пред смаяния будкаджия и хвана отново Гатъо през кръста: — Сега ние с тебе, Гатъо, трябва да си вървим. К. Калчев, СТ, 162. Хамалинът остави вестниците и си замина. Будкаджията ги нареди върху ла-вичката и почна да чете някакъв роман. Хр. Радевски, Избр. пр. III, 41.
БУДНИЧЪК. -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от буден (в 1 и 4 знач.). Те правяха интриги между българите,.., сякак клеветяха пред правителството секи българин, когото виждаха, че е по-будничък от другите.Р. Каролев, УБЧИ, 154.
БУДНО нареч. С изострено внимание, в очакване, нащрек; бдително, зорко. Но тя предчувствуваше нещо лошо и докато приказваше, будно следеше отде ще се я§и gna-сността, за да я посрещне навреме. И. Йовков, СЛ, 37. Сврян в храсталака, той стискаше пушката здраво в ръцете си и живите му очи святкаха, така будно оглеждаше наоколо. Ем. Коралов, ДП, 136.
БУДОАР м. Книж. Изящно наредена дамска тоалетна стая. То [стъкленото око на филмовия апарат] е надникнало в недостъпните за простосмъртните дворци, в будоарите на кралиците и куртизанките. О. Василев, ЖБ, 272. След обеда тя покани доктора в будоара си и предпазливо му разказа, че докато той е бил в Пловдив, тя няколко пъти срещала Новков у познати семейства и в градината. В. Геновска, СГ, 280.
— Фр. boudoir.
БУДОАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от будоар. — Едва се измъкнах. Не успях дори да сменя костюма си — обяснява тя,.., като оглежда бегло обстановката, вероятно за да провери дали квартирата има будоарен или делови характер. Б. Райнов, ГН, 137.
БУДУВАМ, -аш, несв., непрех. Стоя буден, не спя, обикн. когато това се налага. Двамата бегълци останаха в гората... Но те бяха нащрек, не нощуваха никога на едно и също място, а когато единият спеше, другият будуваше. Г. Караславов, ОХ II, 427. У дома му всички спяха. Будуваше и го очакваше с тревога само майка му. Г. Русафов, ИТБД, 159. Докога съм будувал и кога заспал — не знам. На заранта Ариф ме събуди — вече приготвен, с товарени коне. Н. Хайтов, ПП, 109. В къщи спяха, а при мене сънят все не идваше и не идваше. Защо бу-дувах? Н. Нинов, ЕШО, 112-113. Цяла нощ той будува и дълго мисли за парите си... Д. Немиров, Б, 92.
БУДУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от будувам. И Борчо видя как потреперва лицето му около устата, сетне потрепераха бръчиците около неговите зачервени от будуване очи. Н. Нинов, ЕШО, 51. По-сетне смених върбовата пръчка с тръстикова.. А! То беше една радост, то беше едно будуване по цели нощи, преди да се отиде на риба! Д. Калфов, ИТШ, 137.
БУДНИЧЪК
БУДЧИЦА ж. Умал. от будка; малка будка. Галантерийни будчици са окичени с ширити, кърпи за лице, някакви евтини ба-смички и други дребни стоки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 85.
БУДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех.
1. Прекъсвам съня на някого; събуждам. — Тъй сладко спеше, че не исках да те будя, а не съм разбрала кога си станал. Р. Стоянов, М, 7. Будят ме твърде рано, още в тъмно. Т. Влайков, ПР. I, 50. — Нани, нанкай, рожбо мила, / мало внуче, мал гидия! / Майка ти е сън заспала — / от сън сладък не буди я! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 102. Майка кротко буди / милия си син: — Чуваш ли звънеца — / дин-дан-дин!... Ем. Попдимитров, ПМ, 13.
2. Прен. Ставам причина да се появи някакво чувство, желание и под.; пораждам, причинявам, предизвиквам. Тя е била неземна красавица, и е будила грешни мисли у мъжете. Елин Пелин, Съч. IV, 17. Без съмнение, тая живо написана лтшгд[Славянобългарс-ката истстоия] е била твърде интересно четиво за българина: разправяла му е увлекателно за неговото минало,...; будила е гордост у него. Б. Пенев, НВБ, 60. Той [Левски] им описва белградските събития,., и буди в душата им копнеж за свободен живот. Ив. Унджев, ВЛ, 60. И ще бъда аз паметен и драг народу си, / защото с лирата си будех добри чувства и в /жестокий век възславих свободата. П. П. Славейков (превод), Събр. съч. VII, 90.
3. Прен. Правя или ставам причина да се прояви националното или класовото съзнание у някого. Как трудно е / на другите съдбата / и своята съдба / да изковеш! /Да бъдеш пръв / в разгара на борбата, / да будиш, / насърчаваш / и зовеш! Хр. Радевски, П, 49. Скромен жрец на идеали, / сях лучи и живо слово, / будих съвести заспали, / гот-вях поколенъе ново... Ив. Вазов, Съч. V, 16. Едновременно тя [Славянобългарската история] се е разпространявала по всички български краища и е будила патриотическо съзнание у народа. Б. Пенев, НБВ, 59. будя се страд.
БУДЯ СЕ непрех. 1. Прекъсвам съня си, събуждам се. — Ще си вземеш беля на главата, Поне. Някой път се буди посред нощ, ще ти развали съня. И. Петров, НЛ, 244. 2. Прен. За някакво чувство, желание и под. — появявам се, възниквам. „Не е ли той влюбен?“ питаше се Димка и не ревност се будеше в душата и`, а страх. А. Страшимиров, К, 39.
О Будя се като по часовник. Разг. Будя се в точно определено време.
БУЕЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от буея.
БУЕН, буйна, буйно, мн. буйни, прил. 1. За река, порой, вятър и др. — който се
БУЕН
