ВОСТЕГА`РКА ж. Диал. Въстегарка. Мъжете носят бели клашнени дрехи с черни гайтане, ако нямат дълги пушки, то имат „помагалки“ и „востегарки“. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 128.
ВОСТО`К, мн. няма, м. Остар. Книж. Изток. Вашата прехрана е обезпечена и вашето име ще да са почита и уважава от восток до запад. Хр. Ботев, Съч., 1929, 109. Оная заран .. Шишмановците стояле на крепостта и гледале към восток. Л. Каравелов, Съч. V, 146. Планините и бърдата, които са намират на восток от това място, са покрити с букови гори. П. Хитов, МП, 14. В Турция, както и в сичкия Восток, законите, които са полагат от царието, составляват четвъртото основание на политичното право. БКн, 1859, апр., кн. 2, ч. I, 218.
— Друга форма: въсто`к.
ВОСТО`РГ, мн. -зи, м. Остар. Книж. Възторг. Но тряба да е живял човек в онова време в Ромъния, тряба да е бил участник или свидетел на онзи революционен восторг и на оние трогателни надежди, .., за да може да си представи какви буйни сили загинаха. Хр. Ботев, Съч., 1929, 200. Зоро златозарна! Твойта красота, / във восторг приводи сичко по света. М. Софиянец, П, 3.
ВОСТО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Остар. Книж. Прил. от восток; източен. Ако победите при Чирпан, то турските еничаре ще бъдат принудени да отстъпят назад и да ви дадат време да помогнете на восточните области. Л. Каравелов, Съч. V, 153. На Балканския полуостров живеят две главни племена, в ръцете на които са намират двата края на онзи гордиев възел, когото ние сме привикнале да наричаме восточен вопрос. Хр. Ботев, Съч., 1929, 178. Ние можеме да кажеме, че тоя трънлив [черковен] вопрос е решен окончателно само тогава, .., когато са уважат просбите на сичките български общини, които населяват не само восточна, западна и северна България, а и Тесалия, Епир и Албания. С, 1872, бр. 42, 329.
— Друга форма: въсто`чен.
ВОСХИТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Възхитителен. Ти имаш такава прекрасна градина и сега е такъв восхитителен вечер, а ти седиш затворен в своята дупка. Хр. Ботев, КК (превод),
ВОСХИТЯ`. Вж. восхищавам.
ВОСХИЩА`ВАМ, -аш, несв.; восхитя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възхищавам. Аз съм ги чел вече по-напред. Някои си прекрасни места ма восхитиха и аз ги представих на негово величество. Хр. Ботев, КК (превод), 43.
ВОСХИЩА`ВАМ СЕ несв.; восхитя` се св., непрех. Остар. Книж. Възхищавам се. Мен ся иска да бъдеш и ти утре не по-доле от други .. та всички да ся восхищават с тебе на празника. С. Радулов, ГМП (превод), 234.
ВОСХИЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възхищение. Ние с нетърпение чакаме да видим произведението на тоя втори, после Пишурката, поет и да споделиме восхищенията си с нашите читатели. Хр. Ботев, Съч., 1929, 368.
ВО`СЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. Мажа с восък; вощя.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речинк…, 1951.
ВО`СЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Восъчен. Една восчена дама е облечена в цял бален тоалет от стъклена материя. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 46. Ръцете й като клечки, като восчени свещи — толкова изтънеле и прежълтеле. Т. Влайков, Съч. II, 39-40.
— Други форми: во`щениво`шчен.
ВО`СЪК, мн. -ци, м. 1. Само ед. Вещество, обикн. с жълтеникав цвят, което пчелите произвеждат за изграждане на питите за мед. Кооператорите развъдиха и много кошери с пчели и добиваха прекрасен балкански мед, а от него и восък. Ал. Спасов, С, 42. Руски кораби бяха донесли сурови кожи, делви мед, пити бял и жълт восък. Н. Райнов, КЦ, 94. — Сиромаси сме, а тъй ако върви, съвсем ще осиромашеем. Восък не ще можем да купуваме за свещи и тамян за кадилницата. Ст. Загорчинов, ДП, 230. По полиелеят бяха запалени всички свещи, както и големите .. свещи от бял восък на двата медни светилника пред олтаря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 6. Идеше тежък дъх на тамян, на восък и на вехта мебел. Й. Йовков, Ж 1945, 92. Пчелен восък.
2. Хим. Вещество от минерален, растителен или животински произход, близко по качества до пчелния восък. Восъците от растителен произход са смес от естери и висши мастни киселини с високомолекулярни алкохоли. Ал. Спасов, ХТГ, 20. Растителен восък. Минерален восък.
◇ Червен восък. Цветно, обикн. червено, твърдо смолисто вещество, което се размеква при затопляне и служи за запечатване на писма, пощенски пратки и др. — Припкам у дома, заключвам се в писалището, разлепям полека червения восък на плика и турям вътре други вестници. Ив. Вазов, Съч. XXII, 59. С движение, в което беше вложено цялото му самочувствие, Общи извади дебело, запечатано с червен восък писмо и го подаде на Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 454.
> Да нямаш восък в ушите <си>. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Пренебр. Казва се като укор към някого, който не възприема, не слуша или се прави, че не чува това, което му се говори или заповядва.
<Жълт> като
