Избр. съч. I, 166. Черните и широките негови вежди виселе над потъналите му очи, на които белините имале жълти жилици. Л. Каравелов, Съч. V, 23.
3. Диал. Белтък на яйце.
4. Диал. Сланина. Закусихме още със сирене, чушки, белина (сланина), домати, чесън. А. Каралийчев, С, 22.
◇ Белина говежда; белина ситна. Агрон. Винен сорт бяло грозде.
БЕ`ЛИНКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Умал. гальов. от бял; беличък, белки. Що си толкози беалинка, беалинка? [момата] СГ, 1894, кн. 1, 555.
БЕЛИ`САМ. Вж. белисвам.
БЕЛИ`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от белисам като прил. Диал. Белосан. Често вниманието им отвличаха новоприходящите богомолци и белисани богомолки. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. Че като отпуснала онези къдреци над челото си, то за гражданка червисана, белисана кокона да я не дадеш. Ил. Блъсков, ДБ, 69. Белисана къща.
БЕЛИ`СВАМ, -аш, несв.; белисам, -аш, св., прех. Диал. Белосвам (в 1 и 2 знач.). белисвам се, белисам се страд. и възвр. — Албено, с какво се белисваш, та си толкоз бяла? Й. Йовков, А, 43. Марийке, мила мамина, / рекох ти, пак ша ти река, / да не са белисваш, чървисваш, / да не туряш турско белило. Нар. пес., СбНУ XXVII, 228.
БЕЛИ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от белисвам и от белисвам се; белосване.
БЕЛИ`ЦА1 ж. Диал. 1. Бяла овца. Овца белица, бяла рудица. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 96.
2. Речна риба; блескач. Във вировете с тинести дъна кленът имаше един много близък родственик, белицата, малко по-вретеновидна от него, с бели перки и с една костена семка в челната част на главата. Д. Фучеджиев, Р, 280.
БЕЛИ`ЦА2 ж. Диал. 1. Сорт бяла череша; белавица, белвица2, белевка, беленка3.
2. Сорт пшеница, бяла пшеница; белия. От разните видове на пшеницата най-добри ся броят загария, белица и червенка. Д. Мутев, ЕИ, 102.
БЕЛИ`ЦА3 ж. Остар. Сребърна пара. Я няма много да пия: / за една бяла белица, / за една желта желтица. Нар. пес., СбНУ XL VII, 115.
БЕЛИ`ЦА4 ж. Разг. Умал. от беля; малка беля. Срещу Нова година козичката си стояла на топло в обора и си мислела каква белица да стори. Г. Краев, Ч, 206.
◇ Нямала си баба белица, че си купила козица. Разг. Употребява се, когато някой придобие, купи нещо или се заеме с нещо, без което би могъл да мине и което му струва големи грижи и неприятности.
БЕЛИ`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Малко бяло куче.
БЕЛИ`ЧКА1 ж. Диал. Умал. от белица1. Една овца дава едно блеене, един писък! Он заминал казана да види, защо блее беличка? Нар. прик., СбНУ XLI, 437.
БЕЛИ`ЧКА2 ж. Умал. от беля; малка беля, белица.
БЕ`ЛИЧКО Рядко. Нареч. от беличък. Мене е майка учила / утрина рано да стана, / беличко да се измия. Нар. пес., СбВСт, 198.
БЕ`ЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от бял. Тогава почти едновременно неколцина души видяха в далечините едва забележимо беличко петънце. П. Вежинов, ДБ, 246. Имаше си баба прасенце. То беше беличко, хубавичко, с завита опашчица, с тънко гласенце. Елин Пелин, ПР, 97. Колчовица, напротив, нямаше нищо от майка си: кръглолика, беличка. Ив. Вазов, Съч. IX, 17.
2. Като същ. беличко, мн. няма, ср. а) Бяло петно върху нещо. Из сънените пазви на храсталаците ги приветствува мъничко птиче, с жълтко под гушката и беличко по бузите: „Чвр. .. чвр. ..“. Ст. Даскалов, СД, 240. Едното му око имаше беличко вътре и го правеше кривоглед. Й. Йовков, ВАХ, 201. б) Обикн. членувано. Бялата част на окото; бялото. Капелата му правяше сянка над цялото лице, тъй щото другия можеше само беличкото в очите му да вижда. Лет., 1875, 151.
БЕЛИША`К, мн. няма, м. Диал. Средно висока, рядка, жилава трева с белезникав цвят, която расте по каменисти поляни; белошак. Лятно време по това бърдо растеше и изгаряше бързо само белишак, който и добитъкът не пасеше. Ст. Даскалов, СД, 569. Навеждаше се и откъсваше стръкче висока суха трева, която по нашия край наричаме белишак. С. Северняк, ИРЕ, 206.
БЕЛИ`Я, мн. няма, ж. Диал. 1. Сорт пшеница; бяла пшеница, белица2. И продай пушка бойлия / и тая сабля френгия, / та купи брези биволе, / да ореш църно оране, / да сееш бела белия. Нар. пес., СбНУ XLIII, 414-415.
2. Като прил., неизм. Обикн. за брашно — който е получен от такава пшеница. Замесила Рада тесто за пресни погачи .. Хем погачи от белията брашно, през тънкото сито пресяно! М. Георгиев, Избр. разк., 80.
БЕ`ЛКА1 ж. Обикн. мн. Пъстроцветни нашивки върху полите на сукманите в някои народни носии. При нея [старозагорската носия] имаме черен безръкавест сукман, украсен до 50 см по полите с нашити отвесно разноцветни сукнени ивици .. Тези разноцветни нашивки се наричат „белки“. Т. Димитрова и др., ИО, 110. Станкините дрехи били съвсем другояче, т. е. вълнен сукманец,
