вен катаклизъм беше ме изхвърлил, .. , зад борда. Н. Хайтов, П, 82. Приставам / пристана на борд. Мор. Спирам обикн. в пристанище; приставам. Паниката му се усили още повече, когато коритото., дойде съвсем близо, за да пристане на борд. С. Чер-нишев, ВМ, 151.
— От нем. Bord. — Друга (остар.) форма: б о р т (рус.).
БОРД2, -ът, -а, мн. бордове, след числ. борда, м. 1. Управителен орган на банка, предприятие, организация и др., съставен от директори, ръководители на отделни клонове и други членове; управителен съвет. Депутатите и министрите не участвуват в директорски бордове, а на зам.-министрите е позволено да участват само в един борд. Сега, 1998, бр. 98, 1. 2. Разг. Заседание на този управителен орган. Утре ще се проведе борд на директорите на предприятието. О Валутен борд. Финанс. Система от финансови правила в икономиката, характеризиращи се с рестриктивна емисионна политика, строг валутен режим и евентуално прикрепване на националната валута към определена чужда; паричен съвет. Държавата е в система на валутен борд. ДТ, 1998, бр. 175, 10. Румъния, може .. да въведе валутен борд заради проблемите в икономиката си. 24 часа, 1998, бр. 201, 13.
— Англ. board ’управление, съвет’.
БОРДЕ`Й, -еят, -ея, мн. -еи, след числ. -ея, м. 1. Колиба, изградена от пръст, която е наполовина в земята; коптор. Почти всички бордеи пордимски тогава, както и на другите села в Плевенско, са били пръстени хижи, наполовина заровени в земята. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 157. Тая къщица е коптор (бордей), стените й голи, студ не влязва вътре, но зловонна влажност никога не ся отмахва от тамо. П. Р. Славейков, СК, 65.
2. Малка, схлупена, нехигиенична сграда или нехигиенично помещение. Нерадостен беше животът в тия бордеи, лишени от въздух и светлина. Д. Димов, Т, 223. От двете страни на улицата се наредиха полу-съборени вехти бордеи. А. Каралийчев, ТР, 173. Тук народът е някога в тъмни бордеи живял, / и деца рахитични невръстни от глад са умирали. Ел. Багряна, С, 1952, кн. 2. 7. Далеч от родина, в край чужди събрани, / изпити и бледи, в порутен бордей, / те пият, а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. I, 58.
3. Диал. Изба, зимник (Н. Геров, РБЯ).
— От ит. bordello през рум. bordei ’схлупена къщурка’.
БОРДЕ`Л м. Остар. Бордей. Замлъкнали, занемели, / пойни птички гласовити —/ спят селяни из бордели, / едни гладни, други сити. Ц. Церковски, Съч. II, 74. Слезли до последното стъпало на порока, всички тия жени по вратите и прозорците на схлупените бордели са оживели сякаш из картините на Фелисен Ропс. Св. Минков, ДА, 73.
БОРД2
903
— От ит. bordello.
БО`РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Бордов. От Земята бе подадена команда за спускане на кораба-спътник. Бордната ра-диоапаратура, преобразувала тази команда в сигнали, които били изпратени към органите за управление. Р. Радулов, ИГ, 143. Борден механик. Бордно табло. Бордни уреди.
БО`РДИНЖЕНЕР м. Инженер със специална подготовка, който обслужва техниката на въздухоплавателно средство и влиза в състава на неговия екипаж; бордов инженер.
БОРДЕРО`, мн. -а, ср. 1. Банк. Банков документ, с който се потвърждава получаването или изплащането на парични суми и въз основа на който се извършват счетоводни операции.
2. Спец. Опис на пари, документи, ценни книжа, стоки и др.
— Фр. bordereau.
БОРДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Готв. Обвивам птица с тънки парчета сланина или шунка, за да добие сочност и аромат, когато се пече или задушава, бордирам се страд.
— От фр. border ’ограждам’.
БОРДИ`РАНЕ ср. Готв. Отгл. същ. от бордирам и от бордирам се. Бордиране на пиле.
БО`РДМЕХАНИК, мн. -ци, м. Механик от екипажа на голям многомоторен самолет; бордов механик.
БОРДО`, мн. (рядко) -а, ср. Вид червено вино, което в началото се е произвеждало в околностите на Бордо, град във Франция. В същия миг двама якобинци дебнешком изнасяха от другата врачка на буфета стъкла с шампанско и бордо. Ив. Вазов, Съч. XI, 167. Вино, бордо,.., можеш да пиеш, колкото пожелаеш. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. Ще ви дам една дамаджанка червено винце за домашна употреба, та да разберете какво е нашенско производство
— туй ишмпански, малаги, борда,., и не знам какви си други прочути вина са нищо пред моето собствено производство! Г. Караславов, Избр. съч. II, 173.
— Фр. bordeaux.
БОРДО` неизм. прил. 1. За цвят, багра — който е тъмночервен като цвета на вино бордо. Както в операта, тъй и в църквата креслата бяха от чисто кадифе, цвят бордо. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 62. 2. Като същ. бордо, мн. няма, ср. а) Тъмночервен цвят като цвета на вино бордо. Аз смятам, че този модел е много хубав, и ви съветвам на него да се спрете — казваше Христина, като сочеше едно губерче в бор-
БОРДО`
