в зимника бяха вградени и хитро потулени празни делви, в които още старият Байо бе крил парите си. Д. Талев, СК, 6.
2. Според народните вярвания — зазиждам живо същество или сянката му в градеж, за да бъде той по-здрав, по-траен. Тук с всички наред два пъти от земя издигам черквата и ако ще би на`, ще легна жив да ме вградят в нея, душата ми темел да стане! П. Тодоров, Събр. пр. II, 63. Те се разделят на две групи: едните с оръжие в ръка отиват да отпъдят врага, а в това време останалите вграждат жива жертва в черквата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 176. Дюлгери чешма градили, / в село ся дума разчуло, / че са Гергана вградили. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 942. Па са решиле девет майсторе: / коя майсторка най-рано доде .. / нея да вградат в Узун кюприя. Нар. пес., СбНУ XLVI, 52.
3. Закрепвам чрез градеж част от нещо така, че да се вижда или използва. Потокът .. ще се превърне на каменна чешма с два стубела. Между стубелите ще вградят главата на нашето момче, излята от бронз. А. Каралийчев, СР, 64. Вграждам шкаф. вграждам се, вградя се страд.
ВГРА`ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от вграждам и от вграждам се. Ненапразно е създадена народната легенда за вграждането на човешка душа в мостовете и сградите. За строежа на всяко значително дело трябва да се пожертвува една душа. О. Василев, ЖБ, 208. Изследването на А. П. Стоилов показва, че българските песни и сказания за вграждане на човек в основите на някоя сграда са най-близки до гръцката легенда. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 172-173.
ВГРАНЯ`. Вж. вгранявам.
ВГРАНЯ`ВАМ, -аш, несв.; вграня`, -и`ш, мин. св. -и`х, Рядко. Вгранясвам. Това старо гърне ще ви вграни маслото. Ст. Младенов, БТР I,* 266. вгранявам се, вграня се страд.
ВГРАНЯ`ВАМ СЕ несв.; вграня` се св., непрех. Рядко. Вгранясвам се. Маслото се вгранило.
ВГРАНЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгранявам и от вгранявам се; вгранясване.
ВГРАНЯ`САМ. Вж. вгранясвам.
ВГРАНЯ`СВАМ, -аш, несв.; вграня`сам, -аш, св., прех. Ставам причина нещо (мазнина, сланина и др. под.) да стане граниво, да се развали; вгранявам. вгранясвам се, вгранясам се страд. Маслото се вгранясва от топлината.
ВГРАНЯ`СВАМ СЕ несв.; вграня`сам се св., непрех. За мазнина, сланина и под. — ставам гранив; вгранявам се. Не бива подсеченото дете да ся маже с никаква мас, защото мазните неща скоро ся вгранясват, та добиват киселина, която смъди и подлютява раните, наместо да ги изцери. Лет., 1871, 139.
ВГРАНЯ`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от вгранясвам и от вгранясвам се; вграняване.
ВГРОЗЯ`. Вж. вгрозявам.
ВГРОЗЯ`ВАМ, -аш, несв.; вгрозя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Загрозявам (Н. Геров, РБЯ). вгрозявам се, вгрозя се страд.
ВГРОЗЯ`ВАМ СЕ несв.; вгрозя` се св., непрех. Диал. 1. Ставам грозен; загрозявам се.
2. Прен. Ставам неприятен, досаден; омръзвам. Имала й мама, имала й / една дъщеря Енчица: / .. лежала й девет години, / изгнои девет постелки / и девет пъстри възглави / — пак не са мами вгрозила, / мами си, йоще тейни си. Нар. пес., СбНУ III, 39.
ВГРОЗЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вгрозявам и от вгрозявам се; загрозяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГРУБЯ`. Вж. вгрубявам.
ВГРУБЯ`ВАМ, -аш, несв.; вгрубя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Правя груб; огрубявам.
ВГРУБЯ`ВАМ СЕ несв.; вгрубя` се св., непрех. Ставам груб. И тъй — в какво се състои тревогата ни за езика? Най-общо казано тревогата е в това, че езикът ни обеднява и се вгрубява. Н. Хайтов, П, 47.
ВГРУБЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгрубявам и от вгрубявам се; огрубяване. В голяма степен вгрубяването [на езика] се дължи .. на буйния неконтролиран, може да се каже, приток на нови чужди думи в езика, дошли заедно с новостите в държавния, икономическия, културния и личния живот на българите от началото на века до днес. Н. Хайтов, П, 47.
ВГЪ`ВАМ, -аш, несв.; вгъ`на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вгъ`нат, св., прех. Правя нещо изопнато, равно да се извие навътре или надолу; огъвам. Три дни тих попътен вятър вее / и вгъва леко белите платна. К. Христов, ПВ, 20. вгъвам се, вгъна се страд.
ВГЪ`ВАМ СЕ несв.; вгъ`на се св., непрех. За нещо право, равно — огъвам се, извивам се. Сега фронтът се вгъваше към града и се прекъсваше, защото въстаниците на места бяха се оттеглили, за да избягнат във фланга си огъня на войниците от гарата. Ем. Станев, ИК III и IV, 455. Тръгнаха из един дол, тъй плитък и с такива равни брегове, че не приличаше да е дол, а като че на това цясто полето малко беше се вгънало. Й. Йовков, ЧКГ, 234. Тук скалата се вгъваше навътре като мидена черупка. През тясната цепнатина се виждаше дупка. Ем. Коралов, ДП, 140.
ВГЬ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вгъвам и от вгъвам се.
ВГЪ`ВКА ж. Прегънато навътре място по някаква повърхнина. Разгръщаш пътния
