Page:RBE Tom1.djvu/909

От Читалие
Версия от 11:27, 23 януари 2014 на Haripetrov (беседа | приноси) (Одобрена)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


с какво да ги заменят. Можеше да се купи само на черна борса, но откъде толкова пари? Г. Караславов, Избр. съч. V, 176. В Париж се ширеше черната борса. На високи цени човек можеше да намери храна, която с нищо да не отстъпва от предвоенната. Г. Белев, КВА, 32. През време на последната война двамата бяха съдружници в едно търговско предприятие, което се занимаваше главно с черна борса на копринени и други тъкани. Ст. Марков, ДБ, 273.

— Ит. borsa.


БО`РСАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Неодобр. Човек, който търгува на борса или незаконно, и трупа големи печалби. — Ценович е човек търговец и борсаджия! Все сметки прави и парите си гледа!* Ст. Дичев, ЗС II, 579. — Глупачка си ти с твоя тлъст борсаджия! Коремът му е натъпкан с банкноти! Т. Генов, Избр. съч., 68.


БОРСАЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Борсалинова шапка. Остар. Мъжка мека шапка от фин филц с голяма леко наведена периферия. Преобладаваха, както винаги, някогашните дами и господа от доброто общество — дамите, забрадени с шарени кърпи, а господата, нахлупили на главите си извехтели борсалинови шапки. Св. Минков, Избр. пр, 488-489.

— От ит. собств.


БО`РСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до борса. — Няма зала. Тук е борсата, .. Тук стават борсовите сделки. П. Спасов, ХлХ, 342. — За всеки случай ето ви моя адрес .. — Баща ми е борсов посредник в Ню Йорк, но аз убивам скуката си, като уреждам понякога любителски състезания по бокс. Ал. Бабек, МЕ, 43. Борсови спекулации. Борсов магнат. Борсов бюлетин.

Борсова цена. Цена на някаква стока или ценни книжа, която се котира в определен момент на дадена борса.


БОРСУ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Язовец. И тогава зад купа с жито видях — .. едно сиво, живо нещо, като куче… Една ли, две ли минути съм го гледал, без да разбера какво е, докато познах, че е борсук, язовец. Н. Хайтов, ДР, 51. Но той [Косан] знаеше, че манастирът е напуснат, и само преди няколко деня, когато беше минал през него, борсуци и диви котки бяха се разбягали отпреде му. Й. Йовков, СЛ, 51. Прен. Презр. За мрачен, необщителен човек. Милюха ще му върне парите после, борсукът му с борсук ниедин! В. Пламенов, ПА, 116.

— От тур. porsuk. Друга форма: бърсу`к.


БОРСУ`КОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от борсук.


БОРСУ`ЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Борсушки. Борсуча кожа. Борсуча дупка.


БОРСУ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на борсук. Борсушка кожа. Борсушка яма.

2. Присъщ, свойствен на борсук; борсучи. Борсушка миризма.


БОРТ, бо`ртът, бо`рта, мн. бо`ртове, след числ. бо`рта, м. Остар. Борд. Докато се мъчехме да определим от къде идат, на борта на парахода се показаха и развиха бели кълба дим. Й. Йовков, Разк. II, 26. По някой път на хоризонта се покаже кораб, .. всички се спущат в каютите за биноклите си и, като увиснат на борта, гледат, гледат, като че кой знае какво зрелище. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 35.

— Рус. борт.


БО`РТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Бордов.


БОРУ`НА ж. Диал. Брана. Тук върволица волове — .. — бавно и тежко влачат плуг, там само чифт коне почти препускат с боруната. Й. Йовков, Ж, 1945, 77.


БО`РЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Борцова зала. Спорт. Зала, съоръжена за състезания по спортна борба* и някои други близки дисциплини. Група младежи бързат към борцовата зала на физкултурната палата. ВН, 1964, бр. 3884, 3.


БОРЧ, бо`рчът, бо`рча, мн. бо`рчове, след числ. бо`рча, м. 1. Простонар. Паричен дълг. А пък борчове, борчове. На земеделската банка всички имаме да даваме и едва събираме за лихвите. П. Спасов, ХлХ, 61. Дядо Койчо имал борчове, та на имота му турнале ръка, и за челядта му остана само къщата и по някоя и друга нива и ливада. Т. Влайков, Съч. II, 219. Вчера проводил у дома момчето си — .., да му платя борча си. Имах да му давам десетина гроша от вино. П. Тодоров, Събр. пр II, 333-334. Един беден злочест става роб по няколко различни начини: или като падне на бой в ръцете на победителя, или като не може да изплати борча си на един заемодавец. С. Бобчев, ПОС (превод), 267. „Стар плет изгнива, стар борч — никога“ — казва пословицата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 97. Борч неплатен, грях непростен. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 53. Правя борч.Потънал съм в борчове.

2. Остар. Морално задължение; дълг. Предавам момчето си Ивана на школата да се учи три години, .., и в тия три години имам борч да го пращам секи ден в школата, когато е отворена. П. Р. Славейков, ГУ, 30. Плащането на добро с добро е борч на секиго, ама за злото плаща с добро сал честният челяк. П. Р. Славейков, БП II, 51.

— Тур. borç.


БОРЧА`САМ. Вж. борчасвам.


БОРЧА`СВАМ, -аш, несв.; борча`сам, -аш, св., непрех. Диал. Задлъжнявам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БОРЧА`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от борчасвам.