— Ит. bomba (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици — ГСУ, 1960, 185). — Т.* Хрулев, Краткий речник на чуждестранните речи, които ся нахождат в българский язик, 1863.
БО`МБА2 ж. Диал. Голяма бъчва за вино. Старото вино се изпиваше и започваха вече да идат колата на преславските винари, които носеха големи бомби с непрекипяло вино. Й. Йовков, ВАХ, 6.
— Гр. μπόμπα.
БО`МБАДЖИЙСКИ, -a, -о, мн. -и* прил. Който се отнася до бомбаджия. Само правоспособни лица, снабдени с лична бомбаджийска книжка да имат работа с взривните материали. X. Попйорданов и др., ПИ, 100.
БО`МБАДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Занятие, дейност на бомбаджия.
БО`МБАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. 1. Лице, което зарежда и възпламенява бомби в минни галерии, каменоломни и др. Дванадесетте копачи от бригадата заемат местата си и кирките бързо заиграват в ръцети им. Скоро забумтяват и първите бомби, приготвени от бомбаджията от втора смяна. РД (фейлетон), 1950, бр. 243, 2.
2. Разг. Рибар, който лови риба с взривно вещество. Десет дена поред излизам с харпуна да бия кефали и редовно се връщам с празни ръце… Вече всички са убедени, че кефалите, които им носех по-рано, когато бях на кораба, са били купени с пари от бомбаджиите. Ат. Мандаджиев, БЦР, 20.
БОМБА`Ж м. Книж. Издуване на стените на консервни кутии или буркан, причинено обикновено от налягането отвътре на ферментационни газове. Биологичен бомбаж. Химичен бомбаж. Термичен бомбаж. Физичен бомбаж.
БОМБА`РДА ж. Старинно оръдие, което стреляло с каменни топки.
— Ит. bombarda.
БОМБАРДИ`Р м. В миналото — войник от прислугата на оръдие, който запалвал фитила за произвеждане на изстрел.
— Нем. Bombardier.
БОМБАРДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Извършвам въздушно нападение с бомби. Преди една седмица англичаните така ни бомбардираха, че камък върху камък не остана от фабриката. М. Грубешлиева, ПИУ, 219. Грамадни танкови колони .. се врязвали все по-дълбоко в съветска територия, а хиляди самолети бомбардирали и превръщали в пепелища железопътни центрове. Д. Ангелов, ЖС, 87. Дъждът и мъглата пречат на авиацията да атакува и бомбардира с точност своите обекти. ОФ,* 1950, бр. 1820, 3.
2. Прен. Атакувам, обсипвам изведнъж някого или нещо с много въпроси, цифри, епитети и под. Хващаше баща си още на прага, затваряше го в кабинета и до пълно изтощаване го бомбардираше с въпроси. Съвр., 1980, кн. 1, 51. Като почувствува зад себе си военна сила, Каулбрас .. почна сега всеки ден да бомбардира правителството с ноти, една от друга по-повелителни. С. Радев, ССБ II, 379. Сетне нашият приятел ни бомбардира с цифри — той имаше наистина феноменална памет. ВН, 1960, бр. 2796, 2.
3. Спец. За елементарни частици или други тела — нанасям удари, обикн. с голяма честота и сила, върху други частици или върху повърхност и ги разбивам, разрушавам. На свой ред тези протони бомбардират другите лежащи около тях атоми на уран-235 и ги разбиват, отделят се нови протони и т. н., реакцията мълниеносно се развива. Ц. Цанев, АЧ, 13. Ускорените от електричното поле електрони бомбардират анода и го издълбават. Физ. X кл. 1965, 175.
4. Остар. Обстрелвам с артилерийски снаряди; бомбардирувам. Топът .. захванал да бомбардира черковите. З. Стоянов, ЗБВ III, 284. За да отмъстят на сърбите, турците бомбардират сръбските квартали в града в продължение на четири часа. Ив. Унджиев, ВЛ, 52. Най-напред те го бомбардираха [града] от далеко с топовете, и после трябваше да превземат къща по къща, табия по табия. Лет., 1872, 169. бомбардирам се, страд.
— В-к Дунавска зора, 1868, бр. 18.
БОМБАРДИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бомбардирам и от бомбардирам се. При бомбардиране с обикновени бомби самолетът се намира в непосредствена близост до целта. НА, 1959, бр. 3439, 3. След съвсем ненужното и безплодно бомбардиране на Бялград .., дипломатическите представители на силите под натиска на княз Лобанов се намесиха. Ст. Дичев, ЗС I, 204. Науката днес разполага със средство за предизвикване на известни промени в атомните ядра на елементите. Това се постига чрез бомбардиране, обстрелване на атомните ядра с алфа-частици. Хим. VII кл. 34.
БОМБАРДИ`РАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Бомбардиране. Американската флота има заповед .. да употреби силни мерки даже и до бомбардирание. ДЗ, 1868, бр. 44, 166. Хафъз паша са намерил в петък рано часа по три над Панагюрище. Той, без да попита кой и какъв е в селото, са разполагал скоро да започени бомбардиранието. СП, 1876, бр. 25, 99.
БОМБАРДИ`РВАМ, -аш, несв. и св., прех. Простонар. Бомбардирам. — Какво? — пулеше се той. — Да отивам в София, когато всички софиянци са се разбягали като мишки? Не ща аз да ме бомбардирват англо-американците, една кожа имам. Б.
