малко подпухнало и вяло. Л. Стоянов, X, 107. Избрах номера и след малко в телефонната слушалка прозвуча неговият глас — вял и гъгнав като никога. Помислих, че е неразположен или разстроен от нещо. Др. Асенов, СбСт, 183. Движенията й са вяли, тя е видимо грохнала и посърнала. Г. Караславов, Избр. съч. X, 169.
2. Прен. Който е лишен от изразителност; безизразен. Ако художникът-творец не изгради у себе си убеждението, че служи на народа, .. — сигурно ще остане недоволен за цял живот, а изкуството му ще бъде вяло, повърхностно, нетрайно. Ив. Димов, АИДЖ, 108. След Войдан говориха и други боляри и отци .. Царят прекъсна вялите им речи. М. Смилова, ДСВ, 204.
3. Прен. Който протича или се извършва мудно, монотонно и безинтересно. Над тези вестници, разхвърляни по масите в кръчмарницата, клиентите се застояваха .. Така постепенно и през най-вялите часове, кръчмата се оживяваше .. и на кръчмаря ставаше по-весело. Г. Караславов, ОХ IV, 345. Той [скандалът] дойде тъкмо навреме, за да съживи вялата и анемична опозиция на консерваторите. С нова енергия те почнаха своите обвинения. С. Радев, ССБ I, 242.
4. Рядко. За човек — който е лишен от бодрост, живот, енергия; отпуснат, апатичен. Павел седеше на судурмата пред къщи, вял, тежък, гледаше лениво полето. Елин Пелин, Съч. III, 46.
— От рус. вялый.
ВЯ`ЛО нареч. Книж. 1. Без бодрост, живост, енергия; отпуснато, апатично. Войниците видяха подпоручика, повдигнаха се мързеливо и вяло отдадоха чест. Д. Кисьов, Щ, 192. Слугите се движат вяло, флегматично — между кухнята и палатката на доктора. Л. Стоянов, X, 91. Пък и работата по изборната борба се водеше вяло, без страст, без план — ей тъй, някак от само себе си. Г. Караславов, СИ, 147. Хората се бяха отдали на подготовката за акцията, но вършеха това някак вяло и неохотно. Д. Димов, Т, 562-563. Вечерта [писателите] щяха да прочетат с безизразни гласове по нещо, вяло щеше да им изръкопляска салонът. Ч. Шинов, БС, 42.
2. Без изразителност; безизразно. Набързо и вяло, със сухи думи, като не се доизказваше, разказа за отчаянието на въстаниците. П. Стъпов, ЖСН, 278. В танцувалния салон останаха да се въртят около десетина двойки и музиката, която по-рано свиреше тържествено и с подчертан такт, сега провлачваше и свиреше вяло. Д. Ангелов, ЖС, 227.
3. Мудно, монотонно и безинтересно. Нямаше живот в селото. Скучно и неинтересно минаваха дните .. Много години така течеше животът. Вяло, нерадостно, неинтересно. Елин Пелин, Съч. IV, 271. Този ден учебните часове минаха вяло. Тъкачев предаваше урока и мислеше за родителите си, за писмото, за отговора, който очакваше от баща си. Г. Караславов, ОХ I, 223. Целият ден мина вяло и скучно. Младежите напразно се опитваха да танцуват или да играят хоро. И. Петров, МВ, 158. Обядът мина някак вяло, без настроение. П. Стъпов, ГОВ, 75.
ВЯ`ЛОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от вял. Вялост и умора започваха да витаят над всички. Ем. Станев, ИК II, 236. Умората и вялостта, които по-рано се надвиваха от вярата и въодушевлението, сега изпъкнаха ясно върху лицето му. Л. Стоянов, Б, 127. С тоя отпечатък от вялост на лицата и на облеклото, който дава затворът, те спазваха ония черти от сила и хубост, които бяха получили от планинската природа. К. Величков, ПССъч. I, 117.
ВЯМ СЕ. Вж. вядам се и вяждам се.
ВЯ`РА, мн. (рядко) ве`ри, ж. 1. Само ед. Убеждение в съществуването, осъществяването или истинността на нещо, основано на знания или опит. Той беше душа, пораснала в покорност на съдбата — .. изпълнена с вяра и надежда, че всяко зло има край. Елин Пелин, Съч. III, 32. Има песни, в които гърми ритъмът на Новото, в които гори вярата във Великото. Хр. Смирненски, Съч. III, 236. О, светла вяра в новия живот, / как сгряваш и повдигаш ти сърцата! Д. Дебелянов, С 1936, 63. Аз здрав съм син на здраво поколение / с желязна воля, с вяра от челик. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 154. Може би искате / да я сразите / моята вяра / във дните честити, / моята вяра, / че утре ще бъде / живота по-хубав, / живота по-мъдър? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 29.
2. Само ед. Обикн. с предл. в или (диал.) у. Увереност в честността, искреността, добрите намерения на някого; доверие. — От града направо при тебе идвам. Тук другиму вяра нямаме. Г. Алексиев, РН, 70. — Ако искаш, седни и преброй своите пари. Захарий не рачи. Той имаше пълна вяра в брат си. Вл. Свинтила, СЗЗ, 65. Светът привикнал хомот да влачи, / .. / лъжливи уста слуша със вяра: / Мълчи, моли се, кога та бият. Хр. Ботев, Съч., 1950, 26-27. „Боже ле, мили божице, / у брата вера да немаш, / че си ме брата излъга.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 231.
3. Само ед. Обикн. с предл. в, на. Увереност в способностите и възможностите на някого или нещо; доверие. Несигурното положение на княжеството не вдъхваше вяра на никоя голяма банка: България можеше да намери само лихоимци, но не и сериозни заемодавци. С. Радев, ССБ II, 524. У него се събуждаше вярата в собствените си сили. Й. Йовков, Ж 1945, 97. Старите изпърво ни нямаха вяра, бяха против отделна младежка
