БОТЕВГРАДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Ботевград.
БОТЕВИ`СТ м. Ботевовед.
БОТЕВИ`СТИКА, мн. няма, ж. Научна дисциплина, която се занимава с изследване на живота, делото и творчеството на Христо Ботев. Тема на специална статия би било да се изследва приносът на Благоев в бо-тевистиката. Г. Цанев, СИБЛ, 367.
БОТЕВОВЕД м. Книж. Специалист, който изследва творчеството на Хр. Ботев; ботевист.
БОТЕВОВЕДЕНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Ботевознание.
БОТЕВОЗНАНИЕ, мн. няма, ср. Изучаване творчеството на Хр. Ботев като отдел в литературознанието; ботевоведение. Ботевознанието у нас постигна големи успехи.
БОТЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ, свойствен на Ботев. Смирненски .. е приемник на ботевски традиции. Г. Цанев, СИБЛ, 42. Ботевска омраза. Ботевско родолюбив. Ботевски дух.
БОТЕВСКИ. Нареч. от прил. ботевски. Обикн. в съчет.: По ботевски. По същия начин като Ботев. Вапцаров срещна по ботевски смъртта! Мл. Исаев, ЗМ, 30.
БОТИ мн., ед. (рядко) бота ж. Вид мъжки или дамски обувки, високи до глезена; ботинки, ботини. Тя затропа шумно по пода с подкованите си боти по посока на бюфета. Съвременник, 1980, кн. 1, 8. Поръча си и., дълги французки боти от европейски светлокафяв хром. Д. Калфов, Избр. разк., 198. Той носеше с елегантност костюм от сиво кадифе, малко изтъркано.., високи боти. БД, 1909, бр. 6, 2. Боти от велур. Боти от каракул.
— От фр. botte ’ботуш’ през рус. ботм.
БОТИ`НИ мн., ед. (рядко) боти`на ж. Ботинки; боти. Капелата й висеше настрана на главата .., косата разхвърляна, ботини-те й потънали в кал. Ив. Вазов, Съч. XXV, 129. Вехти ботини. Черни ботини.
БОТИНКИ мн., ед. (рядко) боти`нка ж. Вид дамски или детски обуща, високи до глезена; боти, ботини. Сега, най-напред, на Стоянка да купя ботинки с ластици, да се радва.. Ив. Вазов, Съч. XIX, 27. Детски ботинки. Чортови ботинки.
— От фр. bottine през рус. ботинки.
БОТИЧКИ мн., ед. (рядко) ботичка ж. Умал. от боти.
БОТОРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Дива циклама; ботур.
— Друга форма: б у т у р ч е.
БОТРАК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Общо название на едри бурени като магарешки бодил, репей, лопуш и др. Еднаж две мулета, покрай една ливада, / трънлив пасяха бурен.. — О, каква услада! — провикна се едното.. — „Как е вкусен тоз бот-рак!“ Ст. Михайловски, БСб, 365.
БОТЕВГРАДЧАНКА
БОТРАК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Чвор, чеп на дърво, дъска.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОТРАЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар. и диал. Обикн. за дървен материал — който е с ботраци, чворове, чепове (Н. Геров, РБЯ).
2. За нишка — който е с грапавини, неравен. Трябва добре да се обгледуват пашкулите оа не остава нищо в тях, защо всичко, що остане, не може да се изчисти после, а от това и преждата не става равна, но бдтрачеста и черновата. 3. Княжески, ПРШ (превод), 107.
БОТУЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Тежко отравяне, причинено от развалени хранителни продукти (колбаси, риба и др. п.).
— От лат. botulus ’колбас’ през рус. ботулизм.
БОТУЛИ`Н м. Спец. Отрова, която се образува в развалени месни консерви.
— От лат. botulinus.
БОТУЛИ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Ботулинов. Ботулинен бацил.
БОТУЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, Спец. Прил. от ботулин; ботулинен. Ботулинова отрова. Ботулинов токсин.
БОТУР.М. Диал. 1. Дънер, пън. Изкорениха тръните и ботурите и засадиха първите кооперативни лозя. Н. Тихолов, ДКД, 148.
2. Стъбло на житно растение (Ст. Младенов, БТР).
БОТУРАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бял трън; ботрак.
БОТУРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от ботур. Върнах се при колибата, седнах на едно ботурче пред вратата, запалих лулата и примъкнах секирчето до коленете си. Ст. Даскалов, БП, 46.
О Пролетно ботурче. Многогодишно тревисто растение от семейство игликови с грудковидно коренище и розови цветове, което вирее по сенчести места из гори и храсталаци; циклама. Cyclamen coum.
БОТУШ м. 1. Висока обикн. кожена обувка до коляното. Бай Ганьо беше облечен в бозави шаячни дрехи, с нечистени, запрашени ботуши, врата му завързан с една голяма траурна кърпа. Ал. Константинов, БГ, 19. Измръзнали и настръхнали от студа, войниците тропаха с подкованите си ботуши по вкоченената земя. П. Вежинов, ЗЧР, 34. Татарите, кога се пазаряха, искаха и по един чифт ботуши. И. Йовков, АМГ, 133. Разсърди са Марко Кралявичин, / че си бръкна във левия ботуш. / Извади си потайното нохче, / че си ръгна Муса Кесид-жия. Нар. пес., СбНУ XXVI, 76. Гумени бо
БОТУШ
