К. Константинов, ПЗ, 208.
2. Само мн. Висок, едър бурен. Конете бързат по втвърдената целина, корените на едрите буренаци пращят в ламежа, плугът лъкатуши. Ст. Марков, ДБ, 85. Дворът беше обрасъл в трева, покрай плета бяха поникнали буренаци. Ил. Волен, ДД, 31.
3. Обикн. мн. Пренебр. Лековита трева, билка; бурен. А какви ли не билки, треви, бурени и корени ми носят [бабичките]. — Ох! — пъшка някоя, оставяйки до вратата вързоп треви, — нося ти за кашлица, бабини! — Друга вързала цяла бохча буренаци и ги слага върху кревата, целувайки ме трогателно. Хр. Смирненски, Съч. III, 158.
4. Пренебр. Зеленчук, бурен (в 3 знач.). В една пръстена разлата паница стоеше някакво ястие от буренак. Ив. Вазов, Съч. IX, 90.
— Друга (диал.) форма: буреня`к.
БУРЕНА`Р, -ят, -я, мн. -и, Диал. Човек, който продава бурен (в 3 знач.); зарзаватчия (Н. Геров, РБЯ).
◇ Буренар ли си — бурена си гледай. Диал. Употребява се като напомняне към някого да не се меси в чужди работи.
БУРЕНА`РКА ж. Диал. Жена, която продава бурен (в 3 знач.); зарзаватчийка.
БУРЕ`НЕ ср. Спец. Отгл. същ. от буря и от буря се. Пешо не поглеждаше встрани, всичко у него беше се устремило в пистолета. При буренето си има правила, които всеки опитен миньор знае, но трудно може да ги каже. Т. Монов, СН, 41.
БУ`РЕНЕЦ, мн. няма, м. Умал. от бурен; буренче. — Де избираш нишан? .. — На яра, — каза просто игуменът; там оня буренец, дето прилича на шапка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 95. — Ех, да е жива леля Ненка! — въздъхна Вида Мариница, .., — ще го [детето] напуши с буренец и ще му махне болестта като с ръка! Ил. Волен, РК, 51. Чорбица или кашлица от буренец някакъв .., — това й беше най-обикновената храна. Т. Влайков, Съч. II, 106.
БУ`РЕНИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е обрасъл с бурени; буренясал, буренлив. Нивата ти буренива, / булката ти гурелива! Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 42.
БУРЕНИ`Я ж. Диал. Ястие от различни зеленчуци, обикн. зеле или спанак с ориз. Друга гозба е някаква неизвестна, безименна бърканика — бурения, която изпуща пара. Ив. Вазов, Съч. XII, 79.
— От тур. burani, borani. — Друга форма: бурани`я, бурха`ния (вж. М. Москов. Бурхан, бурания — название на българско ястие. — БЕ, 1966, кн. 4, с. 370-373).
БУРЕНЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Буренясал; буренив. Колко често могат да се видят из дворовете и по буренливите места поникнали домати, тикви и други растения, без някой да ги е сял там. Сл. Петров, РКХО, 8.
БУ`РЕНОВ, -а, -о, мн. -и. 1. Който е на бурен. Буренови листа. Буренови корени.
2. Направен от бурен. Тя продължава да ми описва, като млащи шумно с беззъбите си челюсти сварената буренова каша. Ив. Вазов, Съч. XII, 80.
БУРЕНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни*, прил. 1. Който предвещава, носи буря, който е свързан с приближаването или разразяването на буря в природата. Понякога на север може да се наблюдават леки пасатни облаци, а над хоризонта на юг все по-високо и по-високо се издигат тежки, тъмни буреносни облаци. Д. Богданов, ТА, 32. Когато върхът потъмнее и почне да трещи, ние мислим за стадата. — Пък аз, като го видя буреносен, си спомням за робството: стои изправен, до гърди в пламъци, и над билото му се вият орли. Й. Радичков, ПЦ, 7. Буреносен вятър.
2. Рядко. За време — през което бушува буря; бурен. Буреносна нощ. Буреносен ден.
3. Прен. Поет. Който е свързан с негодуване, недоволство или бунт, революция; бунтовен, бунтарски, бурлив. Тук при оскъдното осветление на мъждукащите газови лампи, дене и ноще, са се печатали на български революционни вестници и книги. В него и самият Ботев лично е набирал, .. и някои от своите буреносни стихове. Г. Белев, КР, 28-29. По-нататък идва буреносната и огнената 1876 година. В нейната пролет се развяха зелените бунтовни знамена, вдигна се на крак народът и тръгна на бой за свобода. Ст. Станчев, ПЯС, 70. Кънтеше в жадните ни жили / кръвта на буреносен век, / гневът и воят пред Бастилия, / на меча порещият звек. Т. Траянов, Съч. III, 141. Ала сред бръчките на мрачното чело / не тиха скръб е начертана — / днес в тях закърмя се великото дело / и буреносната закана. Хр. Смирненски, Съч. I, 29. Вървим под тежките крила / на буреносна, мощна бран / и върху хиляди чела / чер жъртвен кръст е начертан. Д. Дебелянов, Ст, 1946, 119.
БУРЕНО`СЕЦ, мн. -сци, м. Рядко. Поет. 1. Облак, вятър и др., който предвещава, носи буря. Тъй както със злокобен тътен се събират по свода небесен облаци буреносци, .., — тъй под мощния и бесен напор на лъва-роб ще рухнат подкопани тронове на всички тирани земни. Н. Никитов, Борба, 1919, кн. 3, 89.
2. Човек, който подбужда към недоволство, бунт, революция. Храбри войни, минете, / славата другар е вам; / буреносци, занесете / лъх от свобода и там! Ив. Вазов, БМ I, 197.
БУРЕНО`СНО. Нареч. от буреносен. Дърволомът е вятърът, който връхлита гората буреносно и там, откъдето мине, оставя поломени клони, изкъртени дървета, опустошение и смърт. Н. Хайтов, ПП,
