отсрещната врата и я остави открехната. Ст. Чилингиров, ХНН, 156. — Ха! — бутна той вестника настрана и се изправи. — Добре си ми дошъл, Анго! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 111. Беше рано сутрин и повечето от въстаниците бяха се струпали край реката, чуваше се оттатък викот и смях — някой бе паднал във водата или пък бяха го бутнали да се поразхлади. Д. Талев, И, 558. Старата още по-силно се разрева, очите му щеше да извади: „Остави ще бутнеш къщата, та сетне не ще има главите си къде да заврем…“ Г. Караславов, Тат., 197. По едно време някой го бутнал кротко по рамото. А. Каралийчев, ПС I, 61. Ганчо се огледа наоколо и като поостана назаде от колата, каза й тихо: „Аз ти рекох, че догде е жив кръстникът ти, ти няма да умреш и няма да те бутне никой.“ Ц. Гинчев, ГК, 128. При голяма нужда, преди да поиска от чужди хора, старият мислел, мълчал, като че е имал пари, а не смеел да ги бутне. Й. Йовков, ВАХ, 181. Той стана, .., сетне бутна куфара под леглото. Д. Спространов, С, 11. — Не са, Иванко! Ти си достоен за цар и ти трябва да станеш цар… (бутва му в ръката едно писмо и бързешком си отива). В. Друмев, И, 21. Ама не, бутнал е белким и него в пустия му протокол. Т. Влайков, Съч. III, 223. Вземи един-двама квартиранти, бутни им свободния наем и си карай кефа. А. Донски, ВН, 1960, бр. 2639, 4. Помазни им се малко, бутни нещо в ръцете им, и свършено. Не умрели плъхове, но и биволи да се търкалят по улицата, пак няма да ги видят. Ст. Чилингиров, ПЖ, 125. Гледам, че и Попчето се обажда: добре правиш, че си го бутнал да поработи, за да не плесеняса в своето бездействие. Ив. Вазов, НП, 118. Аз реших, преди да се отправя обратно, да бутна още тук-там за място. З. Стоянов, ЗБВ V, 61.
2. Непрех. Диал. Спускам се в бяг; хуквам. Църноока девойкя / църно лозйе копала / и надоле гледала, / съгледала татаре. / Бутна мома да бега, / татаре й окаа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 517. Чудила се Милена кралица, / спрегнала е каруца френгия, / па бутнала през широко поле. Нар. пес., СбНУ, XLIV, 103. бутвам се, бутна се I. Страд. от бутвам и от бутна в 1 знач. (към всички знач. на бутам ). Всички с нетърпение се извръщахме към вратата, колчем тя се бутне от някого. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136. II. Възвр. от бутвам и от бутна в 1 знач. (към 3 и 4 знач. на бутам). — Току-що са дошли. — Той се бутна по челото. — И пак забравих да ви питам кое е вашето село? П. Спасов, ХлХ, 53. бутва се, бутне се. бзл. от бутвам и от бутна в 1 знач. (към 9 и 11 знач. на бутам). Като се бутне тук-там, ще се намери по-добра* работа.
БУ`ТВАМ СЕ несв.; бу`тна се св., непрех. Разг. 1. Внезапно, изведнъж се бутам (в 1 и 2 знач.). Тя влезе тогава с капела прихлупена над челото и се бутна в сватбарската навалица. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 140. Ян Бибиян, .., хвана се за ръба на бъчвата, повдигна се и се бутна в нея. Елин Пелин, ЯБ, 46. Делфинът изплю горчивата, солена вода, с която една вълна бе напълнила устата му, и се бутна под вода. А. Мандаджиев, ОШ, 35. Камионът се бутна в дървото. △ В тъмното се бутна в масата и се удари доста силно.
2. Пренебр. Настанявам се да живея някъде при лоши, неподходящи условия. Търсиха дълго време квартира. Най-сетне се бутнаха временно в една малка и тъмна стаичка в края на града.
◇ Бутвам / бутна в глуха линия някого. Разг. Не давам възможност на някого да се прояви, да напредне служебно или обществено.
Бутвам / бутна в затвора някого. Разг. Допринасям или съдействам, за да бъде затворен някой. Тия, дето бъркаха в меда, си облизаха пръстите и нищо им! А сиромашкия Ицо бутнаха невинен у затвора. Ст. Даскалов, СЛ, 456.
Бутвам / бутна калпака някому. Разг. Обикн. в отриц. изр. Измамвам, ощетявам, онеправдавам някого.
Бутвам / бутна под миндера някого, нещо. Разг. Пренебрегвам, изоставям някого, нещо.
Бутвам / бутна пръст<а> в раната. Разг. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място.
Бутвам се / бутна се у шамарите. Разг. Сам си създавам неприятности, сам се поставям в неблагоприятно положение.
Бутвам си / бутна си гагата (носа) някъде. Разг. Намесвам се там, където не трябва, или проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към нещо.
Не бутвам / бутна косъм от главата на някого. Разг. Оставям някого съвсем невредим, не му причинявам никакво зло.
Не бутвам / бутна с пръст някого. Разг. Не правя нищо лошо на някого, не му причинявам никакво зло. А ето че и ти, и аз, и много други като нас сме живи и здрави и никой с пръст не ни е бутнал. М. Марчевски, П, 148.
БУ`ТЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За плод — изкуфял, гнил. Кого подхвърляте на глуми? / Кого вий псувате. Баща си? Тоз народ, — / вий на когото сте червив и бутел плод! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 214. Подправените ястия, въвонените меса, бутелите вошки [овошки], разболяват человеците. П. Р. Славейков, ПЧ, 63. Бутел пъпеш. Бутела тиква. Бутела диня. Изхвърлих черешите, бяха бутели.
2. Прен. Който е лишен от съдържание, смисъл; безсъдържателен, празен.
3. Като същ. бутел м. Натъртено място на круша (Ст. Младенов, БТР).
— Друга форма: боте`л.
БУТЕ`Н, мн. няма, м. Хим. Бутилен.
БУТЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от бутен.
БУ`ТЕР прил. неизм. За сладкиш. 1. Маслен,
