му нагон с такава сила, че душевната възбуда да си пробие път към гениталната система, тя е изпълнила своята задача — да ръководи това дете в зряла възраст при избора на сексуален обект. Ясно е, че най-лесно за детето е да избере като свой сексуален обект онези лица, които от детството си то обича, така да се каже, с приглушено либидо.11 Но благодарение на отлагането на сексуалната зрялост има достатъчно време — заедно с другите задръжки на сексуалността — да се издигне и бариерата на инцеста, да се задействуват онези нравствени прескрипции, които при избора на обект категорично изключват обичаните от детството хора, кръвните роднини. Спазването на това ограничение е преди всичко културно изискване на обществото, което трябва да се бори срещу поглъщането от семейството на всички интереси, нужни за създаването на по-високи социални единици. Затова обществото с всички средства се стреми да разклати у всеки поотделно, особено при юношите, връзките със семейството, които имат решаващо значение само в периода на детството.12
Но изборът на обект става първо в представите и половият живот на съзряващия юноша може да се разиграе само във фантазията, т.е. в представите, които не са длъжни да се осъществят.13 В тези фантазии при всички хора отново се проявяват инфантилните наклонности, засилени сега по соматичен път. Сред тези фантазии, закономерно и често повтарящи се, на първо място се намира диференцираният вече благодарение на половото притегляне сексуален стремеж на детето към родителите, на сина към майката и на дъщерята към бащата. Едновременно с преодоляването и изоставянето на тези инцестуозни фантазии се извършва една от най-значителните и най-болезнени психични дейности в пубертетния период — освобождаването от авторитета на родителите, благодарение на което се създава толкова важната за културния процес противоположност между новото и старото поколение. Всяка от спирките по пътя на развитието, който предстои на отделните индивиди, може да се
