— Аз... прощавай, Круне, но с изключение на Лидия, съм загубил вкус към белите жени. — Ох, Арго, престани да разхвалваш любовните си похождения с негърките! — изрече глезливо Круна. От стаята се чу: — Чичо Арго, разказвай. Моля те, разказвай! Страшно обичам да слушам за твоите приключения. — Добре, Нели, щом дойдеш при нас... Въпреки своите шестдесет и пет години Аргир Льолчев не мислеше за старостта. Или поне за нея не мислеше като за нещо трагично просто защото му се струваше, че ще бъде винаги здрав и силен. Самочувствието, че е млад — това беше единствената област, в която проявяваше самохвалство, дори говореше с измишльотини и леко презрение към действителността. Тъй самохвално му подействува сега намекът на Круна за негърките и той каза : — Ти не можеш да си представиш колко необикновена е хубостта на младите негърки, Круне. Кожата им е черна и лъскава като лакирана, дъхти на екваториално слънце, на благовонни треви и цветя. Гърдите им са като екзотични плодове. Зъбите блестят седефени. Когато се разхождат или дори когато работят на полето, всяко тяхно движение е ритъм и хармония. Все ти се струва, че танцуват под ритъма на страстна музика. Най-хубави са очите им — слънчево топли и гальовни... Не мога да понасям европейките. Очите им са безцветни и без сласт... пак с изключение на Лидините очи! — Виж какво ще ти кажа, Арго. Круна е щастливо изключение. Тя е някакъв преход от европейките към сластните деца на южното слънце. Признай! Тя е жена, която радва като бижу — изящна фигура на богиня от патинирана слонова кост! В това време Круна съблече топлия си пеньоар и се появи в хола със силно вталена рокля от тафта с менящи се тъмнозелени и яркокафяви бляскави оттенъци. — Мили момчета, с какво да ви позабавлявам, докато дойде Нели? — Посвири ни и попей — предложи Льолчев. Круна седна пред рояла. — Знаете ли какво ще ви попея? ... Когато бяхме на сватбено пътешествие с моя мъж из Гърция, отидохме на
