на въглен и на алмаз. И. Гюзелев, РФ, 13. // Стесн. Електрод от графит. Положителният въглен се руши по-бързо и затова се прави два пъти по-дебел от отрицателния. Физ. VIII кл, 1965, 73. Ако съставим батерията от много вериги и по тоя начин я направим по-силна, па да натъкнем на двата полярни тела въглен., и ги приближиме един до други, то искрата, която ще са яви, е много по-голяма. Лет., 1876, 92.
7. Остар. Въглерод. Алмаз е кристалован въглен. Н. Геров, ИФ, 176. Кислородът му [на въздуха] ся съединява с въглено у кръвта, та от тъмночервена прави я ясночервена. Й. Груев, Лет., 1869, 89.
◇ Активен (активиран) въглен. Само ед. Спец. Продукт с пореста структура, получен при овъгляване на растителни или животински остатъци и суровини, използвани като филтър за пречистване на вода, въздух, в медицината и др. Добро обезмирисяване на въздуха може да се получи ако той се прекара през активен въглен. Й. Вучев и др., О, 141. Активният въглен и животинските въглища като добри адсорбители намират приложение в медицината, в противогаза и в някои отрасли на промишлеността за обезцветяване и обезмирисване на течности. Хим. XI кл, 1965, 90.
Гася (угасям / угася) въглен<и>. Разг. В народната медицина — извършвам баяне, чародейство против урочасване, уплаха и др., като пускам горещ въглен в студена вода, при което изричам определени заклинателни думи. Поиха го с прясно мляко, храниха го с тлъсти агънца, .., въглен му гасиха, дано премахнат тия черни уроки. Д. Яръмов, БП, 59. На някоя невяста дете се нящо поболи — при стрина Венковица пак ще иде за помощ. И стрина Венковица, според болката, ще й каже дали със светена водица да го поръси, дали да му угаси въглен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 165.
Жив въглен. Незагаснал въглен. От време на време доливаше вода, пак хвърляше ту нажежена пепел, ту живи въглени, котелът пищеше, като че каляваха желязо в него. Й. Радичков, СР, 160.
Животински въглен. Спец. Овъглени чрез суха дестилация животински остатъци (кръв, кости), които се използват като филтър заради силните си адсорбционни свойства; животински въглища.
Каменен въглен. Остар. Каменни въглища. Нека забележим .., че ялмазът не е нищо друго освен най-чист каменен въглен. ИЗ 1877, 1881, 190. С работене ся изкарва из черний каменен въглен най-хубава боя. Лет., 1874, 169.
Лош въглен (съкр. въглен). Остар. и диал. Антракс, синя пъпка. Лошият въглен е една болест, показана повечето пъти с една не яко издадена и много корава пъпка. Ив. Богоров, СЛ, 98. Синята пришка (въглен, антракс) е болест, която засяга всички видове домашни животни. НТМ, 1961, кн. 9, 25. Бацилът на антракса довежда и до .. възпаление, .. и до оформяне на синьочервен мехур ( .. черна прозира кръвта през стената на мехура; нашият народ го нарича поради същия цвят „въглен“). Б. Кърджиев, ОПА, 230.
Медицински въглен (съкр. разг. въглен). Спец. Въглен (в 1 знач.) на прах, обработен и подготвен специално, който се употребява като лекарство за пречистване на червата, поради свойството си да адсорбира вредни вещества, отрови и под. Ако болният е погълнал отрова, предизвиква се повръщане, прави се промивка с вода и медицински въглен и се дава очистително. НТМ, 1966, кн. 212, 53.
> Добре ми е като рак на въглени. Разг. Ирон. Не се чувствам никак добре, зле ми е.
Пада / падне като на въглен. Разг. Употребява се обикн. когато някой пие с голямо удоволствие, тъй като е бил много жаден (Ст. Младенов, БТР).
Пека се на въглени. Разг. Страдам, измъчвам се от нещо.
Покрит (тих) въглен. Разг. Прикрит, потаен човек. До вечерта Нонка и свекървата прекараха заедно, без да си проговорят, сякаш и двете бяха онемели .. — Покрит въглен си била ти! — говореше тя [свекървата], като теглеше пръта. — Не ти искам работата. И без тебе съм живяла. И. Петров, НЛ, 177-178. — Каква била Райна! Покрит въглен… — Аз надушвах нещо в нея. Бл. Димитрова, ПКС, 443.
Правя (направям / направя, обръщам / обърна) на въглен нещо. Разг. Унищожавам нещо с огън, изгарям нещо напълно. — Отиде, тейко! — Кое, Мите? — Кошарата… до сламчица… Подпалили я — кои? .. Български войници — минали и всичко на въглен направили. Г. Караславов, Избр. съч. I, 88. Големи пространства от нея [гората] бяха опожарени. Дърветата бяха обърнати на въглен. Ив. Карановски, Разк. I, 17.
Ставам / стана на въглен. Разг.; Ставам въглен и пепел. Диал. Бивам унищожен от огън, изгарям напълно. И школото пламна, и девойки двесте / станаха на въглен. Ив. Вазов, Съч. II, 69. — Но да ся опечат тия неща тука, без шиш и без подпорки, не ли ще станат въглен и пепел? М. Балабанов, ДБ (превод), 71.
Стоя (седя) <като> на въглени. Разг. Неспокоен съм в очакване на нещо неприятно, изпитвам силно неспокойство, тревога.
Стъпвам (стъпям) / стъпя (вървя) като на въглен<и>. Разг. Предпазливо, със страх стъпвам. Кадрие стъпваше като на въглени — сама сред толкова мъже!… Не — две жени изтичаха срещу нея — Стаменова и учителката. Б. Несторова, СР, 258.
Тегля (дърпам) въглена към свойта пита (свойто яйце). Диал. Стремя се да уредя нещата, както на мене ми е угодно, в моя полза (обикн. в нещо общо — работа, дейност и др.). — Усещате ли се, .., че този човек не му е чиста козината; той тегли въглена къмто свойта пита. Лат., 1885, кн. 9, 19.
Черен като въглен. Разг. Много черен. Тоя Недьо беше дребно момче с дяволито лице, сухо и черно като
