ВПИ`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от впиша като прил. За геометрична фигура или ъгъл — който има върхове, лежащи на дадена крива. Отвън [църквата] има правоъгълна форма, а отвътре формата на вписан кръст с равни рамена. Ст. Михайлов, БС, 125. Вписан многоъгълник. Вписан ъгъл.
ВПИ`СВАМ, -аш, несв.; впи`ша, -еш, мин. св. вписах, св., прех. 1. Записвам нещо или някого в някакъв документ (списък, ведомост и под.). Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, като впише вещите, получени напоследък. Й. Йовков, ЧКГ, 26. Понеже нямаше доверие никому, Баташки лично проверяваше теглилките и сам вписваше килограмите в книгата. Д. Димов, Т, 240. — Имам аз в дружеството един вътрешен човек, който е наредил да ме впишат в списъка на най-близкото заемораздаване. Св. Минков, РТК, 104. Нечия чужда ръка беше вписала в паспорта му: ръст — висок. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 44.
2. Мат. Начертавам ъгъл, окръжност или геометрична фигура в друга фигура, като спазвам определени изисквания. Вписваме в окръжността правилен дванадесетоъгълник и означаваме периметъра му с Р2. По подобен начин вписваме правилен двадесет-четириъгълник и означаваме периметъра му с Р3. Алг. X кл, 105. вписвам се, впиша се страд.
ВПИ`СВАМ СЕ несв.; впи`ша се св., непрех. 1. Включвам се, влизам в някакви представи, дадености, съображения, сметки. Между другите чудесии с княз Стефан Богориди се вписвала и следната: че през последните две столетия той бил третият гражданин на Османската империя, удостоен с титлата „княз“. Хр. Бръзицов, НЦ, 80. Такова поведение не се вписва в никакви норми на приличие.
2. Съчетавам се много добре с определена група или с дадена природна среда, влизам в хармония. Архитектурата на новата част на Смолян се вписва великолепно в красивите извивки на планината около града. △ Тя е интелигентен човек и много приятна жена, така че много бързо се вписа в атмосферата на новия си работен колектив.
◇ Вписвам / впиша в грях нещо някому. Остар. Смятам, че някой е допуснал, извършил нещо неправилно, грешно. Какво иска от нас тоя наш събрат? .. Неужели ще ни впише в грях даже ако изкажем една истина .., която истина даже той не отрича? Бълг., 1902, бр. 455, 2.
ВПИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вписвам и от вписвам се. Той е държал, наистина, дневник, но .. едва ли е можал да внесе в него къси, бегли и отривисти бележки. Повечето пъти тия бележки са се ограничавали невярно във вписване на прости дати и имена. К. Величков, ПССъч. VIII, 274. В гимназията работата, макар и без учебници, беше интересна, но тия проверки на числа и вписвания в книгите бяха наистина затъпяващи, ужасни. Б. Райнов, ДВ, 127.
ВПИ`ТО нареч. Индив. Вторачено. И струваше му се, че сдавен някой глас / там нейде си зове за помощ, глъхне вчас / и пак извика, — той се вслуша да го схване, / …; — и поглед впито взре / той татък надалеч унесено в тъмата. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 81.
ВПИ`ША. Вж. вписвам.
ВПИ`Я1. Вж. впивам1.
ВПИ`Я2. Вж. впивам2.
ВПИЯ`НЧА СЕ. Вж. впиянчвам се.
ВПИЯ`НЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; впия`нча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Пропивам се, ставам пияница. Хатипов беше известно време агент на застрахователното дружество. Като застрахователен агент той се впиянчи и ръцете му трепереха. Ем. Станев, ИК I и II, 248. — Де да ми се падне на мен такъв мъж, на памук ще го направя… „Зер пък не ти се е паднал — погледна я с неприязън Милена, защото Стоянка й ставаше все по-противна с хрипкавия си наставнически глас. — От хубаво не си се впиянчила я! X. Стоянов, ПД, 53.
ВПИЯ`НЧЕН, -а ,-о, мн. -и. Прич. мин. страд. от впиянча се като прил. Разг. Който се е пропил, станал е пияница. Той закара козите в края на селото при пастира, кирлив и впиянчен циганин. Д. Вълев, Ж, 5. Тя се грижеше за болната си майка и впиянчения си брат, деградирал от алкохола.
ВПИ`Я СЕ. Вж. впивам се.
ВПЛЕТА`. Вж. вплитам.
ВПЛИ`ТАМ, -аш, несв.; вплета`, -еш, мин. св. вплетох, прич. мин. св. деят. вплел, св., прех. 1. Вмъквам чрез плетене едно нещо в друго. Малки плитки оставаха само тук-таме по гривата и при дъното на опашката, които дядо Давид умееше да прави по един майсторски начин, като вплиташе в тях по един червен ширит. Й. Йовков, ПК, 181. Изправи снага, откъсна четири житни класа, вплете ги в русата си коса и излезе от нивата. К. Петканов, ОБ, 194. Караибрахимовият кон струваше поне двеста. И Караибрахим беше платил сто дуката да му напишат свещените муски, които беше вплел в гривата му — да не го урочасат. А. Дончев, ВР, 37.
2. Прен. Вкопчвам един в друг (пръсти, ръце). Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила, / в ръка ми вплела пламнала ръка / и до сърце ми скръбен лик склонила. Д. Дебелянов, С 1946, 88. Дълго вървяха мълчаливо, после Горан бавно
