БОЗИНЯ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който по цвят се доближава, прилича на бозовия; бозляв, бозинов, възбозов. Огънал се в отънялото си палтенце и бозинявите потурки, и зиморничаво потропваше с крака. Д. Бозаков, ДС, 52.
БОЗИ`ЦА ж. Умал. гальов. от боза. „Боза, сладка бозица“ — проточено канеше албанец-бозаджия. Гр. Угаров, ПСЗ, 51. — Ти, синко, си купувай по-честичко бозица, а понякога и шербетец. А. Каралийчев, ТР, 172.
БО`ЗИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Детска играчка; бъзова пушкалка, бозовица.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БО`ЗКА ж. 1. Млечен орган у женско бозайно животно; цицка. Стрина Денка я [кравата] доеше и сутрин, и вечер, оставяше по две бозки за телето и пак пълнеше черния голям котлак. Ил. Волен, БХ, 33. Той си спомни как ги е очувал тия кравици. Бяха телета, пъргави и луди, прескачаха като сърнета оградата .. Караше се на Гена, ако не им остави по две бозки да бозаят! Като се върнеше с бялото котле, издоила кравите, той все питаше: — За телците остави ли! — Оставих! — отвръщаше* тя кисело, а той я гледаше подозрително. Ст. Даскалов, БМ, 267.
2. Простонар. Женска гръд или зърно на гръд; гърда, нянка, цицка. Аз с него от една бозка съм цицицал, от дете още все заедно и залъка си дели той с мене. Д. Талев, С II, 99.
◇ Дете на бозка. Простонар. Кърмаче. А тия сто хиляди души, осъдени да мрат, бяха, уви, бедни, беззащитни бащи, слаби майки, дечица на бозка или в утробата още. Ив. Вазов, БМ II, 34.
БОЗЛУ`К, мн. -ци, м. Диал. Бозалък (във 2 знач.) Нека изорат най-напред голямата нива на бозлука. Й. Йовков, ЧКГ, 108. Няколко големи салкъма от близките лозя хвърляха дълги черни сенки по бозлука. СбАСЕП, 325.
БО`ЗЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бозиняв. — Здраве да е .. —Думаше си честичко и, като си крехнеше бозлявото калпаче, ходи пак подир колата. Ил. Блъсков, ЗК, 128-129.
БО`ЗНА. Вж. бозвам.
БО`ЗНА частица. Остар. и диал. Само в съчет. с въпрос, местоим. и наречия (какъв, колко, къде, кога, що и под.). За изразяване на несигурност, неизвестност. Понякога не вижда, не дочува, / и бозна де по цели дни из къщи / се дява. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 155. Тъмно край тъмният Етър пред тях / бозна що шепнат ракити… П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 238. — Бозна къде е Савата — попари ни беловласият. — Тая утрин му са бялнаха ръкавите към Черешица. Н. Хайтов, ПП, 94.
◇ Бозна какво. Остар. и диал. В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За лице, предмет или действие, чиито качества обикн. незаслужено се преувеличават в положителен или отрицателен смисъл — нещо значително, голямо или нещо незначително, лошо, неприятно; кой знае какво. Всички я гледаха изпод вежди, като че всеки бозна какво знаеше за нея. П. Тодоров, И I, 94. Не е бозна какво станало.
Бозна какъв. Остар. и диал. В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За качество, което обикн. незаслужено се преувеличава в положителен или отрицателен смисъл — много голям, значителен, много добър или незначителен, некачествен. Па и печалбата на Станчо не е бозна каква. Т. Влайков, Съч. II, 60. Аз са считах за щастлив, като че бозна какво имане бях придобил, защото можах да намеря най-после разковничето на толкова въпроси, които ме вълнуваха от по-напред. З. Стоянов, ЗБВ I, 111. Да се даде благотворително представление не е бозна каква работа. Хр. Смирненски, Съч. III, 11. — Ела де, поотбий се, .., нямаш бозна за каква работа да бързаш. Ил. Блъсков, TCP, 6. Одумваха я като че е бозна каква.
Бозна колко. В отриц. изреч. или изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За количество, което обикн. незаслужено се преувеличава — много, толкова много. Чепинско беше едно от тия достъпни места, не бозна колко далеч. Ив. Вазов, Съч. XVI, 74. Не струва бозна колко.
Бозна къде. Остар. и диал. В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че ли, сякаш. 1. За място, което обикн. незаслужено се схваща като отдалечено — много далече. Остани по-докъсно, не живееш бозна къде, че да се безпокоиш. 2. На много добро или лошо място, в много добра или лоша среда. Като че ли си расъл бозна къде, че все си недоволен.
Бозна що. Остар. и диал. В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. 1. За качество — бозна какъв. Филмът не е бозна що, че да съжаляваш, че не си го видял. 2. За лице, предмет или действие — бозна какво. Такива глупави препоръчвания, които правят някои наши публицисти, принасят двойни вреди: едно, препоръчваният с този начин се разгалва и започва да мисли бозна що за себе си, ако той не е такъв, за какъвто го препоръчват. Н. Бончев, Съч. I, 140. Не смятай, че си извършил бозна що.
БО`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има светлокафяв цвят с пепелява отсянка; сиво-бежов. Откъм портичката на лозето се зададе селянин с протрити бозови потури и черна салтамарка. В. Геновска, СГ, 241. Някои от тях на гърбовете си, в цедилки от бозов домашен шаяк, носеха сукалчетата си. Д. Спространов, С, 142. Нашите
