БЛАГОЕВГРА`ДЧАНИН, мн. благоевгра`дчани, м. Човек, който е роден или живее в Благоевград.
БЛАГОЕВГРА`ДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Благоевград.
БЛАГО`ЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до дейността на Димитър Благоев — Дядото (1856-1924 г.) — общественик и политик, основател на социалдемократическата партия в България. Излизането от еснафството означаваше за тоя [българския] народ, за неговата работническа класа и интелигенция, закаляване на духа на благоевската партия. Р. Ликова, ВК, 5. Благоевски традиции.
БЛАГОЖЕЛА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Доброжелателство. От старина по-лаганието на ръката било е знак за благо-желание, милост и благословение. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 123.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Доброжелател.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Доброжелателен. — Царицата ни възложи радостното послание да ти поднесем в дар и като знак на нейното благожелателно приятелство ключовете на Търново и властта над царството. Ив. Вазов, Съч. XXI, 81. Благожелателни погледи изпращат девойката, додето се изгуби в мегданското множество с майка си. Ив. Вазов, Съч. XI, 77.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛКА ж. Остар. Книж. Доброжелателка.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благожелателен; доброжелателно.
БЛАГОЖЕЛА`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отвл. същ. от благожелателен; доброжелателство.
БЛАГОЗВУ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който звучи приятно, приятен за слуха. Дъщерята беше заковала погледа си в малкия музикант.. Как се движеха тези дълги, тънки, пъргави пръсти, та бликаха такива удивително благозвучни напеви? Г. Караславов, Избр. съч. V, 275. И аз, като противник на замяната на едни букви, т. е. звукове, с други, изхождам., от възгледа, че езикът трябва да бъде благозвучен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 140.
БЛАГОЗВУ`ЧИЕ, (рядко) мн. -ия, ср. Приятна съгласуваност на звукове, приятно звучене. Колкото по-богат е регистърът на звуковете в един език,.., толкова повече и благозвучие се явява. П. П. Славейков, Събр. съч, VI (2), 133. Отнякъде долитаха сладки, мили, упоителни звуци.. Той .. не можеше да повярва, че в тези глухи пущинаци могат да се чуят такива неземни, нечувани благозвучия. Г. Караславов, Избр, съч. V, 237. Благозвучието на поетичното слово се крие в равномерното съчетание на съгласни и гласни. Н. Лилиев, Т. 1954, кн. 3,7.
БЛАГОЗВУ`ЧНО. Нареч. от благозвучен. Само най-добрите учени и публицисти пишат не само умно, точно, дълбоко, а — и просто, и хубаво, и благозвучно. Н. Лилиев, Съч. III, 304-305.
БЛАГОЗВУ`ЧНОСТ, -тга, мн. няма, ж. Отвл. същ. от благозвучен. Академик Балон се бори за благозвучността и чистотата на българския литуратурен език, воюва против изкуственото му откъсване от основата на живия народен език. П. Ди-неков, С, 1954, кн. 11. 169.
БЛАГОИЗВОЛЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благоволение.
БЛАГОИЗВОЛЯ`. Вж. благоизво-лявам.
БЛАГОИЗВОЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; бла-гоизволя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Със следв, изр. със съюз д а. Благоволявам. Една лоша вълшебница мя беше осъдила да остана под този образ дотогава, докогато една хубава девойка благоиз-воли да мя земе, и беше ми забранила да показвам моя человеческий образ. Кр. Пишур-ка, МК (превод), 58. „Госпожа, ще ли благо-изволите да видите вавилонската княгиня?“ И. Адженов, ВК (превод), 60.
БЛАГОЛЕ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. Книж. Хубав, красив, прекрасен. Добила свобода [черквата] и захванала е да става по-благолепна и украсена, за което ся е престолът облякъл във великолепна.. материя. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 16.
БЛАГОЛЕ`ПИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Великолепие, красота, хубост. Кесар Хрел обновил съвсем манастира,.. Приведен в благолепие по този начин, манастирът зафанал да напредва и цъфти. Ив. Вазов, Съч. XV, 24. Училищните стени вън и вътре бяха украсени с надписи, мъдри изречения, такива, каквито изписваха по тях времена за украшение и благолепие и по стените на градските училища. Ил. Блъсков, КУ, 22. И зовяха го [чужденеца] зидар на нов живот, казваха, че., дълго живял в пустиня,.., презрял благолепие на пъстри празници, за да възлюби строго съзерцание. Н. Райнов, КЦ, 119-120.
БЛАГОЛЕ`ПНО нареч. Остар. Книж.
1. Красиво, хубаво. Имаше много домове сделани,.. от дъски обдълбани и благолепно сочетани. Г. Кръстевич, ИБ I, 326-327.
2. Почтително. А в пътят кога срещнем стар человек, трябва., да му струваме път и да го поздравяваме благолепно и согласно с възрастта му. П. Р. Славейков, Пч. 1871, кн. 5, 77.
БЛАГОЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е с благо, добро лице.
