3. Поет. Който трае кратко време, който отминава бързо; краткотраен. И душата ожедняла / за любов, любов ще иска. / Лаври, гроби ще забрави, / злост и слава бързотечна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 157. Предели аз не виждам сред размаха свой; / на мигновенията бързотечни / изгубих тягостния брой. П. К. Яворов, Съч. I, 160.
БЪРЗОТЕ`ЧНО. Поет. Нареч. от бързотечен. Часовете летят бързотечно / и затихват из пусти земи. Сл. Красински, 30. 120.
БЪРЗОТИ`Я, мн. няма, ж. Диал. Бързане. Сега от бързотия тя не беше прибрала косата си и сплитката се люлееше на гърба й като заплетена конска опашка. Ст. Чилингиров, ПЖ 153.
БЪРЗОХО`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Бързоходен. Без директора Куртев — обади се Рангел Илиев, .. — няма да се оправите. Дано го намерите, че е бързоход като невестулка… Ст. Станчев, HP, 40. След това почваше кушията, надпрепускването с конете. „Да видим конете, кой е по-сербез и по-бързоход“. Ив. Хаджийски, БДНН, 162. Бързоход трактор.
БЪРЗОХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който ходи или се движи бързо. Не, ще върви бавно, за да стигне колкото се може по-късно. А през това време по-бързоходните нейни приятелки може би ще я настигнат. Г. Караславов, ОХ III, 261. — Една бързоходна моторна лодка ще вземе разстоянието дотук не за дни, както ние сега, а за часове. П. Спасов, ХлХ, 317. Вече е готов и работи бързоходният асансьор, който за кратко време ще изкачва хората от партера до 14 етаж. ВН, 1959, бр. 2526, 1. Бързоходна лека кола. Бързоходен кораб.
2. За машина, съоръжение — който работи с голяма бързина. Тя заработи на 8 бързоходни машини. РД, 1950, бр. 272, 3. Преминах на четири, после на шест, на осем, десет и дванадесет бързоходни станове. ОФ, 1950, бр. 1883, 2.
БЪРЗОХО`ДЕЦ*, мн. -дци, м. 1. Човек, който ходи, върви много бързо. Висок, слабоват мъж, .., той беше такъв бързоходец, та дорде кучетата още лаят в едната махала, гласът му се чуваше в другата. Кр. Григоров, ПЧ, 182. Бързоходец, ден през ден той хвърчеше по преките пътеки над непристъпните урви до гара Лъкатник. Р. Ликова, ВК, 24.
2. В миналото — специален пратеник, на който било възлагано да носи бързо вести; вестител. По същото време бързоходец на битолската българска община донесе в Преспа и предаде лично на председателя на преспанската община следното писмо. Д. Талев, ПК, 642. В същата тази нощ бързоходец напуска Рим на път за Венеция. И. Спасова, ЧК (превод), 21. Пристигна бързоходец и обади, че голяма сила българска иде на Преслав. Ел. Мутева, РБК (превод), 96.
3. Остар. Човек, който разнася писма; куриер. И на края на всеки месец, гдето и да бяха, получавах се по едно писмо от майка си всегда с същий бързоходец. Той ми предава писмото, зема отговор от мене и си отива. К. Величков и др., ЛБ (превод), 24.
БЪРЗОХО`ДКА ж. Спец. Печатарска машина със спиращ се цилиндър, която дава бърз печат.
БЪРЗОХО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на бързоходен.
БЪРЗОХО`ДЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Епитет на бърз кон. Дели Белю Грозданка открадна .. / Ой та тебе конче бързоходче / .. / ако ти пристигнеш Грозданчица / по планина, по агликовина, / гривата ти конче ша обнижа / със дребен, ситен маргарит. / .. /Ако ли Грозданка не пристигнеш, / главата конче ша ти отрежа. Нар. пес., СбНУ XXVI, 131.
БЪРЗЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. Диал. 1. Вървя бързо.
2. За река, поток — тека бързо. На брега на една река растяла кичеста върба. Ден и нощ реката бързяла край нея, ронела брега и най-сетне изкопала под върбата дълбок подмол. Хр. Пелитев, ХО, 141.
БЪРЗЯ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварварвам се с някого. Двоица ще се бият… Пашата изкарал един ат и арапин. Милош наредил едного, кой е юнак. — „Ше се бързиш с тоа арапин! — Или ше го посечеш, или ше та посече!“ Нар. прик., СбНУ, XLI, 436.
БЪРКАДА`Н м. Диал. Качамак.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪРКА`ЛКА ж. 1. Голяма лъжица с дълга дръжка, с която се бърка ястие, сладко и др. при готвене.
2. Уред или приспособление към машина за разбиване на нещо. Оловото се разбърква с помощта на преносима с мостов кран бъркалка. Д. Димитров, ОХТ II, 122. Обикновено казанът за варене [на захарен сироп] е снабден с автоматична бъркалка. А. Генадиев и др., ТЗ, 25.
◇ Станал селска бъркалка. Разг. Употребява се иронично за човек, когото използват за всякакви услуги.
БЪ`РКАЛО, мн. -а, ср. Диал. Ръжен за разбъркване на жарава.
БЪ`РКАМ1, -аш, несв., непрех. 1. Пъхам, мушкам ръката си в нещо, някъде, обикн. за да намеря, взема, извадя нещо. Стефчов отиде и взе да бърка в джеба на сетрето си. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 22. — Тъй де, бъркам в торбата — няма хляб, няма лук, няма сол и пипер. В. Нешков, Н, 11. — Недей така, не викай, нищо ти няма, момче!— успокояваше го Гарибалдов и вече бъркаше в раницата си за походната аптечка. Д.
