст на значим писмен паметник, от който произхождат останалите известни негови текстове (преписи).
4. Езикозн. Изходна езикова форма, реконструирана въз основа на по-късни видоизменени прояви закономерности на звуковите изменения в родствени езици. Езиковата форма на издавания текст — архетип представлява правописна .. реконструкция според нормите на най-старите паметници от съответната епоха. БЕз, 1999-2000, кн. 1, 93.
— От гр. ἀρχή ’начало’ + τύπος ’образ’.
