Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/341

От Читалие
Версия от 06:16, 13 януари 2013 на Zelenkroki (беседа | приноси) (Коригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


развитие на теорията за либидото засега е възможно само по спекулативен път. Но ако по примера на К. Г. Юнг разширим прекомерно обема на понятието либидо, като го отъждествим изобщо с движещата психична сила, то вследствие на това ще се загуби достигнатото от всички психоаналитични наблюдения.

Отделянето на сексуалните влечения от другите и заедно с това ограничаването на понятието либидо в рамките на тези влечения намира силна подкрепа в изложеното по-горе предположение за особения химизъм на сексуалната функция.

4. Различията между мъжа и жената

Известно е, че едва с настъпването на половата зрялост се установява рязко различие между мъжкия и женския характер — противоположност, която оказва голямо влияние върху целия по-нататъшен живот на човека, повече от всичко останало. Вродените мъжки и женски свойства на характера се забелязват още в детска възраст: развитието на сексуалните задръжки (срам, отвращение, състрадание и т.н.) настъпва по-рано при момичетата и среща по-малка съпротива, отколкото при момчетата; склонността към сексуално изтласкване изглежда въобще по-голяма. Там, където се проявяват частичните нагони на сексуалността, те предпочитат пасивната форма. Но автоеротичната дейност на ерогенните зони е еднаква и при двата пола и благодарение на това сходство в детството липсва възможност за полови различия, както те се проявяват след настъпване на полова зрялост. Взимайки под внимание автоеротичните и мастурбационните сексуални прояви, бихме могли да издигнем положението, че сексуалността на малките момиченца носи напълно мъжки характер. Нещо повече, ако можехме да дадем на понятията «мъжко» и «женско» напълно определено съдържание, то бихме могли да защитим следното положение,