БЪРЗОНО`Г, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който тича, бяга бързо. Най-слабодушните хвърлиха пушките си и удариха назад към пътя за Габрово. Най-бързоногите стигнаха първи до караулницата. А. Каралийчев, ТР, 158. Предния ден сред войската се разнесе слухът, че самият ромейски базилевс е навлязъл в българските земи начело на неизброими пълчища .. Как беше дошла тая вест до войската, преди да пристигнат пратеници на бързоноги коне? А. Дончев, СВС, 628. В тоя миг нощта възпира бързоногия Ахила, / но ако той ни намери, че сме пак тука остали, / .., всеки тогава / харно ще да го познае. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 35. Бързоног елен.
БЪРЗОПИ`С, мн. няма, м. Рядко. Стенография. Стенографията наричат още бързопис, краткопис, скоропис и т. н. Стен. VIII кл. 3.
БЪРЗОПИ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е свързан със стенография. Бързописна система.
◇ Бързописно писмо. Гръцко писмо, разпространено през IX в., което Кирил използва при създаването на славянската глаголическа азбука.
БЪРЗОПИ`СЕЦ, мн. -сци, м. В миналото — лице, което пише бързо и четливо официални документи; писар. Тая прокламация [за въстание] са състави в къщата на Ивана Ликова. Пет-шест души бързописци, бяха повикани да изготвят преписи за сяко село в IV окръг. З. Стоянов, ЗБВ I, 448.
БЪРЗОПОГОВО`РКА ж. Рядко. Скоропоговорка.
БЪРЗОРЕ`ЖЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. 1. За машина, уред — чиято конструкция е приспособена за бързо рязане на твърди метали и сплави. Бързорежещи машини.
2. За метал, обикн. стомана — който е предназначен за направа на режещи инструменти, машини. Стоманите за направа на режещите инструменти, бързорежещи стомани, съдържат най-често волфрам (до 18%), хром и ванадий. Маш. IX кл. 16.
БЪРЗОРЕ`К, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който говори бързо; бързоречив. Беше бързорек, та понякога изяждаше края на думите. Кр. Григоров, ТГ, 6.
2. Който има навика да говори много и да казва нещо прибързано, необмислено. Ако попитате сега слатинци: „А кой ви пази имотите?“ — селяците ще се поусмихнат, ще се спогледат съучастнически, а в това време някоя бързорека булка ще подвикне: — Че кой? Пункт 38-и ами! Н. Тихолов, ДКД, 56. Това одобрение, явно споделяно от повечето моми, възбужда завист и ревност у оная с гръмовития глас. Каквато си бе бързорека: — И туй ми било песен! — отсича. Т. Влайков, Пр I, 30.
БЪРЗОРЕЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който говори бързо; бързорек.
БЪРЗОРЪ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който работи бързо, пъргаво, сръчно.
БЪРЗОСТРУ`ЕН, -у`йна, -у`йно, мн. -у`йни, прил. Книж. и поет. За река, поток и под. — който тече бързо; бързотечен, бърз. Бързоструйните води на Въча и Стара река текат от двете страни на Куртово Конаре към Марица. РД, 1959, бр. 265. 1. Бърза бързоструйна Струма, / тайна в хладна гръд таи. Т. Траянов, ББ, 15.
БЪРЗОСЪ`ХНЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който съхне бързо. Бързосъхнещ лак. Бързосъхнеща боя.
БЪРЗОТА`, мн. няма, ж. Остар. Бързина. В бързотата си Шерифът се не сети да разузнае кой е видял Огнянова, че влиза в метоха и в какви дрехи го е видял. Ив. Вазов, Съч. XXII, 153. В седемнадесетото столетие Галилей откри законите на тяжестта, ..; съвременно пак други велики мъже изнамериха тежкомерът, .., бързотата на светлината и друг. Пч, 1871, кн. 4, 54.
БЪРЗОТЕ`ВИЦА, мн. няма, ж. Индив. Бързане. Тя скокна тоя час на краката си, като повали от бързотевица и детето, което остана да плаче. Т. Влайков, Съч. II, 143.
БЪРЗОТЕ`ВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Индив. Който се отнася до бързотевица; бърз. Добре ги опознах тия чаркове отпосле .., бързотевичното движение на помаците — .. просто замаяха детската ми глава и ме изпълниха с някаква смесица от страх. Т. Влайков, ПР I, 147.
БЪРЗОТЕ`ВИЧНО. Индив. Нареч. от бързотевичен. — Тя се съвзима, събира всички сили и с някаква извънчовешка напрегнатост бързотевично пак заразмахва мотиката. Т. Влайков, Пр I, 34.
БЪРЗОТЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. За река, поток — който тече бързо; бързоструен, бърз. От планинските върхове се спущат бързотечни бистри потоци. А. Каралийчев, ПД, 66. Високите била на планините са покрити с вечни снегове и ледници. Те дават начало на много бързотечни реки с пенести водопади, удобни за добиване на електрическа енергия. Геогр. VI кл. 7.
2. Поет. Който се движи бързо. Често виждам, в блян унесен, / други гледки по-далечни, / сякаш, сенки бързотечни, / сякаш, някаква си песен. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 129. Аз съм облак бързотечен във простори ведросини — / в мен са мощно въплотени животворни чудеса. Хр. Ясенов, Събр. съч., 63. Ще срещнеш кораб бързотечен, / безумно сини небеса, — / над шир безбрежна, безконечна. / Душата вижда чудеса! К, 1926, бр. 95, 3.
