ръка (при хващане на двама души). Тихонов предложи ръка на другарката си. Тръгнаха алабраце. Ив. Вазов, Н, 71. — Че как искаш да го посрещна? Да ида сега да го зема алабраце и да го заведа в приемната ли? Т. Влайков, Съч. II, 167.
— От рум. lа Ьгаţа. — в. Гайда, 8.VI.1864 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български език, ГСУ, 1959, 221).
АЛАБРО`С м. 1. Мъжка прическа, при която косата е подстригана ниско и е сресана нагоре и назад. Механикът, нисък човек с щръкнал алаброс, в син омаслен комбинезон, се разхождаше около мотора. М. Грубешлиева, ПИУ, 19.
2. Косата отгоре и отпред (над челото) на главата. Бай Петър Иванов е висок, мургав, с остър алаброс и ръце като лопати. Пл, 1969, кн. 6,81.
— Фр. a la brosse ’като четка’.
АЛАГА`ТОР м. Истор. 1. В средновековна България — титла на началник на военен отряд.
2. Военен сановник в старобългарската конница. — Алагатор Фуркас пристига с конницата. Ив. Вазов, Съч. XX, 55.
— Лат. allagator.
АЛАДЖА` ж. Диал. 1. Едновремешен шарен (обикн. на линии) памучен или копринен плат. Беше облечен в горна риза от домашно тъкана аладжа на сини и кафяви квадратчета. Т. Харманджиев, KB, 250.
2. Вид дълга горна женска дреха, направена от такъв плат. Тя изскочи на улицата, изскочи по аладжа, без джубе, разчорлена, облещена, устремена като безумна. Г. Караславов, Избр. съч. X, 62-63.
— От тур. alaca.
АЛАДЖЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е направен, ушит от аладжа. След половин час уплашеният и предбледнял Хатипов, с изметната яка на бялото аладжено палто и с крива, безсмислена мазна усмивка, бе доведен от двама войници. Ем. „Станев, ИК II, 191. Аладжен елек. —- Друга форма: аладжа`н.
АЛАИ`НКА ж. Диал. Алайка; алаица, алайкиня. Я не та земам, Калино, / Калино, за алаинка, / мар, ам та земам, Калино, / за първо либе. Нар. пес., СбАИ, 340.
АЛАИ`ЦА ж. Остар. и диал. Алайка; алаинка, алайкиня. През тай пролет,.., Рашид бей беше довел от Търново харема си с алаиците и малкото бейче Несет. Ц. Гинчев, ГК, 17. Мъжете ще бъдат не по-стари от 30 години; а жените щат да бъдат като майско цвете,.. Секи мохамеданин ще си вземе по 77 женици и по 333 алаици. Л. Каравелов, Съч. IV, 194.
. АЛАЙ1, -аят, -ая, мн. -аи, м. Остар. Войскова част в турската армия; полк. В Каменград и днеска поп Матей / се прякоросува отец Матей Казака — / че бил на младост при Садък паша, поляка, / в казашкия алай. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 69.
2. Почетна дружина от войници за придружаване на високопоставено лице; свита, кортеж, конвой. Пред синовете му овесваха уши / най-злите турци: вред като паши / с алай те ходеха. К. Христов, ЧБ, 42. В това време от царевите дворове излезе велики комис, а подире му и царската стража;.. Запя гусларят пак, и отиде подир алаят комисов. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 46-47.
3. Тържествена процесия, шествие, парад. След два часа серемите излязоха нагоре къде Шереметя; а подире им — и целият алай със зайците, провесени на конете, с които минаха Шереметя и влязоха в Търново с голям салтанат... Ц. Гинчев, ГК, 263.
4. Прен. Почести, тържественост, салтанат. Други съставиха доброволческа дружина, която с голям алай остави Пловдив. Ив. Вазов, Съч. XI, 170. Впрегнаха една кола с канати, качиха го в нея и с голям алай го закараха на кладенеца, „ заи да го окъпят, както му е обичаят. И. Йовков, АМГ, 7. Става с алай. Н. Геров, РБЯ I, 7.
5. Диал. Вид детска игра, която се играе в кръг; колело. Да играем на алай. Н. Геров, РБЯ I, 7.
— Тур. alay ’полк, шествие’.
АЛАЙ2, -аят, -ая, мн. -аи, м. Остар. Присмиване, подиграване. Излиза от едната страна едно момче и прави, както се казва, алай. Насреща му излиза друго момче и го подгонва. Т. Влайков, Пр I, 258.
— Тур. alay ’присмех, подигравка’.
АЛА`ЙБЕЙ м. Остар. Началник на алай1, на полк. На другия ден при тях влезе едно заптие и каза на Никола: — Тръгвай с мене при алайбея.. При алайбея, най-големия военен началник, той завари Петър Златов. Г. Караиванов, ЮМ, 152.
АЛАЙКА ж. Остар. и диал. Прислужница, която придружава, прави компания на знатна господарка; алаинка, алаица, алайкиня. Той позна бейовица и алайката и`. Ив. Вазов, СбНУ II, 60. Девойко, мори девойко, / кога ходяше на баня, / робинки пътя метяха. / Алайки поли крепяха. Нар. пес., Н. Геров, БРЯ I, 7.
АЛАЙКИ`НЯ ж. Остар и диал. Алайка; алаинка, алаица. Сичко му беглик земите: / кащата с покащнината, / арема с алайкините. Нар. пес., СбНУ XIV, 62.
АЛА`ЛЕМ нареч. Диал. Навярно, май че, като че ли. — Жельо не е нещо добре,.. — Тъй ли? Че какво му е на завалията? — Простудил се е алалем. Ст. Чилингиров, ПЖ, 150. — А бе дали си намери воловете дядо Петко?.. — Алалем не ще ги е намерил. Ил. Блъсков, ДБ, 70.
— От араб. през тур. allah-u-alem ’бог е, който знае’. Друга форма: алайлем.
