АВИОНАВИГАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до управлението на самолет.
АВИОНАВИГАЦИЯ ок. Наука, която се занимава с управляването на самолета и с практическите начини за определяне на неговото местонахождение по време на полет.
АВИОНОСЕЦ, мн. -сци, м. Рядко. Самолетоносач.
АВИОПО ДЕЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Поделение от въздушните войски. Голяма част от нашите авиоподеления постигат добри успехи в бойната и политическата подготовка и в течение на редица години извършват полетите без аварии. НА, 1959, бр.3426, 1.
АВИОПОЛК, мн. -ове, след числ. -ка, м. Полк от въздушните войски. Със съветска помощ бе формиран легендарният френски авиополк „Нормандия — Неман“. ВН, 1960, бр.2665, 3.
АВИОРАЛИ, мн. -та, ср. Състезание на самолети за постигане на преднина по някакъв маршрут. 39 леки самолета взели участие в състезанията по маршрут Лондон — Сидней (Австралия). . Но това авиорали не минало без произшествие. АК, 1971, кн. 1, 28.
АВИОСАЛОН м. Изложение за представяне на най-нови постижения в областта на самолетостроенето. Само за един ден на Берлинския авиосалон бе сключена сделка за колосабната сума от 8 милиарда долара. ДТ, 2000, бр. 159, 8. Авиосалонът в Сингапур е най-престижният в Азия.
АВИОСЕКСТАНТ м. Спец. Бордов уред, с който се определя мястото на самолета във време на полет.
АВИОСТРОИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.
Специалист в областта на авиостроителст-вото.
АВИОСТРОИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до авиостроител и до авиостроителство. Авиостроителен завод. .
АВИОСТРОИТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Клон от промишлеността, в който се построяват самолети; самолетостроене.
АВИОТЕХНИК, мн. -ци, м. Специалист в областта на авиационната, самолетната техника; авиационен техник. Не изоставаха и авиотехниците и авиомеханиците. Те денонощно работеха по самолетите, за да осигуряват безаварийни полети. НА, 1959, бр. 3426, 2.
АВИОТЕХНИКА ж. Авиационна, самолетна техника.
АВИОТЕХНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е свързан с авиотехника. Авио-технически занимания.
АВИОТРАНСПОРТ м. Само ед. Превозване със самолети на хора, стоки и др. от едно място на друго; въздушен транспорт, аеротранспорт.
авионавигационен
АВИОТРАНСПОРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до авиотранс-порт; аеротранспортен. Авиотранспортна компания.
АВИОХОРИЗОНТ м. Авиац. Авиационен бордов уред, който показва на летеца положението на самолета спрямо хоризонта по време на полет.
АВИ`СТА ж. Банк. 1. Полица, която трябва да се изплати при предявяване. 2. Надпис върху такава полица, с който се удостоверява, че тя трябва да бъде изплатена при предявяване.
— Ит. avista 'при виждане, при представяне'.
АВИТАМИНОЗА ж. Мед. Заболяване, причинено от продължително непълноценно хранене, при което съответните витамини липсват или са в недостатъчно количество. Отсъствието на тези нищожни количества [витамини] в храната води до тежко страдание на организма, наречено авитаминоза. НТМ, 1961, кн.4, 24. След всичко отбелязано дотук не е чудно защо в миналото болестите на мизерията. . се ширеха, .., а сред децата и възрастните в редица райони на България се наблюдаваха авитаминози, рахит, дистрофии. Л. Петров и др., БНК, 7.
— От гр. + лат.
АВИТАМИНОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, Мед. Прил. от авитаминоза. И понеже витамините се разрушават от варене, сушене, печене на хранителните продукти, то тука се крие причината за авитаминозни-те страдания [берибери, пролетна умора и др.]. ПН, 1934, кн. 3, 37. Авитаминозно заболяване.
АВЛИ` мн., ед. (рядко) авла ж. Диал. Палати. Из думите на Теофана са види, че българете са наричале авли само царските палати. Хр. Ботев, Съч., 1929, 117.
— От гр. at>A,iv
АВЛИ`ГА ж. Прелетна пойна птица с жълти пера от разреда врабчови, мъжката има черни крила и опашка, а женската е пъстра отпред на гърдите. Oriolus galbula. Най-отпред летяха скорците, след тях кукувиците, славейчетата и лястовичките, а най-подире авлигите. П. Бобев, ЗП, 12. Аз се прицелвах в предметите из къщи и в градината, дебнех ятата скворци, .. , златните авлиги. Ем. Станев, ЯГ, 5. Ще бъда обвързан в железни и хладни вериги, / ще бъда подхвърлен в тъмите на мрачен затвор, / но пак ще ми пеят разбудени, волни авлиги. Хр. Ясенов, Събр. пр., 74. Запяла, Боже, запяла / голяма птица авлига. Нар. пес., СбВСт, 549.
АВЛИ`ГИН, -а, -о, мн. -и. Прил. от авлига. Последни са дошли [авлигите] — по
авли`гин
222
