ВЪГАРЕ`Ц, мн. -рцй, след числ. -реца, м.
1. Паразитно двукрило насекомо по едрия рогат добитък и някои диви животни, което с особения звук на крилата си силно ги дразни и плаши и с ларвите си причинява отоци, рани, циреи по кожата на гърба им; щрък-лица. Нурройегта Ьоу18. Въгарци. Освен говеждите кожи нападат още сърни, елени., и кози. Повреждат най-ценната част на кожата — гръбната. Я. Басан и др., ТКП, 49. Прен. Разг. За палаво, неспокойно дете, което непрекъснато шава, не стои на едно място. Я му дръпни ухото на тоя въгарец, стига се е закачал, да мирува, че ми пречи.
2. Ларва на това насекомо, която се развива под кожата на добитъка и на някои диви животни и предизвиква отоци, рани, циреи (Н. Геров, РБЯ).
3. Разш. Диал. Оток, рана, цирей върху кожата на добитък или на някое диво животно, причинена от ларвите на това насекомо (Н. Геров, РБЯ).
◇ Въртя се като въгарец. Разг. Обикн. за палаво, неспокойно дете — непрекъснато мърдам, не стоя на едно място, спокойно. Имам въгарец (въгарци) в задника си. Диал. Грубо. Не седя на едно място, не стоя мирен, въртя се непрекъснато.
ВЪГАРЧА`С АМ. Вж. въгарчасвам. ВЪГАРЧАСВАМ, -аш, несв.; въгарча-сам, -аш, се., непрех. Диал. 1. За добитък и някои диви животни — нападнат съм от въгарци (Т. Панчев, РБЯд).
2. Покривам се с отоци, рани, причинени от въгарци (Ст. Младенов, БТР).
— Друга форма: вогарчасвам.
ВЪГАРЧА`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от въгарчасвам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Друга форма: вогарчасване.
ВЪГАРЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Ве-тер. За добитък или някои диви животни — който е болен от въгарчивост, който е въ-гарчасал.
2. Прен. Разг. Обикн. за дете — който непрекъснато шава, който не стои на едно място. ВЪГАРЧЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Ветер. Паразитно заболяване на добитъка и на някои диви животни (сърни, елени), причинено от ларвите на въгарец, вследствие на което се образуват възпаления и рани по кожата на гърба на животното; хипо-дермоза. От 9. IX. насам се постави началото на ликвидирането на някои паразитни болести чрез планово и масово провеждане на оздравително-профилактични мероприятия срещу метила,.., въгарчи-востта на говедата и други паразитни болести. Пр, 1952, кн. 3, 78.
2. Разг. Качество на въгарчив (във 2 знач.).
ВЪГЛЕ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Въглерод, напр.: въглеводород, въглеводи и др.
2. Въглероден, напр.: въгледвуокис.
3. Въглища, напр.: въглекопач, въгледобив, въгленосен, въглеобогатителен, въглевиден, въглевоз.
4. Въглен, въгленов, напр.: въглекисели-на, въглекиселинен, въглекисел.
ВЪГЛЕ`ВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Хим. Който се отнася до въглеводи; въглехидратен. Въглеводно съединение.
ВЪГЛЕВО`ДИ обикн. мн. Остар. Хим. Въглехидрати. При бяганията на по-дълги разстояния съществено значение имат въ-глеводите, които могат да се вземат под формата на течна гликоза, обикновена захар, сироп и др. НС, 1958, бр. 54, 2. Хранителните вещества — масти, въглеводи, белтъчини — могат равностойно да се заместят по отношение приноса им на енергия за организма. ПН, 1933, кн. 10, 147. Необходимо е страдащите от артериосклероза с наклонност към пълнеене да намалят въглеводите. ВН, 1960, бр. 2671, 4.
— От рус. углеводьь
ВЪГЛЕВОДОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който се отнася до въглеводороди. Въглеводородни съединения. Въглеводородни газове.
ВЪГЛЕВОДОРОДИ, обикн. мн., ед. (рядко) въглеводород м. Хим. 1. Органични съединения с много разновидности, съставени от въглерод и водород, които са основна съставна част на нефта и петролните продукти. Най-простият въглеводород е метанът. Хим. X кл, 1958, 5. Ароматни въглеводороди. Ациклени (непръстенни, мастни) въглеводороди. Наситени (пределни) въглеводороди. Ненаситени (непределни) въглеводороди. Циклени (пръстенни) въглеводороди.
2. Биол. Въглехидрати. Най-важните вещества, които поддържат химическия състав и животоспособността на мозъка, са въглеводородите. К, 1963, кн. 9, 37. За човека и за животните е необходима такава храна, която съдържа готови сложните органически химически съединения: въглеводороди (захар, скорбяла), мазнини, белтъчини, витамини. Е. Стефанов, ППР (превод),
3. Въглеводородите са основното градиво на живота.
ВЪГЛЕДВУО`КИС м. Хим. Въглероден двуокис, въглероден диоксид. В тропосферата и стратосферата главното съдържание на въздуха е молекулен азот и кислород и в много малки количества аргон, въгледвуокис. Л. Манолов, РА, 10. Водните пари, съчетани с намиращите се в състава на въздуха газове, като кислород и въгледвуокис, извършват грамадно разрушително действие. Г. Томалевски, АН, 150. От пет дни нямаше храна, а въздухът, макар и
